България може активно да участва в пазара на ядрени съоръжения в Европа с доставка на компоненти

Г-жо Пенкова, на какъв етап е развитие на идеята в Европа за изграждане на ядрени реактори, с оглед на европейските политики. Позицията на Франция достатъчно добре аргументирана ли и ние ще продължим ли да я подкрепяме в нови АЕЦ инициативи?

Основната позиция, която и Франция продължава да настоява и според мен това трябва да е и позицията на България. Това вече отговаря на въпросите дали говорим за традиционните, базови големи централи или за малките модулни реактори. Защото в Европа все още няма такива готови прототипи на малки модулни реактори. Има френски проекти , има общоевропейски , има проекти във Великобритания, които са сравнително напреднали фази. Във Великобритания вече са на ниво разговори с регулатора т.е пред одобрителните процеси. Във Франция  и като цяло за общоевропейският проект още се разискват съответните технологии т.е се доизпипват съответните технологии. Тоест на този етап реалистично ако говорим за разрастване на ядрени мощности в рамките на Европа за следващите 10-15 години трябва да се гледа към големите, традиционни ядрени централи. Малките реактори няма как да са готова технология на този етап. Индикациите, които идват към момента са, че около 2030 -2032 г. вероятно вече ще са тествани и готови за безопасна експлоатация тези малки реактори.

Тук не се знае обаче и регулаторната рамка до каква степен ще допусне одобрение на подобни проекти, тъй като има много неясноти. В момента се водят много сериозни разговори по отношение на малките модулни реактори по отношение на изискванията за безопасност , по какъв начин трябва да бъде обезпечена площадката и мястото където ще се поставят съоръженията. Тук става дума за доста по-малки като обем ядрени инсталации, но отново изискванията за безопасност по отношение на експерти и по отношение на сигурност, са еднакви както е и при една голяма АЕЦ. Според мен тук има едно малко неразбиране по отношение на приложението, защото Европа  още  не може да си отговори за въпроса за какво ще ги използваме тези модулни реактори.

Има три, бих ги нарекла, линии на разделение в момента. Едната е ММР да се използва за индустриалните зони. Само че тук не мисля, че си дават сметка голяма част от хората, които подтикват за тази теза точно как ще се спазват мерките за безопасност и как ще гарантира достатъчен брой експерти, работещи на място на площадката. Те трябва да могат да обезпечат едно такова съоръжение в няколко индустриални зони . Това не е нещо, което аз или някой друг може да си го държи в задния си двор.

Другата линия е като допълващи мощности на големите централи. Тогава вече има малко повече смисъл и тогава ползваш наличните съоръжения и инфраструктура. Даже за България, доколкото знам, разговорите които са водени в посока малки модулни реактори или поне преди да се вземе това решение за новите два големи блока в рамките на АЕЦ Козлодуй. Та разговорите бяха именно бяха в тази посока. С малки модулни реактори, които да допълват за мощността на сегашните съоръжения. Като тук говорим за малки, които са около 300-400 MW като размер мощност, което не е толкова малко, особено за мащабите и потреблението на нашата държава.

Третото голямо приложение,  но то е малко специализирано по скоро към САЩ и към Германия, то е за производство на водород. Защото тогава реакторите се слагат в самите централи, в които произвеждат водород.  Причината е, че когато се изгради съоръжението и електроенергията за производството на водород е необходима много вода и електроенергия. Голяма част от приложенията поне в САЩ и Германия са с подобни идеи. Въпреки че знаете ,че са за Германия отношението е малко по особено по отношение на ядрената енергетика, те клонят в тази посока -  да се използва ММР за производството на водород. Поне на САЩ засега това е основната стратегия. Затова, когато говорим за техногии, които искат да влизат в Европа, говорим за АР 1000, които са традиционните модулни реактори. От компания NuScale също имат много проблеми в момента откъм технологии, доколкото разбирам . Доста сериозно недоверие  между другото съм срещала в ядрения сектор по отношение на начина по който е структурирана цялата разработка и цялата компания без много сериозни постъпления и опит в ядрено-енергийния сектор.

За Европа ако не си отговорим на въпроса за какво ще ги използваме тези ММР , много трудно ще може да се създаде и адекватна регулаторна рамка.

Доколкото виждам посоката на развитие наистина е в големи ядрени централи и тук е важно и трябва по-адекватно да се застъпи щом говорим за тази реиндустриализация , която предстои в Европа. Важно е да се отчетат и всички други важни компоненти , които са необходими за поддържане на всички тези компоненти. Франция няма как сама да обслужва този сектор сама . Знаем, че доставките на съоръжения от Руската федерация вече са ограничени до голяма степен. Тук вече има възможност за държави като България да се мисли в тази посока - т.е какви части и компоненти ние можем да произвеждаме. Дори на база на някои от суровините, които имаме налични в държавата ни.

А работи ли се в посока за скъсяване на веригата за доставки?

Важно е да скъсим веригата за доставките, за да може да се произвежда всичко тук, в Европа. Основната посока на мисли и на политики, които в момента се развиват е доколко можем да затворим веригата на доставките. Разбира се по отношение на някои суровини това ще бъде много трудно, но въпреки това има много интересни постъпления.

Наскоро водих един разговор по отношение на батериите и съхранението на енергия. Когато говорим за енергетиката в следващите 10 години, освен за ядрена енергия говорим много активно и за свързаност на електропреносната мрежа в Европа и за съхранението. За съхранението се оказа малко по-скъпо и не толкова ефективно като начинание.  Знаете за лития – 90 процента от ценния метал идва от Китай като находища. Но има доста добри разработки в рамките на Европа. А в България имаме производство на оловни батерии също така , които не могат да се използват в транспортния сектор заради тежестта си. Но има разработки по отношение на системите за съхранение.

Щом се създаде една свързана електропреносна мрежа в рамките на Европа на нас пак ни трябва някаква възможност за съхранение на енергия. Тоест трябва да се видят какви са стратегичните суровини, които има налични и на база на тях да се правят разработки. В Българската академия на науките съм вижала много интересни неща по отношение на батериите спрямо това, което ние имаме като суровини.

Имаше още една конференция организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България, които също представиха няколко вида батерии, нови разработки , които биха могли да се произвеждат и правят в страната ни. Това го давам като пример ,защото по принцип грешния подход на България в много направления е, че ние имаме много суровини като мед, олово, цинк, които изнасяме. От тях голяма част отиват в рамките на ЕС. По отношение на медта например 15 процента от промишлената мед в съюза идва от България, което не е малко. При цветните метали сме на шесто място в рамките на ЕС това много малко хора го знаят. Проблемът е, че ние изнасяме суровината , а не произвеждаме компонента, който има висока добавена стойност за икономиката. Може би трябва да се опитаме малко да затворим цикъла , т.е да се помосли сега, когато Европа предлага и допълнителни финансови ресурси и админстративни облекчения за разработване на такива производства, които ще спомогнат зеления енергиен преход. То нека да се види къде биха били нашите силни страни в този преход.

Ние вече организирахме една конференция в Народното събрание, където се говори много по тези теми, както и за енергийната стратегия на страната ни. И сега пре з март месец сме поканили същите представители на индустрията и енергетиката от България да дойдат в Брюксел, където правим същата конференция. Идеята е да се покаже всъщност каква е ролята на България и че може да имаме ключово участие не само за региона , но и за Европа на база на опитът ни с преработката на и суровини и ресурси, които имаме .

По отношение на свързаност имаме много сериозни проекти , които тръгват от България и са ключови за региона, отново визирайки суровините, по отношение на експертиза в ядрения сектор, особено когато става въпрос за безопасност. Тук имаме експертиза, която е високо призната в Европа. Тоест идеята е да съберем ключови , заинтересовани страни от България в рамките на Европейската институция, да се даде малко повече позициониране на нашата държава и възможностите за индустриализация.

Даже сега водим разговори с комисарите си за присъствие и точно това акцентираме, че имаме общоевропейската политика  и сега трябва да се фокусираме върху силните страни на всяка една членка на ЕС.

А как стои въпросът с кадрите за индустрията?

Много трудно ще се приложи една шапка на всички и по отношение на квалифицираните кадри. Това е основния сега проблем . Докато не бъде създадена една политика в дългосрочен план и кое и как ще се развива, няма как да се мотивират младите хора да учат.

Финансирането на всички тези проекти е доста сериозно  и не знам дали ще има толкова капитал в България, за да може да се насочи е тази посока . Освен на европейския капитал за който се говори в този посока , то не е добре да се разчита и само на него. Според мен индустрията би се включила много активно в подготовка на кадри също. Особено ако има ясната зелена светлина от политиците грубо казано , че тези производства ще се развиват и няма да имат рестрикции . Те са готови да инвестират в обучения, в подготовка на кадри, в привличане на таланти, и едно адекватно заплащане да се предложи, то това ще е една мотивация . Не бива да се пренебрегва това.

В Европа доста често го  игнорираме необходимостта от активна комуникация- държава –индустрия и академичния сектор. Държавата е водеща в правенето на една стратегия, индустрията също трябва да има думата и да каже какво е възможно и какъв тип кадри и потенциал са необходими . Така мисля, че е и  при финансови възможности, където бизнесът би се включил ако има условия и ако им дадат възможност. А и ако някой се сети да ги попита да си сътрудничат с науката. В БАН например имат толкова много разработки и технологии във всяка една посока и нито едно от тези неща не достига до икономиката. Те стоят в едни зали и имат големи модели и нищо не достига до икономиката. А това би облекчило доста и самите компании или кооперации, които търсят някакво решение на проблем. Няма я връзката наука-бизнес. Например ние правим разработка, която би облекчила въпросите по от отношение на енергийна ефективност: материалите за саниране да са по евтини или как може да се обнови една сграда по-ефективно. И тези разработки да не остават само по рафтовете в научните учреждения.

Тук роля има и държавата да се засили връзката наука-бизнс , защото индустриите, които вече са го разбрали и са усетили този момент го правят . За Финландия имаше много фрапантни примери , като значителна част от големите предприятия нямат собствена научна дейност. Те просто работят с университетите, помагат със съответните учени там. Те отивам и им казват: „имаме този и този проблем и той трябва да бъде решен“, а когато учените имат даденостите и ресурса на целия университет, то е и много по-ефективно и за двете страни да си помагат. Както за индустрията, така и за научиния сектор. По този начин и двете имат добавена стойност и се развиват.

Нашето образование трудно достига до бизнеса . Причината е в управлението, не в бизнеса . То трябва да премине през определена процедура, за да бъде одобрена, да имат учебна програма по която да е задължителна за всички , променя се на всеки две години както виждаме.  

Какво се случва с директивата за енергийните характеристики? Може ли да очакваме развитие, защото в България проблемът назрява, а хората очакват техните сгради да станат по-хубави. А в същото време трябва да ги убедим , че това струва пари.

Ние сме в ситуация на няколко кризи, някои затихващи, има нарастваща инфлация , цените се повишиха в следствие на войната в Украйна и на Ковид кризата. Но все още не са се стабилизирали цените  и е много трудно да убедиш потребителите, че трябва да гледат в дългосрочен план на тези инвестиции, което е абсолютно нормално.

В момента , в който базовите нужди трябва да бъдат покрити ти няма как да мислиш дългосрочно, че ако се инвестира в някои от тези неща след 5 години сметките ти за ток и отопление ще са два пъти по-ниски отколкото сега. Просто моментът не е правилен и поради тази причина, ако трябва да съм напълно откровена, голяма част от високите амбиции в директивата бяха намалени. Имам предвид, че бяха увеличени сроковете. И така се даде малко повече гъвкавост на отделните държави . В някои държави този процес е започнал през 80-те години по отношение на обновяване на сградния фонд, а в други държави по-късно стартира процеса. Затова няма как да се очаква , че бихме могли да спазване едно и също ниво. Основното, което беше при директивата е да се определи енергийната бедност като концепция , което знаете, че в България костваше доста усилия:  например да се разчете кое министерство трябва да отговаря за дефиницията и да се даде ясно разделяне, че хората който са на прага или са енергийно бедни, трябва да имат приоритет по финансиране по всички тези програми. Причината е, че нямат наличен достатъчен ресурс. Другите домакинства трябва да бъдат стимулирани да търсят и допълнителни финансови подпомагания и допълнителни заеми, които да са държавно гарантирани , с много незначителни лихви.

Това е, което успяхме да създадем като рамка, но доста се промени начина на самата директива. Защото преговорите по нея започнаха в една обстановка – преди война, преди енергийна криза , преди нарастване на инфлацията. И тогава амбициите бяха по-различни. Трябваше да се адаптираме спрямо новите условия – тоест енергийната бедност и дългосрочният аспект, че това което е направено сега, реално ще доведе до намаляване на цените в един дългосрочен план.

Другото много важно е , че може би като акцент от енергийната ефективност на директивата е , че голяма част от публичните и административните сгради ще подлежат на доста по-сериозни изискавания . Пак трябва да се започне от някъде и да се дава пример , че не трябва да се ползва толкова много, трябва да се пести. Защото иначе всички други неща, които правим , ако не отчитаме необходимостта от правилно консумиране и използване на така или иначе ограничената на моменти енергия, се оказват безмислени.

Ако обобщим че държавата трябва да даде преоритет на публичните сгради, които да бъдат обновени ? Дали бизнесът би се съгласил да спомогне?

Енергийно бедните са първите , после са публичните сгради . Бизнесът е доста напред в тази посока, защото те го гледат въпроса от друга гледна точка. При тях тези обновявания водят до доста сериозно намаляване на разхода и при тях. Тези инвестиции не са толкова чувствителни като размер, възвръщаемостта я виждат по- бързо компаниите. Проблемът е в началната инвестиция , която трябва да се направи – тя е непосилна за голяма част не само за България . Тези казуси ги има  в Италия – има доста сериозни проблеми по отношение на директивата . В Германия също има сериозни казуси, защото ние винаги разглеждаме, че сме със сравнително по-малко разполагаем доход на месечна база. Но такъв тип разход трудно се възприема в момента като първа необходимост от нито една държава.

Ефектите от директивата как ги виждате? Възможно ли е след 2-3 години вече да има резултат от мерките?

Февруари е гласуването в пленарна зала , което означава, че тя се спуска към държавите членки , знаете това е поредна ревизия на директивата (тя не е е нова). Надеждата ни бе за по-бърза процедура реалистично до година и половина , считайки от сега. Тоест до края на другата година трябва да започне да има ефект директивата.

Горе- долу когато ще приключва финансирането по Плана за възстановяване.

По плана има доста голям обем от средства, които са отпуснати именно по глава енергийна ефективност. Тоест пари има, трябва да се намери начин да стигнат до хората.

По плановете има така или иначе доста средства, които не бяха използвани. Последно през юни месец около 30 процента от общите налични средства са от ПВУ са инвестирани от държавите членки на средно. Което 30 процента е нищо при положение, че ние вече сме в крайните срокове за използван на средствата. Голяма част от това финансиране, които остават ние ги пренасочваме към други програми, които са ни необходими. Дори директно се цитира, че неизползваните средства трябва да бъдат пренасочени.

А какви проблеми виждате при енергийната ефективност?

По отношение на енергийната ефективност ще имаме голям проблем с работната ръка. Това важи и за всички други сектори. Именно това бе и една от причините за изместване малко на сроковете, защото ако започнат да се случват такъв тип ремонти дейности в рамките на цяла Европа, няма да има просто достатъчно строители. Поставят се на дневен ред и общообразователни програми и такива  неща, които не са влизали досега в полезрението на ЕС. Очаквам да има доста по различен похват в следващия мандат на ЕП. Започва постепенно да има такъв вид общи инициативи, общи програми, общи финансирания , което означава, че политиката отива в тази посока.

Очаквате ли кардинални промени в следващия мандат на ЕП?

Не, по скоро очаквам политиките да са насочени към индустриализация, не очаквам тези които сега се случват да бъдат променяни. Защото голяма част от тези така наречените зелени политики, са базирани на недостига на ключови суровини, не са базирани единствено и само на идеология. Когато говорим за енергийна ефективност, за свързаност , възобновяеми източници на енергия това е заради липсата на суровини, които вече са изчерпани или им е ограничен вноса в Европа. А и не са на достъпни цени. Очаквам по-скоро да се работи в посока индустриализация, връщане на някои производства, които по много причини бяха изнесени извън рамките на континента. Има и опити затваряне на веригите на доставка в рамките на Европа, което вече би трябвало да подсили и темата по отношение на специализацията на кадри, образованието и нови и по-високо платени работни места.

Европа започва малко по малко да осъзнава , че до някаква степен трябва да бъдем по-устойчиви и самостоятелно да се справяме, а не да сме зависими от която и да е друга страна. Другото нещо, което ще бъде различно и е по-притеснително е съставяното на новия Европейски парламент, който ще е много по-различен от това, което е в момента по отношение на баланс между социалисти, европейска народна партия, либерали, които са около 50 процента като политически семейства в състава на ЕП. Но ЕК ще бъде много различна , защото комисарите се излъчват от правителствата , а повече са в дясно и крайно дясно формации . Потенциалните комисари социалисти са само двама. Германия в споразумението си имат споразумение да подкрепят Урсула фон дер Лайен, ако тя се кандидатира отново. Ако не - ще бъде „зелен“ комисар, както е записано в коалиционното им споразумение ( те имат такова за разлика от нас). Остават преговори за еврокомисари социалисти от Испания и Малта, а зависи и в Португалия как ще се развият нещата.