ЕЦБ замрази високите лихви за четвърти път и заяви намерение да ги намалява

След като реагира твърде бавно на внезапния скок на цените преди две години, Европейската централна банка (ЕЦБ-регулаторът на 20-те държави, споделящи еврото), и днес не пожела да обяви победа над най-жестокия пристъп на инфлация от десетилетия. Оправда се всеобщото очакване регулаторът да запази лихвения си процент на рекордните над 4.0% и за трите си лихви, обобщава Ройтерс.

Днес, на четвърто поредно заседание ЕЦБ замрази рекордно високите нива на трите си основни лихви, повишени за последно на 20 септември 2023 година, съобщи на интернет страницата си банковият регулатор на еврозоната след края на днешното заседание по определяне на паричната политика на банката, което е второ за настоящата година. Първото се проведе на 25 януари. Освен това, ЕЦБ призна, че инфлацията намалява по-бързо, отколкото се смяташе, потенциално отваряйки пътя за намаляване на лихвите по-късно тази година, но без да посочва конкретна дата. Досега Управителният съвет отхвърляше всякакви призиви за намаляване на лихвените проценти, а сега открито признава, че такъв ход предстои и само времето подлежи на дебат.

В съобщението до медиите, публикувано на сайта на ЕЦБ, се посочват два

основни аргумента за взетото решение – инфлацията и икономическия растеж

В последните прогнози на експертите на ЕЦБ стойността за инфлацията е ревизирана надолу, по-специално за 2024 г. Това отразява главно по-слаб принос от страна на енергийните цени. Сега експертите предвиждат инфлацията да бъде на средно равнище от 2.3% през 2024 г., 2.0% през 2025 г. и 1.9% през 2026 г. Прогнозите за инфлацията без компонентите енергоносители и храни (основна инфлация) също са ревизирани надолу – средно 2.6% през 2024 г., 2.1% през 2025 г. и 2.0% през 2026 г. Макар че повечето показатели за основната инфлация продължиха да намаляват, вътрешният ценови натиск остава висок, отчасти поради силния прираст на заплатите. Заради това и условията за финансиране са рестриктивни и предишните повишения на лихвените проценти все така потискат търсенето, а това допринася за понижаване на инфлацията.

От съобщението става ясно, че Управителният съвет на ЕЦБ е решен да осигури своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Въз основа на сегашната си оценка той счита, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за постигането на тази цел. Бъдещите му решения ще осигурят определянето на достатъчно рестриктивни основни лихвени проценти толкова дълго, колкото е необходимо.  

Експертите ревизираха надолу прогнозата си и за икономическия растеж за 2024 г. на 0.6%, като се очаква икономическата активност да остане слаба в краткосрочен план. Те очакват след това икономиката да набере инерция и да отбележи растеж на БВП от 1.5% през 2025 г. и 1.6% през 2026 г., за което да допринесат първоначално потреблението, а впоследствие – и инвестициите.

Освен това, Управителният съвет повтори, че ще продължи да прилага основан на данните подход, когато определя подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията му за лихвените проценти ще се основават на оценката му за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Лихвите отново без промяна

Основните лихвени проценти, които са в сила от 20 септември 2023 година, остават както следва: 4% по депозитното улеснение (лихвата, която банките получават по овърнайт депозитите си в централната банка); 4.50% по основните операции по рефинансиране (когато банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица); 4.75% по пределно кредитно улеснение (лихвата, която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ).

Така лихвената пауза продължава на четвърто поредно заседание, вече 5 месеца и половина, след 10 поредни увеличения или след 16 месеца на постоянно нарастване.

Сбъднаха се и прогнозите на източници на Ройтерс, които от месеци твърдят, че ЕЦБ едва ли ще намали разходите по заеми преди срещата си на 6 юни, тъй като важни данни за заплатите ще станат достъпни едва през май. Това дава на ЕЦБ още една среща - на 11 април - за последни проверки преди широкото отваряне на вратата към това, което главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн определи като вероятното първото от поредицата намаления на лихвите. „Все още няма убедителни доказателства, че настоящият висок ръст на разходите за труд ще да доведе до по-високи потребителски цени, подхранвайки спиралата между заплати и цени“, опроверга опасенията на топ банкера икономистът на Societe Generale Анатоли Аненков.

Двете програми за закупуване на активи

Портфейлът на Програмата за закупуване на активи (APP) ще продължи да намалява с премерен и предвидим темп, тъй като Евросистемата вече не реинвестира погашенията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж.

Управителният съвет на ЕЦБ възнамерява да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), през първата половина на 2024 г. През втората половина на годината се предвижда да намалява портфейла по PEPP със средно 7.5 млрд. евро на месец. Управителният съвет възнамерява да прекрати реинвестициите по PEPP в края на 2024 г., но ще продължи да подхожда гъвкаво към реинвестирането на изплащанията, ставащи дължими в портфейла по PEPP, така че да противодейства на свързаните с пандемията рискове за трансмисионния механизъм на паричната политика.

Операции по рефинансиране

В хода на процеса, в който банките изплащат заети в целевите операции по дългосрочно рефинансиране средства, Управителният съвет ще подлага на редовна оценка как целевите операции по кредитиране и протичащото изплащане допринасят за неговата позиция по паричната политика.

В закючение се казва, че Управителният съвет има готовност да коригира всички свои инструменти в рамките на мандата си, за да осигури връщане на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план и да запази гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Освен това Инструментът за защита на трансмисионния механизъм на паричната политика е на разположение за противодействие на нежелана, хаотична пазарна динамика, застрашаваща сериозно предаването на паричната политика във всички държави от еврозоната. Това ще позволи на Управителния съвет да изпълнява по-ефикасно мандата си за ценова стабилност.

Очаквайте информация от пресконференцията на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард и тримесечната прогноза на банковия регулатор.