Американски учени предлагат изкуствено забавяне на топенето на ледовете

Затоплянето на климата води до все по-осезаеми последици, заплашващи благополучието и живота на хората. Една от най-опасните е покачването на нивото на Световния океан, заради топенето на големите ледници. Докато основно средство в борбата остава оптимизирането на индустрията и прехода към нисковъглердони технологии, учените не изключват и геоинженерна намеса.

По време на състоялата се неотдавна конференция на Американския геофизичен съюз и Европейския геоложки съюз са обсъдени радикални идеи за борбата с топенето на ледниците.  В резултат на тези дискусии учените от Чикагския университет заедно с колеги от Финландия и Германия дадоха ход на „Бяла книга“ за геоинженерна намеса.

В публикувания документ глациолози (глациологията е наука, занимаваща се с процесите и явленията при формирането на ледниците по Земята) за пръв път публично признават възможността за технологичен подход към проблемите, които възникват, заради топенето на ледовете. В документа няма конкретни разработки, а по-скоро призив за „голяма инициатива“ в бъдеще.

Двете най-големи ледени покрития - Антарктика и Гренландия, постепенно се разграждат под влиянието на затоплящия се климат. Тяхното топене е неизбежно при всеки  сценарий, изчисляван до края на века. Това са и основните „виновници“ за покачването на морското равнище, което се е повишило с почти 20 сантиметра от средата на 19 век.  

„Не можем да спрем подема на морското ниво, но можем да го забавим дотогава, докато човечеството осъществи прехода към нисковъглеродна икономика“, пишат авторите на „Бялата книга“.

Учените обсъждат два типа намеса. Първото предполага осигуряване на определени „завеси“ в основата на ледниците, които да попречат на топлата океанска вода да ги ерозира. Предварителните изчисления са показали, че е достатъчно малко екраниране. Например, за ледника Туейтс в морето Амундсен в Антарктида дори 80 км изолация на морското дъно би подобрила ситуацията.

Вторият подход е да се забави потокът от стопяваща се вода от ледника в морето. Според учените, ако стопяващата се вода бъде отклонена, разрушаването на ледника ще се забави и дори ще спре напълно. Това може да стане чрез пробиване на дренажни кладенци в дъното на ледника или чрез изкуствено замразяване.

До какво ще доведе всеки от подходите може само да се предполага. Напълно е възможно, че долните екрани ще отклоняват топлата вода към близките ледени рафтове и тяхното инсталиране ще наруши местния морски живот и крайбрежните човешки селища. Сондирането е по-малко травматично за екологичната ситуация, но ще бъде ли ефективно и не е ли по-евтино постепенно да се адаптирате към променящия се климат, отколкото с използването на „тежко инженерство“?

Разработването на геониженерни подходи ще изисква повече от дузина години, а също така широко обсъждане със специалисти от различни направления. Учените смятат, че си струва  да се започне с Арктика, която е по-достъпна и работата там е по-евтина, отколкото в Антарктика. Необходимо е обаче да се има предвид, че крайбрежието на Северния ледовит океан се обитава от коренно население - работата в района на ледника може да повлияят на живота им.

Във всеки случай всичко това трябва да бъде обсъдено, изчислено, претеглени рисковете и съответно съгласувано с всички страни, които ще бъдат засегнати от подобна интервенция.

Припомняме, че вече е обсъждан и вариант за слънчевото геоинженерство или модификацията на слънчевата радиация (SRM), който се определя като група от хипотетични и противоречиви методи, които могат да помогнат за намаляване на глобалната температура чрез директно променяне на енергийния баланс на Земята, обикновено чрез отразяване на малка част (около 1 процент) от входящата слънчева светлина (NASEM, 2021).

За повече подробности вижте прикачения документ