Парламентът има нужда от обществен намордник за парламентарните назначения

Коментар на Славчо Нейков специално за Дир.бг и 3eNews

Народното събрание трябва спешно да приеме нов тип правила за граждански контрол в това отношение. Основната промяна трябва да бъде свързана с правото на външни за Парламента лица да правят номинации по определен ред. Решенията за назначенията пак ще се вземат от Парламента, но само така ще се засили конкуренцията на база на експертност на кандидатите.

Участието на обществото в процеса по парламентарните назначения следва да е много по-активно - само че досега депутатите целенасочено го блокират; и това трябва да се промени. До приемането на споменатите правила всякакви процедури по назначаване трябва да бъдат спрени – при огромните забавяния с години, още няколко седмици за подготовката им няма да са фатални. Въпросът е принципен, но при настоящия състав на Парламента, в който пропорционалната обществена подкрепа за управляващите е около 10 процента, това е повече от наложително.

Представителна демокрация ли?

Промяната на подхода в посоченото направление поне малко би се вписала и  в заявяваното от партиите в програмните им документи.

От ГЕРБ май бързичко забравиха протестите от 2020 г. и още през 2021 г. затвърдиха по андрешковски дългосрочното си господство в Комисията за защита на конкуренцията; и ако съдим по политическите анонси, сега явно се канят да продължат схемите и с идващите назначения. Та в тази връзка да си препрочетат програмата и да кажат кога за последен път са прилагали на национално ниво отдавна натирената в кьошето „представителна демокрация с обществен дебат, гражданско участие и контрол“, защото „ниското доверие в институциите срива доверието в демократичното управление“ . А от другата водеща част на сглобката – ППДБ – да се погледнат в огледалото и да помислят наистина ли  си вярват, като твърдят, че гражданските организации и активните граждани са „естествен и желан партньор на публичните институции“?!

Но преди да отговорят на поставените принципни въпроси, и от ГЕРБ, и от ППДБ, и от подкрепящата ги ДПС да си спомнят конкретно за вандалските процедурни трикове, с които промениха набързичко Конституцията около Коледа, та хората да не могат да реагират. И го направиха не с какво да е, а с Конституцията! И го направиха, докато „смирено“ навираха кой знае къде експертните становища точно на такива уж желани партньори, а и целенасочено не дадоха възможност на гражданите да разберат какво става. И това ли беше в името на представителната демокрация? Може би и наградите с постове за послушание също са част от нея?

Ако съдим по огласени партийни дискусии, както и вече по някои назначения, в ППДБ определено има видими тенденции за подобни награждавания. А при ГЕРБ наградите за политическо послушание са на доказана почит независимо от отчайващата понякога липса на съответна експертност. Имаше напр. един прокурор, който като че ли прекрати преписка срещу партиен бос по повод данни за търговия с влияние; и случайно човекът по-късно първо получи много голям национален пост, а после и приза „най-подходящ за генерален консул“ – въпреки че в професионален план в последния случай явно нямаше и помен от идея къде и за какво го пращат. Черешката обаче е за съветващата ни „да одиме пеша“ Цвета Караянчева, инсталирана като председател на Парламента, но останала в общественото съзнание най-вече с дарувана й трибуквена титла. По-лошото е, че като председател на Народното събрание Караянчева фактически доведе до премахването на Консултативния съвет по законодателството към институцията – при това Съветът беше една от малкото създадени форми именно за професионален обществен контрол върху често отчайващо неграмотното законодателство.  А към днешна дата на фона на многото доказани професионалисти, вкл. и конкретно в областта на конституционното право, въобще не искам да коментирам изтеклата предварителна информация за потенциалната номинация на ГЕРБ за Конституционния съд. Много се надявам това да е само слух; но все пак да припомня, че четенето на постулати от парламентарната трибуна, при това често писани от други, едва ли е водещият критерий за конституционен съдия. 

Само че налагането на когото и където трябва безспорно има и своята политическа логика. Назначенията на правилните хора – особено на съпартийци! -  гарантират, условно казано, минимум някой  и друг чувал, пълен  или с влияние, или с бюлетини, или със суджуци, или с нещо друго. А и обезпечават власт  - я да гласуваш правилно когато трябва; я да не те закачат, ако си сгазил лука; я да не те проверяват. А можеш и да мачкаш критикуващите, докато те разчитат на прокламираната представителна демокрация – в това отношение през годините има достатъчно примери за усъвършенствана перфидно-садистична експертиза.   

Та нека не се залъгваме –постовете най-вероятно вече са разпределени между сглобката много преди да бъдат обявени; остава само да намерят елегантния начин за слагането на съответните хора! Да напомня, че Десислава Атанасова от ГЕРБ се заяви като явен привърженик на квотния подход при парцелирането на властта. А според последни изказвания на Христо Иванов от ППДБ „още не са завършили и разговорите по споразумението за назначението в контролните и регулаторни органи“. С други думи, на тихия фронт акцентът на разговорите не е върху начина на избор, а директно  за назначенията в тези институции. И ако няма радикална промяна, най-вероятно ще наблюдаваме отново взаимна подкрепа на кандидатурите без много обсъждания. 

Във връзка с горното си струва за сравнение в Парламента да си спомнят конкурсното начало и десетките изисквания за постъпване на държавна служба в Закона за държавния служител (чл. 7 и др.) и в някои специални закони и други нормативни актове. При това става дума за експерти, от които нерядко се очакват по няколко квалификации, за да получават заплати, близки до минималната за страната. А депутатите получават петцифрени месечни възнаграждения, плащани с нашите пари вкл. и на хора, за които доброто образование видимо е абстракция. Да не коментираме слуховете за някакви обръчи от фирми, подкупи, неотчетени субсидии, блокирани разследвания и др.  Същевременно,  за да станеш депутат в общи линии е достатъчна само кой знае как мотивирана благословия на партийните лидери.

И три конкретни предложения

Първо - Парламентът спешно да приеме детайлно решение с правила за формата на обществен контрол при назначения от неговата компетентност – общите приказки в парламентарния правилник (чл.90) и замазването в приеманите ad hoc правила не вършат работа. Основното е да се създаде конкурентна среда на база „експертност“ и да бъде предотвратен депутатския битпазар за  търговия с постове, както и ограничаване на опциите за натурална размяна като подкрепа на кандидата на другия. В това отношение без въвеждане на правото и на лица извън Парламента да номинират формално кандидати за съответните постове нищо няма да стане – никой не оспорва правото на Парламента да вземе финалното решение! Паралелно да се засили и оперативният контрол, за което също има много предложения. Подходът „ама айде и тоя път както си знаем, пък при следващата ротация ще видим“ вече е нетърпим – става дума за назначаване на хора с мандати за години напред, а и злоупотребите писнаха на всички ни!

Второ – Политиците да огласят предварително как и кога ще актуализират законовата рамка за регулаторите, вкл. и завишаване на критериите за заемане на длъжностите. Така напр. преди изборите на нови членове в КЕВР, Законът за енергетиката следва да бъде променен с цел стабилизиране на институцията и засилване на конкурсното начало - в това отношение многократно през годините са правени конкретни предложения за необходимите промени, вкл. и от мен – готов съм да им ги припомня. Ще е добре също така да се прецени каква промяна е необходима напр. в Закона за защита на конкуренцията, за да се гарантира, че проявите на политическа безскрупулност и шуробаджанащина относно някои назначения в КЗК, а може би и в други регулатори, никога повече няма да се повторят.

Трето - Парламентът да обезпечи възстановяването в пълен обем на Консултативния съвет по законодателството като професионален формат за съдействие по изготвяне на юридически грамотно законодателство и да гарантира работата му.  

Неслучайно досега предложенията за активна обществена намеса при определяне на хора за висшите държавни постове не са приемани. Липсата на адекватни правила за това гарантира на политиците възможността да си остават потопени в десетилетното политическо самодоволство – и то докато отново говорят патетично пред медиите за „качество“, за търсене на най-добрите за най-важните постове в държавата и, разбира се, за важността на представителната демокрация.  Засега тези приказки са опит пак да мине времето, докато хората бъдат принудени да преглътнат поредното раздаване на постове-награди, при това от депутати-десетпроцентници.

Е, поне аз така мисля.