ЕЦБ очаквано намали трите си лихви

На днешната септемврийска среща Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано намали лихвения процент по депозитите с 25 базисни пункта - до 3,5% от 3,75 на сто, се казва в изявление на банката, публикувано на сайта на финансовия регулаторо.

Намаляват се и другите две ставки: по основните транзакции за рефинансиране до 3,65 на сто и по маржин кредитната линия до 3,90 на сто. Днешното намаляване на лихвите е второ за настоящата година, а промените влизат в сила на 18 септември.

В началото на деня анкетираните от TradingEconomics икономисти прогнозираха намаляване на основната лихва по заемите на ЕЦБ до 4% от 4,25 на сто, на лихвата по депозитите до 3,5% от 3,75%, а на лихвения процент по пределните заеми (маржин) до 4,25% от 4,5 на сто.

Решението за понижаване на лихвите бе широко очаквано от анализаторите, след като централната банка на еврозоната се въздържа от промени в паричната политика през летните месеци, изчаквайки нови данни за инфлационните тенденции и икономическите перспективи. Предварителните данни на Евростат отчетоха намаляване на инфлация до 2,2 на сто за еврозоната през август спрямо 2,6 на сто през юли, с което показателят продължава да се доближава до целевото ниво на ЕЦБ от 2 на сто.

През юни ЕЦБ предприе първото намаляване на референтните ставки

по рефинансирането и пределното кредитно улеснение (инструмент, който дава на банките възможност да получават от ЕЦБ ликвидност овърнайт) от март 2016 г., а на лихвата по депозитите - от септември 2019 г. на фона на отслабването на инфлацията след резките скокове през последните няколко години. И трите лихви тогава бяха понижени с 0,25 процентни пункта.

Прогнозите за инфлацията и БВП

Последните данни за инфлацията в общи линии отговарят на очакванията, а последните прогнози на служителите на ЕЦБ потвърждават предишните прогнози за инфлацията, посочва банката.

Според прогнозите общата инфлация ще бъде средно 2,5 на сто през 2024 г., 2,2 на сто през 2025 г. и 1,9 на сто през 2026 г., колкото бе заложено и в прогнозите от юни. Очаква се инфлацията отново да се повиши през втората половина на тази година, отчасти защото предишните резки спадове на цените на енергията ще отпаднат от годишните темпове. След това през втората половина на следващата година инфлацията би трябвало да се понижи до целевата стойност от 2 на сто, допълва регулаторът.

По отношение на базисната инфлация прогнозите за 2024 г. и 2025 г. са леко ревизирани нагоре, тъй като инфлацията при услугите е по-висока от очакваното. Същевременно експертите на ЕЦБ продължават да очакват бърз спад на базисната инфлация - от 2,9 на сто през тази година до 2,3 на сто през 2025 г. и 2,0 на сто през 2026 г.

Според прогнозите, икономиката на еврозоната ще нарасне с 0,8 на сто през 2024 г., растежът ще достигне 1,3 на сто през 2025 г. и 1,5 на сто през 2026 г. Това е лека корекция надолу в сравнение с прогнозите от юни, дължаща се главно на по-слабия очакван принос на вътрешното търсене през следващите няколко тримесечия.

Юнските прогнози за икономическия растеж бяха за нарастване с 0,9 на сто тази година, 1,4 на сто през 2025 г. и 1,6 на сто през 2026 година.

Двете програми за изкупуване на активи

Портфейлът по Програмата за закупуване на активи (APP) намалява с премерен и предвидим темп, тъй като Евросистемата вече не реинвестира погашенията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж.

Портфейлът по Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP) намалява средно с по 7,5 млрд. евро на месец. Управителният съвет възнамерява да прекрати реинвестициите по PEPP в края на 2024 г.

Управителният съвет ще продължи да подхожда гъвкаво към реинвестирането на изплащанията, ставащи дължими в портфейла по PEPP, така че да противодейства на свързаните с пандемията рискове за трансмисионния механизъм на паричната политика,  се казва в съобщението на ЕЦБ.

Операциите по рефинансиране

В хода на процеса, в който банките изплащат заети в целевите операции по дългосрочно рефинансиране средства, Управителният съвет ще подлага на редовна оценка как целевите операции по кредитиране и протичащото изплащане допринасят за неговата позиция по паричната политика.

В заключение се казва, че Управителният съвет има готовност да коригира всички свои инструменти в рамките на мандата си, за да осигури връщане на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план и да запази гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Освен това, Инструментът за защита на трансмисионния механизъм на паричната политика е на разположение за противодействие на нежелана, хаотична пазарна динамика, застрашаваща сериозно предаването на паричната политика във всички държави от еврозоната. Това ще позволи на Управителния съвет да изпълнява по-ефикасно мандата си за ценова стабилност.