FT: ЕС обсъжда продължаване на тавана на цената на газа

Брюксел обсъжда въпроса за продължаването на срока на действие на въведеното ограничение през февруари ограничение на цената на газа. Европейските служители се опасяват, че конфликтът в Близкия изток и и саботажът на балтийския газопровод може отново да предизвикат рязко покачване на цените на газа през зимата.

Европейската комисия заяви, че тази мярка не е довела до негативни последствия. Напротив, цената на газа сега е почти с 90% по-ниска от миналогодишната. Това се казва в презентация, представена през дипломатите на 27-те страни членки на ЕС, информира Financial Times (FT).

Ограничението беше въведено след напрегнати многоседмични дискусии между страните от Европейския съюз, при което Германия и Австрия се обявиха против, твърдейки, че ще създаде изкривявания на пазара и ще влоши недостига на доставки. Въвеждането на ограничението обаче не се отрази на вноса на газ в ЕС, се казва в презентацията на ЕК.

Висши дипломати и представители на ЕС заявяват в коментари за изданието, че европейските газохранилища за това време на годината са максимално запълнени, но върху новите доставки на газ може да повлияе войната между Израел и ХАМАС, както и възможни актове на саботаж върху газовата инфраструктура.

„Не знаем какво ще се случи тази година. Имаме ситуация в Израел и не знаем как ще се отрази на вноса от Близкия изток“, коментира за FT дипломат от ЕС.

Представителите на ЕС добавят също, че саботажът на газопровода в Балтийско море, което се случи в началото на този месец също допринася за несигурността. По думите им, „не би било лошо да има резервен вариант за такъв случай“.

В разгара на енергийната криза заради прекратяването на доставките на газ от Русия и предвид войната в Украйна, цените на природния газ за кратко надхвърлиха нивото от 300 евро за МВтч.

В резултат на това европейските страни се споразумяха за таван на цената на газа и влизането му в сила, ако цените останат на или над 180 евро за мегаватчас в продължение на три последователни дни.

Преходът към възобновяема енергия ще се ускори

Германия е сред десетте държави, подписали инициирания от Австрия документ, който също така призовава за по-голям фокус върху възобновяемата енергия, включително увеличаване на целта на ЕС за производство на енергия от възобновяеми източници от 42,5% на 45% до 2030 г.

В документ, изпратен до комисията през почивните дни се иска удължаване на извънредното законодателство, въведено по време на кризата, така че да се даде възможност на страните членки да ускорят издаването на разрешения за вятърни и слънчеви електроцентрали.

„„Конфликтът между Русия и Украйна разкри уязвимостта на Европа във връзка с нейната зависимост от невъзобновяеми енергийни източници и вноса на критични суровини. Тази зависимост представлява риск за сигурността и подхранва инфлацията, което има отрицателно въздействие върху социалната сфера и конкурентоспособността“, се казва в документа.

Документът също така призовава за облекчаване на правилата за държавна подкрепа за проекти за възобновяема енергия и подобряване на връзките с възобновяема енергия със съседните на ЕС региони, според публикацията.

Германия и Франция също са начело на по-широк натиск комисията да удължи действието на правилата за държавна помощ, които дадоха възможност на правителствата да предоставят финансова помощ на потребителите, изправени пред високи цени на енергията. Тези мерки трябва да бъдат прекратени до 31 декември тази година. Но Белгия, Холандия, Дания, Естония и Финландия заявяват в писмо, изпратено в четвъртък до Дидие Рейндерс, комисар по конкуренцията на блока, че няма „нито необходимо, нито правно основание“ за разширяване на правилата за спешна държавна помощ.

Роб Джетен, холандският министър на климата и енергетиката, казва пред FT, че финансирането ще бъде по-добре използвано „за справяне с първопричината“ чрез инвестиране в енергийна ефективност и мерки за опазване.

През ноември комисията трябва да представи предложение за това кои извънредни енергийни мерки да бъдат удължени. Те включват таван на цените на газа, разрешителни мерки и разпоредби. Доброволните мерки за намаляване на търсенето на газ с 15% вече бяха удължени до март 2024 г.