Вместо да спада, инфлацията в еврозоната нараства през май до 2.6%
За първи път от декември 2023 година нарастването на потребителските цени през настоящия месец се ускорява от 2.4 на сто през април, сочат предварителните данни на Евростат
Снимка: архив 3е-news/БТА
Инфлацията в еврозоната расте с 0.2 на сто на годишна база през май, показват предварителните данни на статистическата служба на ЕС Евростат. Измерителят достига 2.6 % след забавяне с 2.4 на сто, отчетено през април и март.
Това е първото увеличение на инфлацията по стандартите на ЕС от декември 2023 г. Икономисти, анкетирани от „Ройтерс“, очакваха инфлацията да нарасне до 2.5%, подхранвана отчасти от неблагоприятното сравнение с миналата година, когато Германия субсидира железопътния транспорт, наред с други еднократни фактори. Повишението е и над очакванията на анализаторите, анкетирани от "Блумбърг", които прогнозираха също ръст до 2.5 на сто.
Това е знак, че Европейската централна банка (ЕЦБ) все още е изправена пред бавен и несигурен път към постигане на целта си за пълно овладяване на цените, отчита Ройтерс. Малко вероятно е по-голямото от очакваното увеличение на инфлацията да попречи на ЕЦБ да намали разходите по заемите от рекордно високо ниво през следващата седмица и може да затвърди очакванията за пауза през юли и по-бавно темпо на намаляване на лихвените проценти през следващите месеци. Целта на ЕЦБ е 2%.
Основен "двигател" на поскъпването са цените на услугите, които нарастват на годишна база до 4.1 на сто спрямо 3,7 на сто през април, следвани от храните, алкохола и тютюневите изделия (2.6 на сто, в сравнение с 2.8 на сто през април), неенергийните промишлени стоки (0.8 на сто, в сравнение с 0.9 на сто през април) и енергията (0.3 на сто, в сравнение с -0. на сто през април).
На месечна база потребителските цени в еврозоната също нарастват с 0.2 на сто.
Най-висока на годишна база през май е инфлацията в Белгия (4.9%), Хърватия (4.3%) и Португалия (3.9%).
Държавите от валутния съюз с най-ниска инфлация през май са Латвия (0.2 на сто), Финландия (0.5 на сто), Италия и Литва (по 0.8 на сто).
В момента пазарите оценяват около 57% вероятност за намаляване на лихвените проценти от ЕЦБ през 2024 г. През последните седмици, обаче, те постепенно намаляват очакванията за трето намаление тази година, подчертава Ройтерс.
Най-голямата досега поредица от повишения на лихвените проценти от ЕЦБ помогна за намаляване на инфлацията, която достигна 10% в края на 2022 г. поради скока на цените на енергията след нахлуването на Русия в Украйна. Увеличенията стабилизираха инфлационните очаквания на потребителите, но също така задушиха кредитирането.
Това означава, че членовете на ЕЦБ – шефовете на централните банки на страните от еврозоната, които ще се срещнат следващата седмица, вероятно ще се съобразят с моментното състояние не само в еврозоната, но и в света и най-вероятно отново за шести пореден път ще замразят трите си основни лихви, които са в сила от 20 септември 2023 година: 4% по депозитното улеснение (лихвата, която банките получават по овърнайт депозитите си в централната банка); 4.50% по основните операции по рефинансиране (когато банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица); 4.75% по пределно кредитно улеснение (лихвата, която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ).