Екологични организации настояват България да забрани използването на спорния хербицид глифозат

Климат / България , Климат / Екология
3E news
1218
article picture alt description

Снимка: Pixabay

В 39 страни по целия свят има различни нива на забрана за използването на глифозат. Люксембург е първата страна в ЕС, която въведе от 01.02.2020 г. тотална забрана на глифозат съдържащи хербициди.

Отворено писмо България да забрани използването на глифозат в страната изпратиха Коалиция „За да остане природа в България“ и фермерски организации. На 16.11.2023 година гласуването на Апелативната комисия в Брюксел не постигна квалифицирано мнозинство за предложението на ЕК за продължаване с 10 години на срока за използване на глифозата. Лицензът на глифозата за използване в ЕС изтича на 15.12.2023. Вероятно ЕК ще продължи лиценза на глифозат въпреки липсата на съгласие.

10 страни, представляващи 58% от населението на ЕС не подкрепиха предложението на ЕК за продължаване на лиценза на глифозат. Над 2,5 милиона граждани на ЕС връчиха официално петиция за забрана на глифозата. Многобройни научни изследвания доказват канцерогенността на глифозата, страшните последици за пчелите, биоразнообразието, отравянето на почвата и водите. 

Като се има предвид широката употреба на продукти с глифозат, пренебрегването на тези неблагоприятни ефекти представлява неприемлив риск за здравето както за селскостопанските работници, така и за широката общественост, коментират екологичните организации. В светлината на горепосочените доказателства глифозатът не отговаря на критериите за одобрение, определени в Регламент (ЕС) № 1107/2009, според които активните вещества в пестицидите, продуктите и остатъците от тях, пуснати на пазара, не трябва да имат вредно въздействие върху хората, животните или неприемливи последици за околната среда. Освен това, когато има доказателства, че даден пестицид може да причини вреда, Комисията и държавите членки имат право да се позоват на принципа на предпазните мерки, който е в основата на Договора за функционирането на Европейския съюз и на Регламент (ЕС) № 1107/2009.

За съжаление поради недемократичните правила в Европейския съюз, крайното решение е взето от самия вносител на предложението – ЕК. Това решение е и обратното на това, което страни като Германия и Франция декларираха до преди месец.

ЕК няма да се съобрази и със законите на ЕС – Регламента за пестицидите, както и с принципа на предпазливостта, който изисква законодателите да предприемат защитни мерки и да се докаже липсата на какъвто и да е риск.

Европейска комисия делегира правата и отговорността на страните членки за националните разрешения за използване на препарати за растителна защита, включително и тези, съдържащи глифозат. Затова Коалицията „За да остане природа в България“ и фермерските органиции настояват за забрана на глифозат в България.

Какво да направи българското правителство?

Те предлагат забраната може да се осъществи на 2 етапа. Първи етап забрана на глифозат съдържащи хербициди в България в зелените площи в детски градини и детски площадки, частни овощни и зеленчукови градини, спортни площадки и стадиони, голф игрища, паркове и зелени площи в населени места, зелени площи в бизнес и жилищни комплекси и междублокови пространства.  

Забрана на продажбата на глифозат и глифозат съдържащите се хербициди в агроаптеки и онлайн магазини.

Като може да се даде срок от 3 месеца, коментират от сектора.

На втори етап да се забранят глифозат съдържащи хербициди в България в земеделски площи.

За изпълнението на тази цел, Министерството на земеделието и храните трябва да преразгледа проекта за Националния план за действие за устойчива употреба на пестициди в България, който е обсъждан през 2012, преразглеждан през 2020, но все още няма приет и действащ План.

Министерството на земеделието и храните, заедно с Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването да отчетат последните научни доказателства за употребата на глифозат съдържащите се хербициди, да включат нови изисквания и да въведат в действие предложените намерения.

Министерството на земеделието и храните да изиска от българските учени и изследователи разработените от тях или на чуждестранни автори и фирми алтернативи на глифозат съдържащите  хербициди и да ги предостави на земеделските производители.

МЗХ да финансира научни изследвания за намиране на алтернативи на глифозата, като могат да се пренасочат субсидиите за закупуване на опасни пестициди към научни изследвания на алтернативи.

МЗХ да направи оценка за приложението на Наредба № 9 от 26 февруари 2021 г. за интегрирано производство на растения и растителни продукти и контрола върху интегрираното производство и предложи ефективното ѝ приложение [10]

Да се предприемат законови стъпки за забрана за използване на глифозат съдържащи пестициди в защитените територии и зони.

Къде има забрана на глифозата?

В 39 страни по целия свят има различни нива на забрана за използването на глифозат. Люксембург е първата страна в ЕС, която въведе от 01.02.2020 г. тотална забрана на глифозат съдържащи хербициди. Австрия, Белгия, Германия, Нидерландия, Италия, Франция и Малта забраниха използването на глифозат при третирането на обществени и частни градини, паркове и места за спорт.

От 1 януари 2020 г. във Франция е забранено използването на опасни пестициди, включително глифозат на разстояние по-малко от 20 метра от сгради, в това число училища, домове, офис сгради, както и за частни градини и лозя. За прилагането на наредбата са отделени 25 млн евро, а други 14 млн. евро ще подпомогнат изследванията за въздействията на химикалите върху човешкото здраве и околната среда.    

В Словения е забранено използването на пестициди в защитените територии, като изключение се прави след преценка и специално разрешение от институцията, даваща разрешение за използване на пестициди.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща