Влизането в еврозоната е добавило само 0.2 процента към инфлацията в Хърватия

Инфлационният ефект от приемането на еврото в Хърватия е бил повишение с 0.2 процентни пункта. Паралелни изчисления на Хърватската централна банка са показвали 0.4 процентни пункта инфлационен ефект, но реално е бил двойно по-нисък. Това каза гуверньорът Борис Вуйчич пред български депутати в Народното събрание. Той участва в извънредно заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната, където представя опита на Хърватия за приемане на общата европейска валута, съобщи БТА.

Хърватия влезе в еврозоната и в Шенгенското пространство през 2023 година.

Вуйчич посочи, че спекулациите с високите цени, свързани с присъединяването към еврозоната, идват от т.нар. "възприятие за инфлацията", което произлиза от новините и отразяването на цените по отделни стоки, но статистическото измерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и показва по-ниска инфлация.

„Относно практическата подготовка за промяната – имахме план, който беше приет декември 2020 г., до 2021 г. имахме шест области: правна, в която трябваше да променим законите; преобразуването на кредити и депозити; промени в правителствения сектор; промяната на парите в брой – всички куни бяха изтеглени от обращение, бяха продадени след три години съхранение. Работихме в тясно сътрудничество с полицията и армията за целите на транспорта и на евробанкнотите, и на куните. След това беше нужна адаптация на бизнеса – публикуване на цените на бизнесите едновременно в куни и евро.

Специално внимание той обърна на информационната кампания. "Информационната ни кампания подкани гражданите да обменят своите куни в евро още преди да влезем в еврозоната. И постигнахме 60 на сто изкупуване още преди 1 януари 2023 г. Кампанията ни помогна да уведомим хората, че не е нужно да чакат за въвеждането на еврото, казахме им, че ще бъде по-лесно да донесат парите си в брой преди края на 2022 г. в банките. Важно бе да подготвим и банковата система, за да може всичко да работи гладко към 1 януари“, обясни още хърватския гуверньор на централната банка.

Кампания за целите на информирането трябва да бъде проведена преди въвеждането на еврото. Ясно трябва да заявите, че въвеждането на еврото няма да манипулира цените. Трябва да улесните и конвертирането на парите в брой, за да бъде лесно за всички страни. При нас 60% се конвертираха 4 месеца преди датата на въвеждането – това бе кампания която течеше по радиостанции, телевизионни кампании", посъветва Борис Вуйчич.

Той изброи различните етапи на подготовка, предприети преди въвеждане на еврото.

Сред тях попадат мерките за информиране и защита на потребителите, правна хармонизация, техническа подготовка, за да могат касовите апарати и пос терминалите да заработят в новия режим, подготовка на правителствения сектор.

Като значима стъпка Вуйчич посочи изграждането на нов модерен трезор, достатъчно голям, за да побере изтеглените от обращение куни. Такъв не е имало и е бил необходим нов. Той е построен от армията във военна база и е отдаден под наем на Хърватската народна банка.

В отговор на депутати Вуйчич обясни, че двойните цени са много полезни за граждани, както и групите за защита на потребители. Хърватската централна банка е провеждала мониторинг и упражнявала контрол на цените на стоките чрез специална платформа. Чрез нея може да се сравнява как цените се променят спрямо периода преди година, правят се сравнения на същите продукти в други съседни страни, обясни банкерът от Хърватия.

Вуйчич подчерта, че след приемането на еврото външният дълг на Хърватия е спаднал удивително много, разходите са на нивото на останалите страни, а кредититите за домакинства дори са на по-дробри нива от другите държави.

В заседанието на парламентарната комисия участваха финансовият министър Асен Василев и управителят на БНБ Димитър Радев. Министър Василев обобщи: „Както знаете, България е с фиксиран валутен курс, тоест час от ползите, които представихте, вече ги има, но други ще се появяват, когато официално приемем еврото. Също като вас, вървим по критериите – имаме три от четири изпълнени. Следим в момента инфлацията. През 2024 г. и този критерий ще бъде изпълнен, и се надяваме да станем 21-та държава членка на еврозоната през 2025 г.“

Димитър Радев обобщи: „Ако използваме презентацията и заместим Хърватия с България, тя ще бъде валидна и в нашия случай. Разликата е в датите – 2018 г. започнахме процеса с нашите партньори, а Хърватия направи това година по-късно. До 2020 г. и двете страни се движеха напълно успоредно. Хърватска влезе в еврозоната на 1 януари 2023 г. - нещо, което бе и в нашия план. Каква е разликата в тези истории? Само една – политическият фактор. Ние влязохме в един непродуктивен политически цикъл през 2020 г.“ Димитър Радев подчерта, че Еврозоната е чудесна възможност за постигане на няколко важни цели. Тя е възможност обаче, но не и гаранция", напомни управителят на БНБ.

Относно инфрмационната кампания министър Василев обясни, че тя има бюджет и в момента вървят обществени поръчки за изпълнителите на информационната кампания. Вървят се разговори с трите национални телевизии. През март България ще подпише и меморандума за информационната кампания с ЕК, което ще даде пълното партньорство, което е необходимо. „Нещата вървят по план. Наистина голяма част от кампанията ще се случи след получаване на датата за приемане на еврото“, каза Василев.

Доходите са се увеличили, лихвите по заемите са паднали и всички опорки и фалшиви новини бяха разбити на пух и прах от изнесените факти от гуверньора, каза съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков след срещата. „Когато фактите говорят, фалшивите новини изчезват. Днес те (депутатите на БСП и „Възраждане –бел. авт.) имаха възможност да питат човек, който е отговарял за вкарването на еврото в Хърватия, но явно не искаха да чуят голямата новина, че цените в Хърватия не са се вдигнали заради еврото“, отбеляза Петков.

В заседането са участвали представители на всички партии в парламента, с изключение на „Възраждане“ и БСП.

Използвани са материали и на онлайн медии.