Животновъди искат оставаката на ресорния министър и заплашват с протести. От МЗХ контиррат: Няма причина

Животновъдният бранш иска до края на седмицата да бъде изплатена на всички полагащата им се украинска помощ; да отпадне модуларната ставка – всички да получават еднакви пари, защото имат еднакви разходи; да бъде намерен бюджет и ставката по необвързаното подпомагане да бъде не по-ниска от досегашната – 150 лева на говедо и 350 лева на бивол; да бъде намерен бюджет, с който местните/автохтонни породи да получат, колкото и досега. Това заявиха представители на животновъдни браншови организации по време на пресконференция в БТА на тема "Да спасим българското мляко и да се противопоставим на целенасоченото унищожаване на българското млечно животновъдство".

Председателят на Асоциация "Обединени български животновъди" Бойко Синапов заяви, че искат оставката на министър Кирил Вътев с целия му кабинет. Той заплаши, че ако исканията им не бъдат изпълнени до края на седмицата, в неделя, вместо да гласуват, ще протестират.

"Многократните ни молби продължават да не се изпълняват от Министерство на земеделието и храните. В меморандума, който подписахме миналия месец, една от точките беше пълно изплащане на компенсаторната помощ за Украйна", каза Димитър Зоров, председател на Управителния съвет на Националния съюз на говедовъдите в България, подчертавайки, че това не са помощи, а компенсации за щети и те са много малки на фона на истинските им размери, предаде БТА.

По думите на Зоров около 100 фирми в страната, които са гръбнакът на млечното производство, все още не са получили нито една стотинка, въпреки меморандума. "Хората в Европа подкрепиха техните производители, за да не умрат. А тук всеки ден клането на животни нараства, кланиците казват, че не могат да смогнат", заяви Зоров.

Той цитира данни, според които изхранването на едно животно на ден струва само за закупуване на храната над 21 лева, което прави поне 7300 лева на година единствено за храна, отделно са заплатите, горивата, токът. Така сумата минава 10 000 лева.

Според проучване, на което Зоров се позова, до преди войната инвестицията в едно животно е струвала 12-15 000 евро, след войната – над 20 000 евро.

"Това, което ни очаква за догодина, е 40-50 процента по-малко от тази година. Единствените подпомагания са обвързаните с производството, където новата ставка е 411 лева, а за хората с над  150 животни, т. нар. модуларна ставка, е с 30 процента по-малко – 320 лева", посочи Зоров и припомни, че миналата годината сумата е била 500 лева. По отношение на необвързаното с производството подпомагане, досега ставката е била 190 лева на говедо, сега става 76 лева.

Мария Степанчева, председател на Асоциация на биволовъдите в България, коментира, че меморандумът не е подписан от целия животновъден сектор, а само от 1-2 човека от него. "Никога не сме говорили "де минимис" да се даде на най-малките производители. Редно е тази помощ да бъде получена от всички до този таван, определен с регламент на ЕС до 25 000 евро", каза Степанчева, подчертавайки, че това е дискриминация на средните и големите производители.

Цанко Цанев, фермер от Централна северна България и представител на Асоциацията на земеделските производители, каза, че в момента тече масово клане, масово ликвидиране на фермери и незабавно трябва да бъдат изплатени средства по дерогацията. Ние сме повече от 10 000 животновъди. 

По думите на Бойко Синапов 50 процента от млякото в България е внос, а що се отнася до месото в ЕС над 6 месеца дълбоко замразено месо не се преработва в техните преработвателни предприятия, най-големият им пазар в момента е България.

Пенка Христова, представител на Съюза на животновъдите в България и съпредседател на Института на жените фермери в България, обясни, че след година ги очаква и обвързване със социална отговорност – за определен брой крави или телета, ще трябва да имат определен брой работници. 

Оранжерийните производители и Национална браншова камара "Плодове и зеленчуци" също са изразили пълната си подкрепа и съпричастност към животновъдите.

Оранжерийните производители са заявили, че 99 процента от площите няма да засеят и няма да има зимата оранжерийно производство, ако до петък не си получат парите за компенсациите, свързани с войната в Украйна.

Велин Георгиев, който представлява оранжерийното производство, информира, че имат над 5 изпратени писма за искане на срещи с министър Вътев и изтъкна техните проблеми по отношение на отоплението и цените му. По думите на Георгиев оранжерии в България е имало във всеки град, но вече половината са ликвидирани, а другите се борят за оцеляването си.

Позицията на МЗХ

От МЗХ са категорични, че няма причина за протестите на животновъдите и уверяват, че меморандумът с бранша се изпълнява стриктно. Това се заявява в разпространена след пресконференцията на животновъдите позиция на аграрното министерство.

"Правителството и МЗХ изпълняват стриктно поетите ангажименти по подписания Меморандум със земеделските производители и животновъди от 20 септември. Екипът на Министерството и ресорните му агенции са в постоянен диалог с всички браншови организации, като се полагат целенасочени усилия по изпълнението на всичките му точки, в максимално кратко време", се посочва в позицията.

Изплащането на обещаните средства се осъществява в ускорен порядък. От подписване на Меморандума до момента са изплатени 381 633 157 лв., изтъкват още от МЗХ.

На 28 септември 2023 г. Държавен фонд „Земеделие“ изплати 179 325 404 лв.  на 34 695 земеделски стопани  по държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“. Съгласно сключения меморандум изплащането им следваше да се осъществи до 30 септември 2023 г.

Бюджетът по помощта за 2023 г. бе увеличен и е в размер на общо 426 000 000 лв. От началото на годината до момента общата изплатена сума по тази помощ е в размер на 381 613 472 лв. на 35 364 лв. земеделски стопани. Остатъкът от 44 386 527 лв. ще бъде преразпределен след отпадане на тавана за помощта, който е в размер на до 250 000 евро. Вчера, 23 октомври 2023 г., министърът на земеделието и храните Кирил Вътев получи пълна подкрепа от еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски във връзка с увеличаването на тавана на помощта, както и за  продължаване на помощта за Украйна и през 2024 г., отбелязват още от МЗХ и припомнят, че по думите на еврокомисаря, решението се очаква в най-скоро време на Колежа на комисарите.

Средствата по държавната помощ „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия“ също са изплатени по-рано от предвиденото. ДФ „Земеделие“ е изплатил общо 21 568 331 лв. на 786 земеделски стопани, които подадоха заявления по схемата. Съгласно меморандума на 28 септември 2023 г. бяха изплатени 17 735 482 лв. на 708 стопани, а на 19 октомври – се изпратиха още 3 832 848 лв. на 78 земеделци.

В изпълнение на поетите ангажименти на последното си заседание Министерски съвет одобри 27,5 млн. лв.  заедно с още 20 млн. лв., които вече са дадени от ДФЗ Министерски съвет осигури общо 47,5 млн. лв. по програма de minimis. Представителите на браншовите организации са поканени да участват в работната група, която ще разработи методиката, по която ще се изплащат средствата, посочват още от МЗХ и уверяват, че министерството работи активно за изпълнение на всички ангажименти от Меморандума.