Русия разработва цифровата рубла за противодействие на санкциите срещу Москва

На 15 август 2023 г. в пилотен режим стартира пилотният проект за цифровата рубла чрез реални транзакции с третата форма на руската национална валута (цифрова или електронна) за 600 физически, 60 юридически лица и 13 банки в 11 руски града, предаде преди три дни „Ройтерс“, позовавайки се на достоверен източник от Централната банка на Руската федерация (ЦБРФ). Следващата година ще стартира вторият етап, когато централната банка ще разшири списъка с участници, като още 19 банки вече са заявили присъединят към пилотния проект.

Според по-подробна информация на агенция ТАСС, на първия етап са тествани активни операции - отваряне на портфейли в цифрови рубли за банки и клиенти (физически и юридически лица), преводи в цифрови рубли между клиенти и плащания към фирми за търговия и услуги. Сред 13-те кредитори личат имената на едни от най-големите руски банки - Альфа-банк, банк "ДОМ.РФ", "Ингосстрах банк", ВТБ, Промсвязьбанк, Совкомбанк, "Синара", Росбанк, ТКБ банк.

До средата на 2010 г. почти всички световни валути съществуваха в две форми: парична (в обращение като реални банкноти и монети) и безналична (чрез банкови карти и интернет банкиране). Появата на криптовалутите, широкото използване на електронни портфейли и развитието на онлайн инфраструктурата доведоха до създаването и използването на третата форма на валутата - цифровата.

Какво могат цифровите валути

В зависимост от избраната концепция цифровите валути:

- Осигуряват плащане за стоки и услуги без достъп до интернет, като пари в брой, чрез специални устройства, които ползват купувача и продавача.

- Притежават функцията на специални договори: например като ескроу сметки (доверителна сметка или особена сметка под условие, приложима най-вече при сделките с имоти), когато средствата се изтеглят от купувача при сключване на транзакция, но само ако продавачът е доставил стоките или услугите.

- Предвидени са ограничителни механизми за т. нар. "оцветяване" на плащанията. Например, цигари да не се купуват от цифровия портфейл на непълнолетно лице или бюджетна организация, която е получила пари за конкретен проект, да не може да ги изразходва за други цели.

- Един от основните стимули за въвеждането на цифрови валути е опростяването, ускоряването и поевтиняването както на вътрешните, така и на международни транзакции. Компаниите износители няма да имат нужда да използват услугите на контрагенти, да използват междубанкови механизми за обмен на информация като SWIFT. По този начин Русия може да избегне ограниченията за международни разплащания, наложените със различните пакети от санкции, твърди „Ройтерс“.

По този повод, в съобщението на световната информационна агенция за старта на пилотния проект се казва, че Москва е изправена пред неотложна необходимост да развие платежната си инфраструктура, тъй като широкообхватните западни санкции заради нейните действия в Украйна блокираха Русия от големи части от глобалната финансова система.

Затова, пък според ТАСС, руският регулатор вижда и потенциал за международни разплащания в третата форма на националната валута. От съобщение на ЦБРФ преди близо месец става ясно, че вече се водят преговори и проучвания за трансгранично международно сътрудничество за развитие и ползване на цифровата рубла. Взаимодействието е възможно по два начина: свързване на платформата за цифрова рубла с платформата за цифрова валута на друга държава или създаване на общ международен център за сетълмент. Централната банка на Русия отбеляза, че тя преговаря за възможна интеграция на национални платформи за цифрова валута със заинтересовани страни, вкл. Китай и Индия.

История на руската цифрова рубла

За първи път Олга Скоробогатова, заместник-председател на Централната банка на Руската федерация, обяви планове за разработване на собствена виртуална валута в Русия през 2017 г. на Международния икономически форум в Санкт Петербург.

На 13 октомври 2020 г. Банката на Русия представи консултативен доклад за създаването и внедряването на такава валута, която беше наречена „цифрова рубла“. Коментирайки този доклад, на 23 октомври 2020 г. председателят на Централната банка на Руската федерация Елвира Набиулина подчерта, че цифровата рубла не е предназначена да измести парите в брой.

На 29 декември 2022 г. група депутати, начело с Анатолий Аксаков, председател на Комитета по финансовия пазар на Държавната дума, внесоха в парламента проект на закон „За изменение на някои законодателни актове на Руската федерация във връзка с въвеждането на цифровата рубла“, който има за цел да формира правната основа за въвеждането на тази трета форма на руската национална валута.

На 16 март 2023 г. законопроектът беше приет на първо четене, изменен за разглеждане на второ и трето четене. По-специално бяха въведени облекчения за нерезидентите (чуждестранни граждани). За оператор на платформата беше определена Централната банка на Руската федерация.

На 11 юли законът беше приет от Държавната дума в един ден на второ и трето четене, на 19 юли - одобрен от Съвета на федерацията, а на 24 юли - подписан от руския президент Владимир Путин. Правилата за операции с цифровата рубла ще бъдат одобрени от Съвета на директорите на Централната банка на Руската федерация, след като завърши първият етап на пилотния проект.

Концепцията за цифровата рубла беше публикувана през април 2021 г.

На 29 юни 2021 г. беше обявено, че Централната банка на Руската федерация формира пилотна група от 12 банки за тестване на цифровата рубла (впоследствие тя се увеличи до 13). През същата година банките започнаха затворено тестване на платформата.

На 22 април 2022 г. на пресконференция в ТАСС Анатолий Аксаков, председател на Комитета на Държавната дума по финансовия пазар, отбеляза, че цифровата рубла е един от начините за противодействие на западните санкции.

Характеристики на цифровата рубла

Цифровата рубла ще бъде допълнение към паричната и безкасовата рубла. Една цифрова рубла ще бъде еквивалентна на една рубла в брой или безкасова форма. Подобно на банкнота, всяка единица от цифровата рубла ще има уникален цифров код.

Концепцията, избрана от Банката на Русия, предвижда платформата за цифрова рубла да бъде изцяло под юрисдикцията на самата Централна банка. Инфраструктурата на регулатора ще хоства онлайн портфейли на клиенти и юридически лица, както и ще извършва транзакциите. В същото време само Федералната хазна ще има директен достъп до своя портфейл на платформата, всички големи физически и юридически лица ще взаимодействат с портфейлите си, използвайки конвенционални кредитори (банки на първо време). Един клиент ще има само един онлайн портфейл. Ще бъде възможно както при интернет банкирането да се прехвърлят от банкова сметка или карта към сметка за теглене пари в брой през банкомат. Клиентите ще имат достъп до портфейла си с цифрова рубла през всяка банка (след пълното стартиране на системата след две години).

Централната банка на Русия отбеляза, че цифровата рубла няма да бъде заместител на банкови сметки и депозити: няма да се начисляват лихви върху салдата в портфейла, освен това се планира да се въведе ограничение за размера на средствата, съхранявани в тях. Това е необходимо, за да се предотврати изтичане на ликвидност от банките и намаляване на нивото на кредитиране.

Плащането на стоки и услуги чрез цифровата рубла ще бъде подобно на плащането с QR код. Ще бъде възможно да се плаща с цифровата рубла офлайн, без достъп до интернет чрез специални устройства. Клиентът ще прехвърли част от цифровите рубли в отделен офлайн портфейл. Използването му ще бъде подобно на плащането в брой, където не се приемат кредитни карти. Стартирането на офлайн режима на цифровата рубла е планирано едва на втория етап от проекта, приблизително през 2024 г. На още по-късен етап ще може да се осъществява обмен на цифрова рубла за чуждестранна валута и отваряне на портфейли за нерезиденти.

Къде по света има действащи цифрови валути

11 държави използват свои собствени цифрови валути, издадени от Централната банка (Central Bank Digital Currency - CBDC), повече от 40 страни тестват, а общо 114-те държави, които представляват повече от 95% от световния БВП, проучват тази възможност, за да видят дали експериментите на други държави ще успеят, обобщи преди месец американското списание Forbes.

Според месечното издание, плановете на САЩ, ЕС и Великобритания все още са далеч от реализация. „Вярваме, че е по-добре да сме прави, отколкото първи, когато става въпрос за издаване на CBDC“, казаха за Forbes анализатори на Bank of America, запознати с темата. САЩ планират да стартират плащания, базирани на блокчейн - нещо като известната система за бързи разплащания (SBP), която се прилага и в България.

Най-напредналите страни в тестването на цифрови валути са Китай и Швеция. Още през 2020 г. Китай стартира тестване на цифровия юан в няколко от най-големите градове в страната. Сега може да се плаща с цифрови юани не само за стоки и услуги, но и за някои финансови продукти (например за застрахователна полица). Първата в света цифрова валута е „пясъчният долар“ (Sand Dollar), пуснат на пазара от Бахамските острови, но не получи широка популярност.

Илюзиите, че цифровите валути ще се използват бързо и масово, се разсеяха, когато по време на внедряването стана ясно, че това е сложна задача, свързана главно със сигурността, обобщи Forbes.

Обзорът е публикуван първо на business.dir.bg