Кои пазари движат цената на златото в началото на 2024 година?

Глобалното търсене на злато през първото тримесечие на 2024 достигна 1,238 тона, най-силното първо тримесечие от 2016 година насам.

- Основни фактори за това са потребителското търсене на инвестиционно злато и покупките на централни банки.

- Най-големите източници на търсене в тези категории през Q1 2024 са Китай, Индия и Турция.

- Полша, която увеличи златните си резерви с цели 56.9% през 2023 година, забавя темпа на покупките си.

- България и Румъния са на съответно 51-во и 37-мо място в света по размер на златните резерви (в тонове).

Цената на златото претърпява впечатляващ ръст през последните месеци

Близо 350 долара е ръста за 5 месеца. През февруари цената беше 2020 долара за унция и стигна 2300 долара за унция в средата на юни.

„Причините за това значително увеличение през последните месеци можем да търсим в глобалната динамика на търсенето на инвестиционно злато, както на институционално ниво от централни банки (с цел трупане на резерви), така и на потребителско ниво от частни лица (с цел спестяване)“, казва Макс Баклаян, изпълнителен директор на Tavex.

За тази цел нека анализираме актуалните данни на Световния съвет по златото (World Gold Council) за първото тримесечие на тази година (Q1 2024). Те показват, че глобалното търсене на злато, включително извънборсови покупки (OTC), е на ниво 1,238 тона. Това бележи 3% ръст на годишна база и е най-силното първо тримесечие за глобалното търсене на жълтия метал от 2016 година насам. Данните показват, че водещият фактор са потребителските покупки на инвестиционно злато под формата на кюлчета и монети, които се увеличават с 3% на годишна база през Q1 2024. Същевременно покупките на централните банки растат с 1%.

Турция, Китай и Индия са основни купувачи на злато в началото на 2024 година:

Централната банка на Китай е сред ключовите купувачи, увеличавайки своите резерви с 27.06 тона през Q1 2024 до общо 2262.4 тона. Това е след забележителното ниво на покупки през предходната година. През 2023 година златните резерви на Китай се увеличават с 11.2%, докато през предходната 2022 година растежът е бил 3.2%. 2023 година бележи най-големия ръст в златните резерви на Китай от поне 1977 година насам (най-ранната година, за която има данни). Данните за първото тримесечие на 2024 година показват, че възходящият тренд в златните резерви на Китай продължава.

Турция е на първо място по покупки през първото тримесечие на 2024 година, с увеличение на резервите с 30.12 тона до общо 570.3 тона. Това е трето поредно увеличение в златните резерви на Турция на тримесечна база. През 2023 година, след значителен спад през второто тримесечие с близо 130 тона, Турция започва да купува и възстановява златните си резерви до почти същото ниво като в началото на миналата година.

Индия е на трето място по увеличение на златните резерви през Q1 2024 – 18.5 тона до общо 822.1 тона. Това е най-значителното увеличение в златните резерви на Индия в рамките на едно тримесечие от Q3 2021 година.

При потребителското търсене на инвестиционно злато:

Китай (без Хонг Конг) е на първо място с 308.8 тона, в сравнение с 245.9 тона през предходното тримесечие.

Индия е на второ място със 136.6 тона частни покупки през Q1 2024, което бележи лек спад спрямо предходното тримесечие, когато търсенето е достигнало 266.2 тона.

Турция е на трето място с 55.7 тона покупки през Q1 2024, в сравнение с 40.5 тона през Q4 2023.

Защо Китай, Индия и Турция купуват толкова много злато?

Индия, Китай и Турция са основните купувачи на злато сред централните банки през последните няколко години. В сравнение с Q1 2021, през Q1 2024 златните резерви на Китай са се увеличили със 16.1%, на Индия – с 18.2%, а на Турция – с 42.6%. Основните причини за ръста в златните резерви на тези държави са промените в геополитическата обстановка и санкциите срещу Русия. Турция, Китай и Индия продължават да поддържат близки икономически отношения с Русия, и златото може да се използва като алтернативно разплащателно средство в контекста на строгите финансови санкции.

Какво се случва с Полша – най-големият купувач през 2023 година?

Интересно е да се обърне внимание и на Полша, чиято централна банка се нарежда на второ място по покупки на злато през 2023 година, след Китай и пред Индия. Към края на миналата година нейните златни резерви са със 130 тона повече отколкото към края на 2022 година, което представлява ръст от 56.9%. Златните резерви на Полша към края на 2023 година са 359 тона и делът им от всички резерви на централната банка се равнява на 12%. Президентът на Полската централна банка обяви, че има намерение да увеличи този дял до 20% до 2025 година. В Q1 2024 темпът на покупки от страна на Полската централна банка се забавя до едва 1.19 тона, което я нарежда на 10-то място. Очаква се темпът на покупки от страна на Полша да се ускори в близко бъдеще.

Къде се нареждат България и Румъния?

Златните резерви на централните банки на България и Румъния са съответно 40.9 тона и 103.6 тона. От всички държави в бившия комунистически блок в Източна Европа, Румъния има вторите най-големи златни резерви след Полша, а България се нарежда на четвърто място след Унгария. На глобално ниво, Румъния е на 37-мо място, а България – на 51-во. Когато се сравняват златните резерви на България и Румъния, трябва да се отчете, че втората е значително по-голяма държава. Ако се коригира за размера на населението, България има по-големи златни резерви на глава от населението – 0.63 тона/633 килограма на 100,000 души в сравнение с 0.54 тона/544 килограма на 100,000 души - на глава от населението за Румъния.

По отношение на потребителското търсене на злато в България и Румъния няма налични конкретни данни от Световния съвет по златото. Двете страни попадат в категорията „други Европейски държави“, която изключва големите европейски пазари като Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Швейцария и Австрия. В тази категория, в която попадат България и Румъния, съвкупното потребителско търсене на инвестиционно злато е едва 24.2 тона през 2023 година, което е значителен спад от 41.9 тона през 2022 година. Според данни на Tavex за 2023г. българският клиент купува средно инвестиционно злато за 2314 евро, а през 2022г. за 2788 евро. В Румъния размерът на средната сделка е по-нисък, като за 2023г. е 1882 евро, а за 2023 г. е 2372 евро. Можем да заключим, че потребителските пазари за инвестиционно злато в България и Румъния са все още много малки и сравнително слабо развити.