Минимална заплата от 933 лева ще бъде пагубна за бизнеса в цели региони у нас, предупреди Съюзът за стопанска инициатива

Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) изрази в позиция до медиите своята сериозна загриженост за икономическите ефекти, които носи със себе си предложението на Министерски съвет размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. да стане 933 лева.

Според работодателската организация, прилагането на практика на механизма за изчисляване на минималната заплата като 50 процента от средната може да се окаже пагубно за голяма част от малкия и среден бизнес в цели региони у нас, както и да доведе до фалити на фирми. Освен това, ще увеличи сивата икономика и ще натежи на фиска, се посочва в съобщението до медиите от ССИ.

В проект на Постановление на Министерския съвет правителството предлага минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 година да стане 933 лева. Проектът е публикуван на портала за обществени консултации, а срокът е до 2 октомври.

След последната актуализация на минималната работна заплата на 780 лева от 1 януари 2023 г. социално-икономическата и статистическата среда се отклониха значително от естествената си прогресия поради цялостната непредсказуемост на международната обстановка и инфлационните процеси, се посочва в оценката на въздействието на Проекта на постановление. "Това води до засилване на несигурността относно перспективите пред икономическата активност и инфлацията в България, и затруднява тяхното прогнозиране. Бързото нарастване на отчетената в периода инфлация оказва негативно въздействие върху способността на нискодоходните работници да задоволяват своите и на техните семейства минимални потребности", пише още в документа  за обществена консултация.

Предложението на кабинета за увеличение на минималната работна заплата с над 150 лева засяга поне 20 на сто от наетите у нас и ще се отрази негативно на работодателите в малките населени места и в сектори с ниска добавена стойност, пише в позицията на ССИ, позовавайки се на данни на НСИ по региони. Те показват, че минималната работна заплата ще стане близка до средната в областите Благоевград, Видин, Добрич, Кюстендил, Монтана, Силистра, Сливен, Смолян и Хасково.

Близкият размер на минималната и средната работна заплата от своя страна може да допринесе за по-ниска заетост за хората с по-малък опит и по-слабо квалифицираните. Най-сериозни са рисковете за заетостта в туризма, строителството, селско, горско и рибно стопанство, доставяне на води, канализационни услуги. Алтернативата е заетите в тези сектори да бъдат принудени да работят без трудов договор, което отваря вратите на сивия сектор, предупреждава ССИ.

Увеличаването на минималната работна заплата може да не окаже пряк ефект върху заетостта в краткосрочен период. В по-дългосрочен, обаче, твърде високата минимална работна заплата спрямо производителността на труда води до въздържане от страна на работодателите да наемат по-нископроизводителни работници.

За работодателите освен разхода за самата заплата, нарастват и вноските за осигуровки. При повишаване до 933 лева и запазване на данъчно-осигурителната тежест разходите за труд на работодателя ще се повишат до 1109.51 лева. Тоест нарастването на разходите за труд ще бъде 181.93 лева на месец (2183.16 лева на година).

Според позицията на ССИ, риск има не само за бизнеса, но и за държавния бюджет. Повишението на минималната работна заплата със 153 лева на месец ще доведе до нарастване на разходите в консолидирания държавен бюджет с минимум 760 млн. лева, според най-консервативната оценка. Такова нарастване на работните заплати ще допринесе за повишаване на вътрешното търсене и за по-висок темп на инфлация, отколкото би бил без тази промяна. Това може да повлияе негативно върху възможността за изпълнение на критерия за стабилност на цените и да попречи за по-бързото приемане на еврото в България.

От ССИ са категорични, че минималната работна заплата не трябва да изпълнява социални функции. Тя се определя от производителността на работниците и служителите, а не от необходимата им покупателна способност.