Зелените работни места ще намерят дом далеч от Европа, предупреждава индустриален синдикат в ЕС

Европейската зелена сделка обеща нови работни места в зелените индустрии, компенсиращи загубата на работни места другаде. Ала тези работни места в момента се създават извън Европа. За това предупреди Джудит Киртън-Дарлинг, генерален секретар на най-големия индустриален синдикат в ЕС.

Докато европейските индустрии се борят с преходните цели да се доближат полека-лека до климатичната неутралност до 2050 г., водещият индустриален профсъюз се тревожи, че тези политики може да се насочат към „брутален икономически период“, обясни Киртън-Дарлинг от IndustriAll Europe пред изданието Euractiv.

„В момента не спя много добре“, каза тя. Изследвания, включително от Европейската комисия, очакват Зелената сделка да има цялостно „ограничено“ или дори нетно положително въздействие върху работните места, което се основава на предположението, че „ще има […] нови индустрии, докато други индустрии се трансформират или западат ”, припомни синдикалистката.

„Това, което виждаме обаче, е, че тези нови работни места не идват в Европа“, добави тя. Докато зелени индустрии като вятърни турбини и електрически автомобили се разрастват в световен мащаб, производствата в Европа са на „ръба на закриването“.

В понеделник германските медии съобщиха, че най-големият производител на автомобили в Европа Volkswagen ще се откаже от предишния си ангажимент да защити 110 000 свои работни места в Германия, като планира  да затвори поне един производствен обект.

„В секторите, в които сме пазарен лидер, във възобновяемата енергия или автомобилния сектор, не трябва да губим позициите си“, каза Киртън-Дарлинг, обвинявайки както „политическия“, така и „корпоративния“ за тези провали в политиката.

За „някои от нещата, които се случват, отговорността е на корпоративното управление, което преследва конкурентоспособността на разходите пред инвестициите и иновациите в своите индустрии“, каза тя. „Но трябва да се овладеем. В противен случай навлизаме в изключително труден и [най-вероятно] брутален икономически период за Европа“, предупреди тя.

Автомобилният сектор е в окопите

Ситуацията в автомобилната индустрия е от особено значение за Киртън-Дарлинг, която според нея е „гръбнакът на европейското производство“, осигурявайки 13 милиона преки и непреки работни места.

„Толкова голяма част от нашите основни индустрии – независимо дали става въпрос за химикали, основни материали или основни метали – се захранват с автомобилния сектор. А кризата в автомобилния сектор има огромни последици за индустриалните работници в цяла Европа“, каза тя.

За да стимулира търсенето на електрически автомобили, ЕС трябва да обмисли „схеми за социален лизинг“, каза тя, цитирайки френски план, въведен миналата година, който беше спрян поради масовото търсене.

Това трябва да бъде свързано със „социалните условия за подкрепа на трансформацията на автомобилния сектор“, каза Киртън-Дарлинг. Други мерки ще трябва да се справят с преквалификацията на работниците и изграждането на необходимата инфраструктура за зареждане на електрически автомобили, добави още тя.

„Ние съхраняваме известна надежда в „Сделката за чиста промишленост“, която фон дер Лайен обяви“, каза Къртън-Дарлинг, имайки предвид обръщението за кандидатурата на шефа на ЕК пред парламента което бе направено през юли. Но добави, че политиците трябва преди всичко „да признаят мащабът на инвестициите, който е необходим” за постигане на такива промени.

„Ние не поставяме под въпрос целта докъде трябва да стигнем. Но имаме много проблеми и въпроси как да стигнем до там“, каза тя. Китай има предимство пред Европа при електрическите превозни средства и защото последната е „заложила на грешния кон“ – тоест на дизела, категорична бе Киртън-Дарлинг.

Половината от основния капацитет на стомана може да бъде загубен

Шефът на IndustriAll също беше „изключително притеснена“ и за производството на стомана в Европа.

Според вътрешните изчисления на индустриалния синдикат, проектите за декарбонизация, обявени от европейски производители на стомана, биха представлявали само „половината от текущото първично производство на стомана [в Европа“.  А това означава, че има „десетки хиляди работни места в риск“ за заводи, които все още нямат план за декарбонизация.

Съгласно целта на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г. индустриите с големи емисии като стоманодобивната ще трябва да претърпят тежки трансформации, тъй като от 2039 г. няма да бъдат налични нови квоти за емисии съгласно Системата за търговия с емисии (ETS) на ЕС.

Докато много обекти за производство на стомана в Северна и Западна Европа имат планове за преминаване към щадящо климата производство на стомана, Къртън-Дарлинг предупреди, че „в Централна и Източна Европа всичко е на теория само“.

Плановете за водещи пазари за зелена стомана, както беше споменато в речта на фон дер Лайен през юли, може да са част от решението, каза тя. Въпреки това, ЕС също ще се нуждае от „нови мерки за справяне със свръхкапацитета“ при традиционното производство на стомана.

„Капацитетът за стомана, който се изгражда в страни като Индия, е огромен“, каза тя, като отбеляза, че това е „активна индустриална политика“ от страни като Китай и Индия за намаляване на цените, „за да убият конкуренцията и да доминират на пазарите“.

„Това е толкова стратегически сектор, от съображения за отбранителна сигурност и от съображения за енергиен преход, че за нас е невероятно да се окажем в ситуация, в която политиците [не] признават стратегическото значение на притежаването на собствен местен капацитет за производство на стомана ”, каза Киртън-Дарлинг.