Европейските пазари на акции затвориха предимно на загуба, фокусът на инвеститорите остава върху Близкия изток

Европейските пазари на акции затвориха с общо понижение около 1 процент, ескалацията в Близкия изток остава във фокуса на инвеститорите и в четвъртък, след като Израел отвърна на иранския ракетен удар от предната нощ, като атакува центъра на Бейрут рано в четвъртък, убивайки най-малко шестима души, докато преследва подкрепяната от Иран въоръжена групировка Хизбула.

Израел започна сухопътни нахлувания в Ливан във вторник, а ударът по Бейрут по-рано днес идва, след като Иран изстреля приблизително 180 балистични ракети срещу Израел по-рано тази седмица. Израелските власти твърдят, че няма жертви в резултат на офанзивата и че повечето от ракетите са били прихванати.

Последствията за пазарите бяха за книжата най-вече на петролната и газовата индустрия, които поскъпнаха, следвайки възходящия тренд на цените на петрола, заради опасенията, че доставките на суровината може да бъдат силно нарушени, особено ако военните действия продължат.

Като цяло борсовите индекси на най-големите страни в Западна Европа не показваха равномерна динамика по време на търговията в четвъртък до обед, но още в ранния следобед настъпи обрат и всички национални индекси затвориха със спад над процент общо в еврозоната, с изключение на испанския бенчмарк.

Търговците оценяваха статистическите данни, както и информацията, че френското правителство планира да увеличи данъците за големи компании и богатите хора. Увеличаването на данъците може да бъде част от по-голям пакет от мерки за намаляване на бюджетния дефицит, пише The Wall Street Journal.

Данни от Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат), публикувани в четвъртък, показаха забавяне на растежа на производствените цени в еврозоната през август до 0,6% на месечна база от 0,7% месец по-рано. На годишна база производствените цени паднаха с 2,3% след спад от 2,2% през юли.

Междувременно бизнес активността в еврозоната отново се сви миналия месец, въпреки че спадът не беше толкова рязък, колкото се смяташе първоначално, според проучване, което също показа, че инфлационният натиск е отслабнал. Септемврийският общ индекс на мениджърите по покупките (PMI) в еврозоната, изчисляван от Hamburg Commercial Bank (HCOB) и S&P Global, беше ревизиран нагоре до 49,6 пункта от предварително обявените 48,9 пункта. Показателят, обаче, се понижи значително спрямо августовската стойност от 51 пункта. Остава под 50 пункта, което говори за спад на активността в икономиката.

В трите най-големи икономики на еврозоната - Германия, Франция и Италия – общите PMI бяха под 50 пункта през септември, главно поради спад на активността в индустриалния сектор.

В Обединеното кралство общият PMI остава уверено над 50 пункта, въпреки че септемврийската стойност на индикатора беше преразгледана към по-лошо - до 52,6 пункта от 52,9 пункта. През август PMI беше 53,8 пункта.

Търговците продължават да наблюдават конфликта в Близкия изток, който предизвика общо отбягване от риск на световните пазари и оцениха свежите данни за безработицата в еврозоната, които показаха, че безработицата еврозоната се задържа стабилна през месеца на рекордно ниските 6,4% през август. Въпреки добрите данни, трендът си остана низходящ за пазарите на акции.

В Германия в четвъртък се отбелязва деня на обединението на страната, но фондовите борси и другите капиталови пазари бяха отворени.

До обед общият индекс на най-големите европейски компании Stoxx Europe 600 се понижи с 0,6%, а най-голям спад регистрира френският CAC 40 (-0,69%), следван от германския DAX (-0,58%), италианския FTSE MIB (-0,53%). В същото време британският FTSE 100 добавя 0,34%, а испанският IBEX 35 нарасна с 0,12%. Следобед трендът стана еднакъв, червен, с изключение на един бенчмарк.

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен спад завърши френският основен индекс САС 40, а единствен в „зелената зона“ затвори испанският IBEX 35.

Почти всички сектори и основни борси в Западна Европа се търгуваха на червено. Измерителите на акциите на строителните компании се понижиха най-много, с 2%, докато секторният индекс на книжата от петролната и газовата индустрия беше единственият печеливш, завършвайки деня с 0,3% по-високо.

Забележим спад по време на търговията в четвъртък бе демонстриран от акциите на автомобилните производители, които се сринаха с 2,17% заради съобщенията, че Европейският съюз може да наложи мита до 45% върху китайските производители на електрически превозни средства (EV) още в петък - ход, на който европейските производители на автомобили се противопоставиха. В резултат поевтиняха книжата на: Stellantis (-4,00%), Renault (-2,05%), Mercedes-Benz (-1,10%), BMW (-1,55%) и Volkswagen (-1,57%) ).

Сред губещите бяха и книжата на френските производителите на луксозни стоки: Hermes (-0,79%), LVMH (-1,11%) и Kering (-2,22%).

Поевтиняха и емисиите на представителите на технологичните и индустриалните компании: на нидерландския ASML Holding (-1,30%), френските Schneider Electric (-1,52%) и Bouygues (-4,75%).

Акциите на френската TotalEnergies поскъпнаха с 1,45%. Френската компания вчера леко подобри дългосрочната си прогноза за увеличаване на производството на петрол и газ, а днес добави, че ще изкупи обратно акции за общо 8 милиарда долара през 2024 г.

В същото време покачващите се цени на петрола подкрепят акциите и на други петролни и газови компании: на британската BP Plc (+0,59%), нидерландската Shell (+0,93%) и италианската Eni (+0,42%). Фючърсите на търгувания предимно в Европа суров петрол Brent затвориха на стоковата борса в Лондон със солиден ръст от 4,36% до 77,12 долара за барел.

Пазарната стойност на британската Tesco се повиши с 2,37%. Най-големият търговец на хранителни стоки в Обединеното кралство подобри прогнозата си за финансовата 2025 г., отбелязвайки увеличение на обема на продажбите през първата половина на финансовата година.

Цената на акциите на Stora Enso се повиши с3,59%. Компания за дърводобив обяви намерението си да продаде част от активите си за дърводобив в Швеция, за да събере средства за изплащане на дългове.