МВФ: Присъединяването на България към еврозоната през 2025 г. е реалистично

Икономика / Финанси
3E news
1603
article picture alt description

Снимка: БТА

Присъединяването на България към еврозоната през 2025 г. е реалистично, според ръководителя на Мисията на международния валутен фонд (МВФ) у нас Жан-Франсоа Дофeн (на снимката). Той каза това в отговор на въпрос на пресконференция, на която представи изводите от посещението на представителите на МВФ у нас.

Редовната годишна мисия на МВФ в България се състоя в периода от 6 до 19 март като екипът на мисията проведе поредица от срещи с представители на българските власти, на бизнеса и неправителствения сектор, припомни БТА.

Нашето разбиране е, че относно законодателните и техническите изисквания България е готова. Все още не е изпълнен критерия за инфлацията, което е въпрос на време, посочи Дофен. Той каза, че има много ползи от влизане в еврозоната -  не само по-ниски транзакционни разходи, ще има повече доверие към страната, което означава повече инвестиции, по-силна институционална рамка за банковия и финансовия сектор.

Дофен отбеляза, че приемайки валутния борд, страната до голяма степен се е отказала от контрола върху паричната си политика, защото при валутен борд прилага основно политиката на валутата, към която е обвързана, а именно - тази на Европейската централна банка. Влизайки в еврозоната, България ще има място на масата и ще бъде част от решенията за паричната политика, които касаят нейната икономика, посочи той.

Българската икономика показа устойчивост в условията на поредица сътресения, като се очаква възстановяване на растежа и по-нататъшно намаляване на инфлацията. Това се посочва в заключенията на мисията на МВФ у нас, представени на пресконференцията.

Представителите на МВФ отбелязват, че все пак инфлацията у нас остава по-висока в сравнение с други сходни икономики, има и значителни рискове, които биха могли да окажат натиск върху растежа надолу, а върху инфлацията - нагоре. В тази ситуация фискалната политика трябва да постигне баланс между това да допринесе за намаляване на инфлацията и да не допусне забавяне на възстановяването. Това предполага по-скоро неутрална фискална позиция, отколкото експанзионистичния бюджет за 2024 г., посочват от МВФ.

Екипът на МВФ посочва, че в перспектива и с оглед на предстоящото приемане на еврото, политиките трябва да адресират редица предизвикателства. Бедността и неравенството са съществени, сближаването със средните доходи за ЕС изостава спрямо другите страни в сходно положение, ниските инвестиции и производителност и свиващото се население ограничават икономическия растеж, дават примери в тази връзка от МВФ. Според представителите на фонда фискалните реформи трябва да имат за цел устойчиво увеличаване на възможностите за посрещане на инвестиционни и социални нужди, а структурните реформи трябва да укрепят управлението, да повишат производителността и конкурентоспособността и да ускорят зеления преход.

Представителите на МВФ определят бюджета за 2024 г. като експанзионистичен и смятат, че ако бъде изпълнен в този си вид би увеличил инфлационния натиск. Те посочват, че е правилно бюджетът за 2024 г. да има за цел да увеличи социалните разходи и инвестициите, това е необходимо за насърчаване на дългосрочния растеж и сближаване на доходите със сравнимите държави в ЕС. В бюджета за 2024 г. обаче липсват приходни реформи, които биха спомогнали за финансиране на увеличението на разходите, се отбелязва в заключението на мисията.

Жан-Франсоа Дофен каза още, че фискалната политика трябва да подкрепи очакваното плавно възстановяване на растежа и да позволи на процеса на дезинфлация да продължи. Според представителите на МВФ намаляването на планирания дефицит за 2024 г. с около 1 процент от БВП би постигнало като цяло неутрална фискална позиция  и би балансирало тези две цели.

Пълното възстановяване на данъчните ставки на ДДС отпреди пандемията, по-доброто таргетиране на субсидиите, премахването на тавана на социално-осигурителните вноски и увеличаването на данъчното облагане на доходите на физическите лица, като същевременно се направи по-прогресивно, ще помогне за постигане на по-неутрална позиция и ще осигури устойчиво по-високи приходи, посочват от МВФ и добавят, че тези мерки трябва да бъдат въведени в рамките на добре планирани реформи. Според представителите на МВФ не е препоръчително да се търси неутрална фискална позиция чрез съкращаване на инвестициите, тъй като това допълнително би ограничило дългосрочния растеж.

Фискалните реформи са от решаващо значение за устойчивото повишаване на социалните разходи, инвестиране в инфраструктура и човешки капитал и подобряване на управлението, посочват още от МВФ.

Според представителите на Фонда, непосредствените приоритети пред страната включват повишаване ефективността на разходите, реформиране на пенсионната система и на данъчната система, разширяване на данъчните основи, предотвратяване натрупването на задължения от държавните предприятия.

Подобряването на финансовата устойчивост на пенсионната система, като същевременно се повиши адекватността на пенсиите, за да се намали бедността сред възрастните, изисква реформи, които да увеличат приходите (например  премахване на тавана на социално-осигурителните вноски), в комбинация с промени във формулата за изчисляване на пенсиите, за да се увеличат стимулите за плащане на вноските, препоръчват от мисията на МВФ.

От мисията посочват още, че преминаването от ниски плоски ставки на корпоративния данък и данъка върху доходите на физическите лица от 10 процента към по-високи и за данъка върху доходите на физическите лица, към прогресивно данъчно облагане, би спомогнало за намаляване на неравенствата и повишаване на приходите.

Отбелязва се също, че събираемостта на приходите може да се подобри, като се гарантира спазването на данъчното законодателство от големите данъкоплатци и други високорискови сектори, включително чрез засилване на процесите на контрол и одит. В заключенията на мисията се посочва, че към планираното сливане на Националната агенция за приходите и Националната агенция "Митници" следва да се подходи внимателно, за да се гарантира качеството на основните данъчни и митнически функции.

Ускоряването на структурните реформи е необходимо, за да се повиши производителността, да се насърчи сближаването на доходите и да се постигне успешна интеграция в еврозоната, отбелязват от Фонда. Те посочват важността от укрепване на управлението и справяне с корупцията, инвестиране в инфраструктура и човешки капитал, както и насърчаване на зеления преход при запазване на енергийната сигурност.

Представителите на МВФ посочват още, че банковата ни система е устойчива  и системните рискове остават умерени, но е необходима бдителност по отношение на зараждащите се рискове. Като цяло банковият сектор е добре капитализиран, рентабилен и ликвиден. Все пак отпускането на кредити за закупуване на недвижими имоти нараства бързо, въпреки че дългът на домакинствата остава нисък. Експозицията към търговските недвижими имоти, друг потенциален източник на уязвимост, също изисква внимателно наблюдение, посочват от МВФ. Според тях предвид рисковете от възможна спирала на цените на жилищата и ипотечните кредити и нарастващите кредитни рискове в условията на повишена несигурност,  е правилно неотдавнашното увеличение на антицикличния капиталов буфер.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща