Спад на приходите с 45.55 %, но въпреки това добра печалба за шестмесечието отчита ТЕЦ „Марица Изток 2“

Приходите на ТЕЦ „Марица Изток“ през първото шестмесечие на 2023 г. намаляват със значителните 45.55% спрямо същия период на миналата година, но компанията отчита печалба 142 млн. 751 хил. лв. преди данъци. Това става ясно от публикувания междинен финансова отчет, съпроводен с анализ за дейността и финансовото състояние на дружеството.

Приходите на ТЕЦ „Марица Изток 2“ през първото полугодие на 2023 г. са в размер на 933 536 хил. лв. при отчетени през същия период на 2022 г. 1 714 557 хил. лв. Намалението на общата приходна част е със 781 021 хил. лв. или 45.55 %, пише в отчета на централата, като не се пропуска и сравнението с рекордните средства през миналата година в резултат на резкия ръст на цените на всички енергоносители в резултат на войната между Русия и Украйна.

В анализът се набляга на факта, че ТЕЦ „Марица Изток 2“ е реализирала основните си приходи основно от продажбата на електроенергия на свободния и балансиращия пазар, както и от услуги за разполагаемост за регулиране на системата. Става въпрос за сума от порядъка на 924 млн. 988 хил. лв. „Считано от 1.07.2022 г. до 30.06.2023 г. ТЕЦ „Марица Изток 2“ не участва с квота на регулирания пазар“, припомнят от централата.

Според данните, през 6-чието на тази година продадената електроенергия намалява с 56.11 %. „През изминалото първо шестмесечие на 2023 г. са реализирани 1 932 835 МВтч, а за същия период на 2022 г. са продадени 4 403 528 МВтч. Отчита се намаление с 2 470 693 МВтч или 56.11 %“, сочи анализът за първите шест месеца на годината.

Въпреки тези значителни спадове ТЕЦ „Марица Изток 2“ отчита печалба преди данъци от порядъка на 142 млн.751 хил.лв. Спрямо миналата година обаче, когато печалбата за първите 6 месеца е достигала 350 365 млн. лв. , настоящият положителен финансов резултат намалява с 59.26 %.

В докладът си експертите от дружеството отчитат тенденцията за намаление на борсовите цени на търгуваната електрическа енергия в страната и региона при това в съчетание със запазване на високите цени на квотите за емисии на парникови газове. Това силно ограничава възможностите на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД да реализира производството си на цени, които да покриват пълните разходи и да осигуряват нормална норма на възвращаемост, се констатира в доклада.

„Производството и продажбите зависят и от договорените производствени програми с „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД, определените квоти от КЕВР, включително на база заповеди на Министъра на енергетиката като допълнително задължение за обслужване на обществото количества електрическа енергия, както и с търсенето на либерализирания пазар“, се казва още в отчета.

Според документа, за първото полугодие на 2023 г. „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД е отчело разходи за парникови газове в размер на 423 571 хил. лв., но и  намаление спрямо предходния период на 2022 г. с 483 264 хил. лв., което се дължи на отчетеното по-ниско производство на самата централа.

От 2018 г. разходите за квоти за емисии на парникови газове вече не са водещите по размер и значимост разходи, заявяват от централата, което се дължи на закупуване след подадена заявка от „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД на определено количество европейски квоти за емисии на парникови газове от вида „EUA”, необходими за работата на централата.

От дружеството отчитат и дейността по Фонд Сигурност на електроенергийната система и изразяват очакване за таван, формиран от сумата от 350 лв./МВтч, увеличена с умножената по коефициент 1,32 средномесечна цена на тон емисионни квоти за МВтч, като периода на действие е от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г. с изключение на сделките с балансираща енергия, необходима за нуждите за балансиране на електроенергийната система от ЕСО ЕАД. Размерът на целевата вноска през първото полугодие на 2023 г. възлиза на 40 млн. 166 хил. лв.

Дружеството отчита влиянието на Covid и войната в Украйна, също така и ангажиментите на страната ни по зелената сделка и в частност намаляването на емисиите, както и намерението за въвеждане на нови чисти източници на енергия, на база на което е построена и тезата за бъдещето на централата.

В дългосрочен план Дружеството се очаква да бъде пряко засегнато от изискванията на Европейския съюз, заложени в приетото в края на 2016 г. Парижко споразумение, както и от процесите, свързани с увеличаване на дела на чистата енергия, повишаване на конкурентоспособността на възобновяемата енергия и не на последно място предстоящото обединение на енергийните пазари.

„ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД е производствен източник със стратегическа значимост за страната. Централата е ключов елемент в българската енергийна система, като осигурява основен товар за консумация, както и регулиране честотата и обменните мощности в системата. Централата има връзка с трите нива на напрежение на EEC (електроенергийната система, б.р.) на Република България - 110, 220 и 400 kV, което я прави основен фактор за устойчивата работа на EEC.

Промените в европейското законодателство, по отношение на въвеждането на изискванията към държавите-членки, с оглед постигане на нулеви емисии парникови газове през 2050 г. представлява сериозно предизвикателство пред енергийния сектор, респективно пред „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД.“, посочват в анализа си експертите от централата.

В заключителната част на анализа те напомнят, че към настоящия момент няма приета нормативна рамка, регламентираща начина за разпределяне на тежестта по изпълнение в Плана за възстановяване и устойчивост цел за намаляване на емисиите СО2, които страната ни емитира поетапно до края на 2025 г. с 40 % спрямо посочената като релевантна 2019 г.

Евентуално приемане на намаление на емисиите спрямо базовата 2019 г. ще доведе до недостиг на енергия в страната и региона, допълнително значително увеличение на електроенергията в периода 2023 г. – 2025 г. и по-нататък. България от нетен износител на електроенергия ще бъде нетен вносител, като ще зависи от възможностите на другите държави да осигурят количества електроенергия за износ, напомнят от ТЕЦ „Марица Изток 2“. Целта е от Плана (за възстановяване и устойчивост) да отпадне поетият ангажимент за намаляване на СО2 с 40% до края на 2025 г. спрямо изходните нива от 2019 г. Министерският съвет следва да приеме такива действия, с които да гарантира привеждането на ангажиментите за декарбонизация в съответствие с общоевропейските цели, като се осигури работа на централите за въглища без ограничени до 2038 г., заключават от централата. Припомняме, че това бе една от целите, към  които преди време бяха насочени усилията и на министерство на енергетиката, които целяха изграждане на ВЕИ и цялостна трансформация на комплекса в името точно на преразглеждане на ангажиментите по въглеродните емисии.