Agora Energiewende: Германия се нуждае от повече мерки за защита на климата в транспортния и строителния сектор
Федералната агенция по околната среда представи официалната прогноза за емисиите на парникови газове в Германия за прогнозните данни за 2023 г. и 2024 г.
„Постигането на климатичните цели за 2030 г. изисква непрекъснати значителни усилия за опазване на климата. Следователно федералното правителство трябва спешно да приложи инструменти за защита на климата, които устойчиво намаляват емисиите във всички сектори - включително в транспорта и сградите. Изчислението, че други сектори ще компенсират недостатъците в проблемните области на транспорта и сградите, крие значителни рискове: Първо, по-голямата част от намаленията на парниковите газове от електроцентралите и промишлеността през 2023 г. се дължат на кризата и следователно не са осигурени в дългосрочен. Едно икономическо възстановяване може отново да намали спестяванията в тези области. Това означава, че обхватът за постигане на годишните цели за намаляване се свива, въпреки липсата на напредък в областта на климата в сградите и транспорта. Второ, Германия рискува да плати глоби на ЕС, ако не изпълни целите за намаляване на споделянето на усилията за сградите и трафика, определени в европейското законодателство.
В същото време ефектите от решението за бюджета все още не са взети предвид в прогнозата. Само ако се осигури дългосрочно финансиране на мерките за опазване на климата и бъдат направени възможни бъдещи инвестиции, Германия наистина може да постигне целите си за 2030 г.“, коментира Симон Мюлер, директор на Agora Energiewende Германия
Прогнозата на Федералната агенция по околна среда (UBA) за емисиите на парникови газове в Германия през 2023 г. потвърждава данните за общите емисии, публикувани от Agora Energiewende в началото на годината. Прогнозата на UBA за емисиите през 2023 г., подобно на баланса на емисиите на Agora Energiewende, в момента е екстраполация въз основа на предварителни статистически данни.
По-рано от Agora изчислиха, че емисиите от парникови газове в Германия ще паднат до 673 милиона тона CO2 еквивалент през 2023 г., най-ниското им ниво от 70 години.
Това, според публикуваните данни съответства на намаление от 73 милиона тона CO2 в сравнение с 2022 г. или 46 процента в сравнение с 1990 г. Голяма част от намалението в сравнение с 2022 г. може да се отдаде на неочакваното голямо понижение на потреблението на въглища, както и на кризата и икономически спадове в производството в енергоемката индустрия. Само около 15 процента от намалението на емисиите са осигурени в дългосрочен план.
Възобновяемите енергийни източници ще покрият над 50 процента от потреблението на електроенергия за първи път през 2023 г., а производството на енергия от въглища ще падне до исторически минимум от 132 TWh.
С разширението от 14,4 GW, фотоволтаиците надхвърлят предишния рекорд от 2012 г. с 6,2 GW. Увеличението на вятърната енергия на сушата остава значително твърде слабо с 2,9 GW, при положение, че 7,7 GW, или 74 процента повече производство, е одобреното в сравнение с предходната година. През 2023 г. Германия ще бъде нетен вносител на почти 12 TWh електроенергия, което съответства на 2,3 процента от потреблението на електроенергия. Около половината от вноса идва от възобновяеми енергийни източници.
Според публикуваното по-рано изследване именно секторите на строителството и транспорта отново не постигат целите си за климата, където емисиите са в застой.
Основната причина е бавният темп на електрификация. Както и през 2022 г., електрическите автомобили ще съставляват почти 20 процента от новите продажби. За да се постигне целта от 15 милиона електрически коли през 2030 г., делът трябва да се увеличи до 90 процента през следващите години. 2023 г. беше рекордна за термопомпите, но и за отоплението на газ. Бяха продадени около 2,5 пъти повече отоплителни системи с изкопаеми горива, отколкото климатично неутралните отоплителни системи, констатираха тогава от Agora.