Петър Чобанов настоява за ускорено снижаване на инфлацията до средните за ЕС равнища

На национално ниво и особено с оглед на очакваното ни присъединяване към еврозоната, непосредственото предизвикателство е успешно навигиране на окончателното снижаване на инфлацията до средните за ЕС равнища посредством внимателно калибриране на фискалната политика в отговор на динамиката на основната инфлация. Освен това, ефективният контрол на натиска върху заплатите и цените в България не трябва да бъде административен, а организиран въз основа на качествени данни, резултати и ефективен трипартитен диалог между основните участници. Това каза пред участниците във „Финансов форум 2024“ подуправителят на БНБ и ръководител на управление „Банково“ Петър Чобанов.

Ето и пълният текст на изказването на Чобанов, публикуван на сайта на БНБ.

Най-напред искам да изразя искрената си благодарност да говоря пред Вас на това събитие и да приветствам всички участници на тази чудесна конференция, на която ще обсъждаме значими теми като потенциала за растеж, развитието на финтех сектора, авангардни технологии и иновации във финансовите и платежни услуги, устойчиви инвестиции и цифровизация.

Позволете ми да започна с кратък анализ на прогнозите за световната икономика и макроикономическите перспективи пред нас. На глобално ниво възстановяването на икономиката след пандемията от COVID-19, заедно с войната в Европа и кризата в Близкия изток, се преплитаха с явления като рязкото увеличение на разходите за живот. Икономическото възстановяване като цяло се оказа с показатели по-добри от очакваното, подкрепени главно от по-резкия от очаквания спад на глобалната инфлация спрямо върховите й стойности през 2022 г. Освен това пазарът на труда регистрира по-добра устойчивост по отношение на заетостта и активността, като по този начин благоприятства процесите на предлагането в глобалната икономика. Основна роля в този процес изигра затягането на паричната политика от страна на ключовите централни банки, което оказа силно влияние върху инфлационните очаквания.

По всеки повод винаги подчертавам огромното значение на синергичната връзка между паричната и фискалната политика както в страната, така и в света. В този ред на мисли винаги трябва да следим фискалните развития в големите държави и нашите основни търговски партньори поради факта, че настоящите повишени лихвени проценти, насочени към борба с инфлацията, трябва да са съчетани с адекватни фискални политики, особено в среда с висок публичен дълг, и така рисковете за икономическия растеж се очаква да бъдат контролируеми, адаптивни и предвидими.

Според наднационални оценки (напр. МВФ), глобалният растеж се предвижда да гравитира около 3,1% през 2024 г. и 3,2% през 2025 г. Трябва да се отбележи, че в динамика прогнозите за 2024 г. и 2025 г. са повишени поради положителните резултати в Съединените щати и нововъзникващия пазар като цяло. Освен това фискалната подкрепа в Китай също играе съществена роля за подобряване на глобалната икономическа активност.

От друга страна, трябва да се подчертае, че международните прогнози за 2024 г. и 2025 г. са под историческите 20-годишни средни стойности преди пандемията главно заради затягането на паричната политика от централните банки, както и заради умерената фискална подкрепа за разлика от периода на COVID-19. Въпреки това на глобално ниво инфлацията изглежда се забавя повече от очакваното в повечето региони, но същевременно все още има значителни проблеми с предлагането. Все пак независимите прогнози за предстоящата глобална инфлация се ревизират в посока надолу, сочейки към по-стабилен и устойчив икономически растеж. Имайки предвид горепосочените процеси, вероятността от твърдо приземяване е намаляла значително и така рисковете за глобалния растеж като цяло се управляват.

Един важен аспект се съсредоточава около въпроса дали по-бързата дезинфлация би могла допълнително да улесни финансовата среда. Тук като цяло неограничителната фискална политика има потенциала временно да доведе до по-висок растеж, но също така да провокира неблагоприятен риск от скъпоструваща корекция в средносрочен и дългосрочен план особено по отношение на публичните финанси и дългосрочната устойчивост. Трябва да се постави силен акцент върху структурните реформи, които имат пряк ефект върху производителността особено по отношение на подобренията в мрежите за социална защита, които биха могли да доведат до положителни вторични ефекти. Негативният момент е, че високата вероятност от нови сътресения при цените на суровините, свързани с геополитическите развития – включително политическата несигурност в региона на Червено море, съчетани с допълнителни изкривявания на веригата за доставки, ще доведе до допълнително затягане на паричната политика. Тук трябва да се обърне специално внимание и на развитието на пазара на имоти в световен мащаб и особено в Китай, което има потенциал да попречи на положителните подобрения в растежа.

На национално ниво и особено с оглед на очакваното ни присъединяване към еврозоната, непосредственото предизвикателство е успешно навигиране на окончателното снижаване на инфлацията до средните за ЕС равнища посредством внимателно калибриране на фискалната политика в отговор на динамиката на основната инфлация. Освен това ефективният контрол на натиска върху заплатите и цените в България не трябва да бъде административен, а организиран въз основа на качествени данни, резултати и ефективен трипартитен диалог между основните участници.

При намаляваща инфлация българската икономика ще бъде по-добре подготвена да поеме ефектите от фискалното затягане, което поставя началото на вечната дискусия за фискална консолидация, предпазливост и дисциплина, за да се осигури бюджетен капацитет и фискално пространство в случай на бъдещи шокове. Необходима е нова формулировка на приоритетите на фискалните разходи, съчетана с проактивно управление на публичния дълг, което включва и огромния потенциал на емисиите от вътрешен дълг. Основният политически инструмент за подобрение с доказан ефект е поредица от добре проектирани и оптимално ръководени структурни реформи особено в социалната сфера, които биха повишили растежа на производителността и устойчивостта на дълга и в същото време биха ускорили икономическото сближаване с ЕС.

Не на последно място, очевидна е нуждата от ефективна многостранна и международна координация в сферата на частните инвестиции, екологосъобразен устойчив растеж и по отношение на политиките по изменението на климата като цяло. Тясното сътрудничество в области от общ интерес е от решаващо значение за прехода към възобновяема енергия и за изграждането на издръжлива и устойчива икономика. Тясното наднационално сътрудничество с ЕС и ОИСР също има потенциал да подобри представянето на България в сфери като здравеопазване, образование, изкуствен интелект и инвестиции. Това е пътят, по който можем да преодолеем хроничните пречки пред перспективите за растеж на националната икономика – международно сътрудничество в дух на взаимно уважение, силна фискална рамка, фокусиране върху фискалната дисциплина, гъвкав пазар на труда и реформирани механизми на мрежите за социална защита. Времето да действаме в унисон, хармония и съгласие – бизнес, академични среди, синдикални организации и правителство – е сега.

Благодаря за вниманието!