Ще промени ли екстремната жега завинаги глобалната икономика?

Рекордни горещини засягат отново Европа, а все повече екстремни метеорологични явления разтърсват света. Изправена пред новия и все по-драматичен проблем с климата, самата световна икономика е в стресово състояние.

Няма съмнение, че климатичните промени ще доведат до значителни катаклизми. Икономическите последствия от това, което, както предупреждават експертите, може да се превърне в нова ера на рекордни горещини, ще бъдат мащабни.

Промишленостите, от строителството, до производството, селското стопанство, транспорта и застраховането - всички се подготвят за промяна в начина, по който правят бизнес, тъй като заради климатичните промени дните с висока температура се превръщат по-скоро в рутина, отколкото в рядкост. 

Експерти и анализатори вдигнаха тревога за това, пред което ще се изправят идните поколения: екстремно високите температури ще направят истинска революция в световната икономика. 

Как рекордната горещина трансформира икономиката?

Учените са пределно ясни относно факта, че екстремните метеорологични събития, включително горещите вълни, ще стават все  по-чести и интензивни.

Средните температури през юли в глобален план вече надвишиха с поне 1,1 на сто прединдустриалните нива и части от САЩ, Европа и Азия бяха направо задушени от топлинни куполи (атмосферно явление, състоящо се от маса от сух и горещ въздух, който се запазва за дълго време над дадена област, остава неподвижен и създава купол, който поддържа топлина на повърхността на тази територия - бел.ред). Рекордни максимални температури бяха отчетени в различни краища на света - от Китай до  Италия. Заради тази адска жега възникват множество проблеми – от горски пожари и суши до смъртни случаи, свързани с дехидратация и топлинен удар.

Бизнесмени и политици пресмятат цената, която ще бъде платена заради затворените компании и по-слабата производителност. Проучване, публикувано миналата година от учени от колежа
"Дартмут", е установило, че горещите вълни са стрували на глобалната икономика близо 16 трилиона долара за период от 21 години от 90-те години на миналия век. 

Екстремните горещини "убиват растежа ни", заяви Кати Бауман МакЛеод, директор на Центъра за устойчивост на фондация "Адриен Аршт-Рокфелер" към Атлантическия съвет и "дърпат надолу икономиките ни (…) метрото не се движи, ресторантите са принудени да затворят, тъй като за персонала, работещ  в кухнята, е твърде горещо".

От друга страна служителите имат "свещеното" право да бъдат защитени на работното си място, за да не колабират по време на работа поради твърде високите температури, макар и това да е с цената на загубени приходи. През идните десетилетия икономиките ще трябва да се приспособят към все по-екстремните температури и да смекчат рисковете и неудобствата, които те ще донесат със себе си, пише италианското издание "Трейдингвю".

Твърде горещо за работа

Една от основните причини, поради които екстремната горещина представлява икономическа заплаха е, че затруднява работния процес. Високите температури вървят ръка за ръка с ниска производителност. 

Едно проучване на Международната организация на труда (МОТ) прогнозира, че до 2030 г. над  2 на сто от общия брой работни часове годишно в целия свят ще бъдат загубени или поради факта, че е твърде горещо или заради това, че служителите работят, но с по-бавен темп.

Близо 200 милиона души в градовете са изложени на риск от прекомерна жега, като броят им може да нарасне осем пъти до 2050 г., според Сахин Бойт, директор за климатичната устойчивост в С40 (глобална мрежа кметове на водещи световни градове, поставили си за цел да се борят с климатичните кризи – бел.ред).

Работещите на открито, най-вече в секторите на селското стопанство и строителството, са изложени на най-висок риск от смърт, наранявания и намаляване на производителността заради излагането на жегата, според МОТ.

Между 1992 г. и 2016 г. 285 работници в строителството в САЩ са починали заради обусловени от жегата причини, като това е една трета от общия брой професионалисти, намерили смъртта си заради прекомерно излагане на високи температури, посочват от МОТ.

Тези, които работят на закрито, също са изложени на риск, с оглед на това, че горещите вълни стават все по-често явление. Сред тях са 66 милиона души в текстилния сектор, които често работят във вътрешността на фабрики и работилници без климатик. 

След като канадската провинция Британска Колумбия преживя опустошителна гореща вълна през 2021 г., свързаните с жегата инциденти на работното място, изискващи обезщетение, са се увеличили със 180 на сто спрямо средната стойност от предходните три години.

Влиянието на екстремната горещина върху служителите се превръща във въпрос на човешки права, според Шуро Дасгупта, икономист в областта на екологията, работещ  в Италия. Той настоява за по-сериозни мерки за  защита на работното място. 

"Правото на здравословна и безопасна работна среда се нарушава и правителствата трябва да се намесят", според експерта. 

Производствени сектори, изложени на най-висок риск при горещина

Освен за въздействието на екстремната горещина върху служителите им, промишленостите са принудени да мислят и за "по-екзистенциални въпроси" - като например къде да разположат производството си и как да работят.

Строителната промишленост е един от секторите, които може да се нуждаят от радикално преструктуриране, заяви Дейзи Рис-Евънс от Института за покупки и снабдяване "Чартърд" (Chartered).

Екстремните метеорологични условия влияят не само на работата на строителните площадки, но в действителност увреждат и използваните материали. Стоманата може да се изкриви при горещи условия, а работата с бетона е затруднена, тъй като той се втвърдява по-бързо, а това го прави по-податлив на напукване и засяга здравината и издръжливостта му. 

Всичко това води до допълнителни разходи за отрасъла, твърди Рис-Евънс. Компаниите, които трябва да пренаредят материалите, често се оказват в битка с други фирми, купуващи стоки и това води до скок на цените.

Междувременно водните ресурси също са подложени на натиск при период на много високи температури, което е огромен проблем за промишления сектор, нуждаещ се от вода за охлаждане и транспорт. 

След това идва рискът за инфраструктурата, като топлинният стрес съкращава живота й, според Дейвид Карлин от Финансовата инициатива към Програмата за опазване на околната среда на ООН. Това се отнася за всичко – от жп релси до пътища и летища. 

В сектора на селското стопанство екстремната горещина може да доведе до спад на реколтата, съпроводен с повишение на цените и хранителна несигурност. САЩ например губят приходи на стойност около 720 милиона долара от най-важната си култура - царевицата заради прекомерните жеги, според доклад на "Аршт-Рокфелер". Тези загуби ще достигнат 1,7 милиарда долара до 2030 г.

Загубите за застрахователните компании от свързаните с жегите природни катастрофи или щети върху имоти от горски пожари са били на стойност 46,4 милиарда долара през петте години до 2022 г. спрямо 29,4 милиарда долара през предходните пет години, според данните на швейцарската презастрахователна компания "Суис Ре" (Swiss Re). 

Икономическата битка на бъдещето е приспособяването към високите температури

След няколко поколения хората ще трябва да намерят нови начини за приспособяване към променящата се околна среда на фона на покачващите се температури.

И тъй като очевидно климатът се променя драматично, световната  икономика трябва да намери ефективни и далновидни решения, за да остане продуктивна.