FT: Петролните пазари игнорират конфликта между Палестина и Израел
Когато цените на петрола се оказаха значително под пика, достигнат през миналия месец, търговците се отказаха да сравняват спадът й с енергийната криза от 1980-те години
През октомври 1973 г. коалиция от арабски държави нападна Израел. Големите производители на петрол в региона въведоха ембарго срещу САЩ, след което петролът скочи четири пъти, а енергийните пазари се промениха завинаги. След петдесет години Израел отново се оказа в състояние на война, след безпрецедентно нападение от ХАМАС, но влиянието на петролния пазар остава ограничено. Световният еталон Brent скочи с 4% в понеделник, а през първия ден на търговията след началото на конфликта, във вторник се сви до 87,56 долара. Сега цените са много под нивото от 97 долара, регистрирани в края на септември, пише The Financial Times.
„Наблюдавам това и казвам: пазарът нервничи, но не е изплашен“, отбелязва Дан Пикъринг, шеф на консултантската компания Pickering Energy Partners, Хюстън. „Сега това изглежда като управлявана криза, е не като кризата от 1970-те години“, цитира думите му изданието.
Израел не добива значителни количества петрол, затова непосредствена заплаха, че бойните действия ще доведат до прекъсване на доставките липсва. Скокът на цените в понеделник говори за преразглеждане на пазарните рискове в региона, а не за опасения по повод доставките, смята Хенинг Глощайн, директор по енергетика, климат и ресурси в Eurasia Group.
„През последната година и нещо в Близкия Изток се наблюдава политическа деескалация …и това се отрази на цените на петрола“, казва той, отбелязвайки политическите и дипломатическите сделки между такива страни като Израел и Обединените Арабски Емирства. „Сега събитията, които се случиха през почивните дни от миналата седмица действително отново приковаха вниманието на търговците върху Близкия Изток“.
Войната Йом Кипур от 1973 г. също имаше минимално въздействие върху петролната инфраструктура. Саудитска Арабия и нейните съюзници обаче използваха военната подкрепа за Израел от страна на САЩ като претекст да отслабят влиянието на Вашингтон върху петролния пазар за сметка на намаляването на добива и експорта. Този път арабските страни не атакуват заедно Израел и търговците не очакват Саудитска Арабия или други производители да използват експорта на петрол като оръжия в подкрепа на ХАМАС.
Влияние на търсенето и предлагането
Перспективите за търсенето на петрол изглеждат съвършено различни. През 1970-те години потреблението на петрол скочи рязко, а допълнителните мощности на производителите бяха ограничени. Днес, въпреки че търсенето е на рекордното ниво от 103 млн. барела на ден, нарастването се забавя, отчасти в резултат на усилията за отказ на изкопаемите горива.
След скока до 100 долара за барел в края на септември Brent поевтиня през миналата седмица с над 10 %, което говори за това, че според мнението на търговците, икономическите перспективи не оправдават такива високи цени. Ралито, наблюдавано през последните месеци, се обуславя не от търсенето, а от намаляването на добива от Саудитска Арабия, Русия и другите страни членки на обединението ОПЕК+. Подобно намаляване означава, че резервните мощности са достигнали най-високото ниво за последните години, осигурявайки защита срещу прекъсвания.
Само една Саудитска Арабия би могла да увеличи световния добив с почти 3%, което е примерно с 3 млн. барела на ден, в случай на намаляване на доставките от други региони в света, пише изданието.
Със сигурност обаче не се знае как би реагирал Рияд, ако конфликтът в Израел повлияе на доставките на петрол. До нападението на ХАМАС, САЩ и Саудитска Арабия бяха близо до сключване на дипломатическо споразумение, включващо помощ по отношение на сектора на гражданската атомна енергетика и нови гаранции за Рияд в замяна на нормализирането на отношенията с Израел и увеличаване на потоците от петрол.
Сега мащабното политическо рестартиране се оказа под заплаха, след разрушителните събития през почивните дни от миналата седмица, отбелязва да изданието Хелим Крофт, ръководите на отдела за изследване на пазарите на суровини в RBC Capital Markets и бивш анализатор в ЦРУ.
Прекъсване на доставките
Доставките на петрол от Близкия Изток може да се нарушат, ако бъдат получени доказателства за пряка причастност на Иран към терористичните действия или ако Техеран бъде въвлечен активно в кризата. При такъв сценарий, Вашингтон може да засили санкциите по отношение на иранския петрол, които той смекчи през миналата година, за да отслаби натиска върху петролните пазари, а в същото време да засили ограничаването на руския експорт на фона на войната в Украйна, посочва изданието.
Според данните за движението на корабите, предоставени от Kpler, през август Иран е експортирал за Китай 1,5 млн. барела петрол на ден, което е най-голямото количество от десетилетие. Но предвид това, че голяма част от товарите са били превозвани с ирански кораби или кораби от „сенчестия“ флот и са се осъществявали съ съдействието на ирански и китайски банки, способността на САЩ да контролират такива превози намалява.
Единственият начин американците наистина да направят това е да спират корабите, но това няма да е лесно, казва Хенинг Глощайн от Eurasia Group. „Това по-скоро би довело до ескалация на конфликта в Близкия изток с участие на Съединените щати, а ние смятаме, че те ще се опитат да избегнат това, освен ако наистина няма много сериозна ескалация между Иран и Израел.“, цитира думите му изданието.
Един от секторите, който вече пострада е добива на природен газ в Израел, след като Министерство на енергетиката в понеделник прекрати от съображения за сигурност работата на платформата Tamar в Средиземно море под управлението на Chevronq-
Израел започна добив на природен газ на морските находища през 2004 г. Платформата Tamar е най-близка от трите морски газови проекта в Газа. Добивът от находищата „Левиатан“ и „Кариш“, които се намират на север, продължава.
Въпреки че основната част от израелския газ се потребява вътре в страната, около една трета се транспортира по тръбопроводи за Йордания и Египет. Какъвто и да е проблем в доставките може да окаже негативно влияние върху световните газови пазара, увеличавайки търсенето на LNG от Йордания и свивайки количеството LNG, достъпно за експорт от Египет, смята Том Марзек-Мансър, ръководител анализи на газовите пазари в ICIS.
Базовите цени на газа в Европа рязко се покачиха и във торник се търгуваха с 25 % над цената при затварянето в петък.
Въпреки, че това не оказва непосредствено въздействие върху доставките на Европа, определено има връзка“, добавя той.
По материали на Financial Times