ЕЦБ повиши очаквано с 0.25% трите си основни лихви заради високата инфлация

Управителният съвет на Европейската централна банка (УС на ЕЦБ) реши да повиши с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента, съобщи на сайта си банковият регулатор на еврозоната. Като основен аргумент се посочва инфлацията, която продължава да спада, но все още се очаква да се задържи твърде висока твърде дълго време.

Считано от 20 септември 4.50% става лихвата по основните операции по рефинансиране (до една седмица), 4.75% ще бъде лихвата по пределното кредитно улеснение (по маржин кредитите) и 4.00% ще е лихвата по депозитното улеснение. Това е десето поредно повишение на основните лихвени проценти на ЕЦБ. 

Прогнозата за инфлацията

В съобщението се казва още, че увеличението днес на лихвите отразява оценката на УС на ЕЦБ на перспективата за инфлацията, съобразена с постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната от септември предвиждат средно равнище на инфлацията от 5.6% през 2023 г., 3.2% през 2024 г. и 2.1% през 2025 г. Това представлява възходяща ревизия за 2023 г. и 2024 г. и низходяща за 2025 г.

Възходящата ревизия за 2023 г. и 2024 г. се дължи основно на по-високи цени на енергоносителите. Базисният ценови натиск остава силен, въпреки че повечето показатели започват да отслабват. Експертите на ЕЦБ ревизираха леко надолу прогнозния тренд на инфлацията без компонентите енергоносители и храни до средно равнище от 5.1% през 2023 г., 2.9% през 2024 г. и 2.2% през 2025 г. Предишните повишения на лихвените проценти от страна на Управителния съвет продължават да намират силно отражение.

През август по предварителни данни инфлацията в еврозоната остана на ниво от 5,3 на сто на годишна база, каквото бе отчетено и през юли. През октомври 2022 г. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) достигна 10,6 на сто, което бе най-високата му стойност от създаването на валутния съюз и далеч от целта на ЕЦБ да поддържа индикатора на ниво от 2 на сто.

УС на ЕЦБ признава, че условията за финансиране са още по-затегнати и все повече потискат търсенето

а това е важен фактор за връщането на инфлацията към целевото ѝ равнище. Експертите на ЕЦБ значително са понижили прогнозите си за икономическия растеж предвид нарастващото въздействие на затягането на политиката върху вътрешното търсене и отслабването на международната търговия. Сега те очакват икономиката на еврозоната да отбележи растеж от 0.7% през 2023 г., 1.0% през 2024 г. и 1.5% през 2025 г.

Въз основа на сегашната си оценка УС на ЕЦБ счита, че основните лихвени проценти са достигнали равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за своевременното връщане на инфлацията към целевото ниво. Бъдещите му решения ще осигурят определянето на достатъчно рестриктивни основни лихвени проценти на ЕЦБ толкова дълго, колкото е необходимо. УС ще продължи да прилага основан на данните подход, когато определя подходящото ниво и продължителност на рестриктивната си парична политика. По-специално, решенията му за лихвените проценти ще се основават на оценката му за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Програмата за закупуване на активи (APP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP)

Портфейлът по APP намалява с премерен и предвидим темп, тъй като Евросистемата вече не реинвестира погашенията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж.

Що се отнася до PEPP, Управителният съвет възнамерява да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по тази програма, най-малко до края на 2024 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да не се допусне възпрепятстване на целесъобразната ориентация на паричната политика.

Управителният съвет ще продължи да подхожда гъвкаво към реинвестирането на изплащанията, ставащи дължими в портфейла по PEPP, така че да противодейства на свързаните с пандемията рискове за трансмисионния механизъм на паричната политика.

В хода на процеса, в който банките изплащат заети в целевите операции по дългосрочно рефинансиране средства, Управителният съвет ще подлага на редовна оценка как целевите операции по кредитиране и протичащото изплащане допринасят за неговата позиция по паричната политика.

В заключение се казва, че УС на ЕЦБ има готовност да коригира всички свои инструменти в рамките на мандата си, за да осигури връщане на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план и да запази гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Освен това Инструментът за защита на трансмисионния механизъм на паричната политика е на разположение за противодействие на нежелана, хаотична пазарна динамика, застрашаваща сериозно предаването на паричната политика във всички държави от еврозоната. Това ще позволи на Управителния съвет да изпълнява по-ефикасно мандата си за ценова стабилност.

ЕЦБ предприе увеличаване на лихвите през юли миналата година

с 50 базисни пункта (0.5 процентни пункта), вдигайки ги за първи път от 11 години. На последвалите заседания на Управителния съвет бяха предприети нови увеличения на лихвите - със 75 базисни пункта през септември и с още 75 базисни пункта през октомври 2022 г. От декември миналата година до март т.г. ЕЦБ забави темпа на покачване на лихвите, вдигайки ги с по 50 базисни пункта. Днешното решение повтаря стъпките от май, юни и юли, когато основните лихви се покачиха също с 25 базинсни пункта, припомня БТА.

Очаква се председателят на ЕЦБ да направи коментар относно основанията за приетите решения на пресконференция по-късно. Новата макроикономическа прогноза на ЕЦБ ще бъде представена след 16:45 часа българско време.