Емисиите на CO₂ от производството на електроенергия в Германия са намалели с 20 процента през първите 6 месеца на 2024 г.

Емисиите на CO₂ от производството на електроенергия в Германия са намалели с 20 процента до 75 милиона тона CO₂ през първата половина на 2024 г. в сравнение с първите шест месеца на предходната година. Това ги поставя на най-ниското ниво през първата половина на годината, от събирането на данните от 2012 г. – под това в началото на пандемията от COVID през 2020 г. Това се посочва в анализа на Agora Energiwende за производството на електроенергия в Германия за първото шестмесечие на 2024 г.

Развитие на емисиите и зелената енергия през първата половина на 2024 г.

Основните причини за това са новия рекорд за полугодието по отношение на възобновяеми енергийни източници, намален износ на електроенергия и лек спад в потреблението на електроенергия. 

Производството на зелена електроенергия отбеляза огромно увеличение от 12 тераватчаса или 9 процента в сравнение с предходната половин година. В допълнение, производството от въглища е спаднало с 28% до 47 тераватчаса, което е най-ниското ниво от обединението насам.

Фактът, че търсенето на пазара на немска въглищна електроенергия на пазара продължава да пада, се дължи, от една страна, на спад на вътрешното потребление от 0,8% спрямо същия период на предходната година.

От друга страна, германският износ е спаднал с около една четвърт през първата половина на годината. Това се дължи главно на факта, че френските атомни електроцентрали се върнаха към нормално производство през първата половина на 2024 г. след проблеми с безопасността в началото на 2023 г. В резултат на това въглищните електроцентрали в Германия трябваше да работят по-малко, за да отговорят на чуждестранното търсене, а германското производство на електроенергия спадна с -5,4 процента въпреки рекордното производство на възобновяема енергия.

Прогноза: Как могат да се развият емисиите през втората половина на 2024 г.?

Спадът на емисиите от производството на електроенергия беше особено силен в началото на годината и се стабилизира през първото шестмесечие, се казва още в анализа.

Докато през първите четири месеца спадът беше средно 4 милиона тона CO₂, през месеците май и юни е бил средно 1 млн. тона в сравнение със същите месеци миналата година - 2 милиона тона CO₂.

Това развитие отразява производството на електроенергия от електроцентрали, работещи с лигнитни въглища: след много силните спадове през 2023 г. от средно 2,2 тераватчаса, спадът през май и юни беше само 0,4 тераватчаса. Това означава, че производството на електроенергия от лигнитни въглища изглежда е достигнало временно дъно.

Причините за това са две: през юни все още доста умерената цена на CO₂ от 69 евро за тон CO₂ в комбинация с увеличението на цената на газа до 34 евро за мегаватчас означаваше, че производството на електроенергия от лигнитни въглища отново е станало по-евтино от това от газ.

Освен това има бавни признаци на възстановяване на енергоемкото промишлено производство. По-специално, на търсенето на електроенергия за производството на желязо и стомана (+2,4% и +3,7% спрямо същия период на миналата година) и от химическата промишленост (+3% спрямо същия период на миналата година) отново се увеличава, а с това и производство на електроенергия от електроцентрали, работещи с лигнитни въглища, отбелязват от Agora.

Това развитие, според анализаторите, показва, че спадът на емисиите в електроенергийния сектор може да бъде устойчив само ако разширяването на възобновяемите енергийни източници продължи последователно и в същото време електроцентралите, работещи с въглища, напуснат пазара.

Важни предпоставки за това са надеждна инвестиционна рамка за вятърна и слънчева енергия, както и стратегия за електроцентрали за контролируеми, работещи с водород газови електроцентрали, паралелно с постепенното спиране на въглищата. От друга страна, намаляването на емисиите, дължащо се на ниско търсене на електроенергия, небалансирани търговски баланси на електроенергия и повече производство на електроенергия от газ вместо въглища, може да бъде само временно, а не надежден път за намаляване.

Как се е променило производството на електроенергия през първата половина на 2024 г. в сравнение с първата половина на 2023 г.?

По отношение на слънчевата енергия, огромното разрастване през последните дванадесет месеца се отразява в значително увеличение на производството от 4 тераватчаса или +13 процента в сравнение с първата половина на предходната година. Фотоволтаиците достигнаха годишната цел на EEG за 2024 г. от 88 гигавата инсталиран капацитет през месец май.

Началото на годината със силен вятър също доведе до увеличаване на производството от този източник с общо 5,5 тераватчаса. Въпреки това, разширяването от 0,8 гигавата вятър на сушата и 0,2 гигавата вятър в морето е доста под темпа, необходим за постигане на целите, определени в Закона за възобновяемата енергия (EEG).

Въпреки забавянето на разширяването, вятърните турбини произвеждат почти три от всеки десет киловатчаса електроенергия в Германия, което ги прави най-важната опция за генериране в германската електроенергийна система. Тъй като производството на вятърна и слънчева енергия се допълват взаимно в тяхната структура на сезонно производство, разширяването на вятърната енергия също трябва да набере повече инерция. Това намалява скъпите изисквания за сезонно съхранение и по този начин общите системни разходи.

Увеличението на производството на енергия от възобновяеми източници с общо 12 тераватчаса, съчетано с добра наличност на електроцентрали в Европа, значително изтласка производството на енергия от въглища в Германия.

Финансиране на възобновяеми енергийни източници или какво стои зад допълнителните разходи

Изискването за субсидия от федералния бюджет за финансиране на зелена електроенергия нарасна рязко през 2024 г. в сравнение с предходната година и възлиза на 8,6 милиарда евро в края на месец май. Поради изключително високите цени на електроенергията през 2023 г. не бяха необходими бюджетни субсидии за EEG за сметка на насърчаване на зелени електроенергийни системи през миналата година. Според оценките на Agora Energiewende изискването за субсидия тази година ще възлиза на общо около 23 милиарда евро, което е значително повече от 10,6 милиарда евро, предвидени в бюджета въз основа на средносрочната прогноза на операторите на преносни системи. Въпреки това, очакваното изискване за субсидия за 2024 г. и следващите години е до голяма степен доста под коригираните спрямо инфлацията стойности за годините от  2014 до 2021 г. от до 31 милиарда евро, и това със значително увеличени количества вятърна и слънчева енергия. Следователно изискването за субсидия за мегаватчас е значително по-ниско.

През следващите години обаче ще са необходими и плащания на субсидии. Това се дължи главно на липсата на гъвкавост в електроенергийната система, което води до спад на пазарните приходи от фотоволтаични системи. През 2012 г. приходите от наземна фотоволтаична система са били 238 евро на мегаватчас. До 2028 г. те се очаква да паднат с почти 75 процента до 62 евро за мегаватчас. Ако пазарната стойност на слънчевата енергия беше останала същата, сега системите щяха да бъдат напълно конкурентни. Фалшивите стимули обаче пречат на съществуващите гъвкави възможности да бъдат използвани.

Например, чрез гъвкавото търсене на приложения за потребление, които могат да съгласуват своето търсене на електроенергия с възобновяемите доставки - като индустриални приложения, електрически автомобили, домашно съхранение или термопомпи. Когато най-накрая си струва да се използват такива приложения в полза на системата, пазарната стойност на слънчевата енергия (а също и на вятърната енергия) също ще се увеличи и необходимостта от финансиране ще намалее. Същото важи и за допълването на слънчевите системи със системи за съхранение и намаленото използване на контролируеми електроцентрали на биомаса и изкопаеми горива, които понякога произвеждат електроенергия въпреки много ниските или дори отрицателни цени поради неправилно калибрирани поддържащи механизми, отбелязват още от Agora.