Министър Стойчева: С близо 300 млн. лв. насърчаваме връзката наука-бизнес през 2024 г.
С близо 300 млн. лв. Министерството на иновациите и растежа ще насърчи взаимодействието между науката и бизнеса в България през 2024 г. Това ще се случи през Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ), която МИР управлява. Целта е да подкрепим комерсиализацията на научни разработки и проекти в бизнеса. Това коментира министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева по повод предстоящото отваряне на процедури по ПНИИДИТ.
В първите месеци на 2024 г. ще стартира грантова схема за микро-, малки и средни предприятия на стойност 25 млн. лв. Компаниите ще могат да кандидатстват за ваучери от по 40 000 лв. за предоставяне на иновативни решения, внедряване на нови продукти, процеси или услуги в бизнеса, решаване на различни технологични проблеми в областта на дигитализацията, за въвеждане на нови бизнес модели, за прототипиране и др. Тези услуги ще се извършват от изследователски организации, университети, Центрове за върхови постижения и за компетентност, както и от научно-изследователския комплекс на София Тех Парк.
„В основата на иновациите стои научната и развойна дейност. За да превърнем България в атрактивна дестинация за инвестиции, трябва да подкрепим синергията между науката, образованието, талантите и бизнеса. Всички заинтересовани страни да работят рамо до рамо, за да можем заедно да повишим конкурентоспособността на страната“, заяви министър Стойчева.
С над 96 млн. лв. ще бъде насърчено участието на български организации в институционализирани европейски партньорства. Това са големи обединения на държави-членки, Европейската комисия и европейската индустрия. Те допълват съществуващата рамка на Програма „Хоризонт Европа“ и са ориентирани към действия по глобалните предизвикателства и приоритети, които изискват критична маса, устойчиво финансиране и дългосрочна визия.
„За първи път чрез програмата за наука и бизнес се дава възможност за допълващо финансиране на успешни български проекти да се включат във вече създадените девет европейски партньорства“, посочи министърът на иновациите и растежа. Те са за кръгова биотехнологична Европа, чисто въздухоплаване, чист водород, европейски железопътен транспорт, глобално здравеопазване, инициатива за иновативно здравеопазване, интегрални схеми, изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе и интелигентни мрежи и услуги.
С бюджет от 172 млн. лв. ще бъде отворена процедура с фокус върху изграждането на дългосрочно и устойчиво сътрудничество между индустрията, малки и средни предприятия, научните организации и висшите училища, неправителствените организации и местната власт. Целта е да се постигне значителен напредък в развитието на регионите чрез трансформация на регионалната икономика и иновационната екосистема.