Какви са проблемите с проектите за опазване на влажните зони и Натура 2000 на екоминистерството по Плана за възстановяване

Коалиция „За да остане природа в България“ смята за недопустим отказа от важни проекти за води, реки и влажни зони, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. Това съобщиха екологичните организации в писмо до медиите. Още преди седмица министърът на околната среда и водите Юлиян Попов поясни, че екоминистерството ще се откаже от един от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, свързан с опазване на екосистемите и влажните зони. 

Експерти от Министерството на околната среда и водите миналата седмица обясниха, че не става дума за целия проект, а  специално за влажните зони, повечето от които са частна собственост и за да се извършват дейности в тях е необходимо специално разрешение от собствениците им. Затова е необходимо време, обясниха от екоминистерството. Освен това е необходима допълнителна комуникация с Европейската комисия, което допълнително може да забави изпълнението на целия проект. По отношение на проекта за изработване на специфичните цели за зоните от Натура 2000 от екоминистерството казаха, че работят да се изпълни, защото това са най-важните ни ангажименти, поети във връзка в опазване на европейската екологична мрежа.

Според Коалицията обаче Министерство на околната среда и водите обмисля да изпълни проект и половина вместо първоначално заложените три. Два са за биоразнообразието и климата, един за водите, а одобреното вече финансирането за трите общо
надхвърля 200 млн. лв. Българският план за възстановяване е одобрен през април 2022 г. Съгласно регламента за механизма за възстановяване, по който се отпускат средствата за инвестиции, дейности могат да се извършват до август 2026 година. Макара всички проекти по Плана да имат ангажимент да заделят 30% от средствата за екологични дейности, единствено два са проектите, насочени с директен бенефициент Министерството на околната среда и водите.

В момента, заради новият раздел, изискван от страните членки по актуализацията на регламента, RePower EU, разговори с ЕК ще има, така че там където са разписани по-кратки срокове, те могат да бъдат предоговорени. През март тази година, след запитване какво се случва с проектите, WWF получи писмо от МОСВ, в което се казва, че се работи проектите да се случат. Половин година по-късно, излиза публично новина за отказ от проекти. Други министерства вече са обявили процедури и по тях се работи, притесняват се екологичните организации. 

Какво е заложено в планирания за орязване проект за възстановяване на ключови екосистеми?

Проектът предвижда създаване на една нова и възстановяване на 6 увредени влажни зони, вкл. Драгоманското блато, Чаирските езера и торфищата на Витоша и др; Премахване на изкуствени бариери на 400 км. реки; Изкупуване на 285 ха имоти частна собственост за възстановяване на ключови за климата екосистеми, изготвяне на ГИС слой на влажните зони в България. Важно е да се отбележи, че са заложени средства за управление на целия проект и на отделните групи дейности, така че да се отнема минимален капацитет от администрацията на министерството. Дейностите са насочени изцяло към практически резултати, изпълняват цели едновременно за опазване на природа, води и адаптация към климатичните промени. Премахването на бариери например е мярка, която от години наред стои в ПУРБ, но не се изпълнява. Години наред МОСВ няма слой на влажните зони.

Проекта за целите и мерки на защитените зони

Основна задача на другият проект за биоразнообразието е да се разработят природозащитните цели и мерки на защитените зони от Натура 2000. Министерството е решено да го изпълни, макар и за него оставащото време да не е много. За да се изпълни пълноценно и да не се губи време за обществени поръчки този проект следва да се осъществи от учените и експертите на академични институти като БАН. Така ще се избегне гафа от предишното докладване на природозащитното състояние на видове и местообитания от Натура 2000, когато заради дългогодишни обжалвания, страната ни остана без проучвания на терен.

Законът за обществените поръчки позволява на държавните органи да възлагат научни разработки директно. Проекта за интегрирана система за управление на количеството на водите предвижда създаване на автоматизирана система за измерване в реално време на наличния воден ресурс във водните обекти, количеството на валежите, количества води ползвани от всички потребители и изпусканите водни количества в реките. Това би дало ясна представа кой потребител колко води ползва или зауства и дали се спазват екологичните задължения при това ползване на водните обекти.

Изграждането на системата би съкратило времето за реакция при бедствия и подобрило контрола върху ползването на водните ресурси. Тази информация е ключова за правилно планиране на мерките за климатична адаптация и за спиране на загубите и кражбите по мрежата. Последната задача е особено важна, предвид факта, че систематично, вече над 10 години загуби по мрежата си стоят 60%. Министърът на околната среда и водите обаче Юлиян Попов беше коментирал по БНТ, че е възможно също да се откажем, защото вече има такава система за наблюдение в МОСВ, отделно БАН пък също работи в тази посока и може да се получи дублиране на дейности, ставаше тогава ясно от думите му.

Екологичните организации ще предложат решения, за да се изпълнят проектите в цялост

На 23 август с НПО от Министерство на околната среда и водите са обявили, че не са се отказали категорично от проекта за възстановяване на екосистемите. Представители на коалицията се ангажираха да предложат изпълними в оставащите срокове дейности и вече внесоха официално писмо с тези предложения, коментират от Коалицията.

Основна цел на механизма за възстановяване и устойчивост, освен икономическа подкрепа след ковит-19, е да подпомогне зеления преход, като регламентът изисква 37% от бюджета на плана за възстановяване да се предвиди за дейности за справяне с климатичните промени. Това включва и инвестиции в опазване на биоразнообразието. Въпреки това акцентът в българския план изцяло падна върху климатични дейности, и първоначалният бюджет за дейности за биоразнообразие беше 0,23% от целия бюджет на плана. След добавяне на проекта за възстановяване на екосистеми, средствата за биоразнообразие се качиха до 1% от бюджета на плана. Макар и пренебрежимо на фона на общия план, България беше давана като добър пример за страна от Централна и Източна Европа, която е заложила средства за природозащита.

Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 също има заложени средства за биоразнообразие, на стойност под 10% от бюджета на цялата програма. Там дейностите вече са планирани и са амбициозни – включват мерки за опазване на природата в защитени зони от Натура 2000, извън защитени зони, както и за градско озеленяване. Законодателството обаче третира проектите за природа в програмата почти като проектите за строителство, липсва гъвкавостта, нужна за работа с живи системи, а наред с това тази ос до сега не е била приоритетна.

Резултатите от тези проблеми са налице – вече втори финансов период, средствата не се използват достатъчно. При оставащи 3 месеца до края на ОПОС 2014 – 2020, са използвани едва 42% от средствата за биоразнообразие. За това, идеята дейностите да се прехвърлят в новата ПОС 2021 - 2027 не е особено убедителна дори за тези, които я предлагат.
Появиха се и притеснения за дублирането на средства – кое се покрива от програма Околна среда и кое от Плана за възстановяване. Те са неоснователни: самата нова програма „Околна среда“ предвижда дейностите в ПВУ да са допълващи дейностите по ПОС, а избягване на дублирането се прави въз основа на съответните кодове на местообитанията, целевите видове и защитени зони, коментира от Коалиция „За да остане природа в България“.