Как ще се развива в следващите пет години схемата за търговия с CO2 емисии?
Един от водещите think-tank в областта на климатичните политики публикува наскоро анализ за бъдещето на европейската Схема за търговия с емисии. Основната цел на документа е да проучи структурата, управлението и ролята на търговията с емисии за постигане на целите на ЕС в Европейското законодателство в областта на климата през втората половина на фаза IV (2025-2030 г.) и след това.
Документът е подготвен от ERCST (Европейската кръгла маса по въпросите на изменението на климата и устойчивия преход) съвместно с голям на брой правителствени и неправителствени институции и организации.
Според авторите на анализа преразглеждането на обхвата на системата за търговия с емисии (СТЕ) в ЕС и на начина, по който ще се формира архитектурата в случай на разширяване или на други промени, е въпрос с нарастваща спешност. Това беше признато и от Европейската комисия, която вече започна свое собствено проучване на този въпрос.
ЕС навлиза в нова територия с въвеждането на CBAM с широко обсъждано очакване за нулеви емисии на парникови газове до 2039 г. в СТЕ1 (термин, който често се използва за обозначаване на първоначалната СТЕ на ЕС, действаща от 2005 г.) и необходимостта от система, която да работи за нулеви и отрицателни емисии. Освен това, ако наистина има нулеви квоти до 2039 г. в СТЕ1, тогава проблемът с ликвидността ще се появи преди това и вероятно това може да доведе до нестабилност пазара в средата на 30-те години. Преходът към нулеви квоти на ЕС също трябва да бъде управляван и може да са необходими разпоредби, включително в областта на управлението.
Всичко това изисква задълбочено разглеждане, а времето, необходимо за това разглеждане и приемането на евентуално необходимото ново законодателство, говори за спешното започване на прегледа на „Бъдещето на СТЕ на ЕС“.
Първоначално търговията с емисии беше замислена като инструмент, който ще има международно измерение, като се обмислят също така свързването и географското разширяване, в допълнение към евентуалното разширяване на обхвата към други сектори, включени първоначално от Регламента за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки (ESR).
С течение на времето ЕС ускори усилията си за декарбонизация, като кулминацията стана целта за нетни нулеви емисии до 2050 г., предвидени в Закона за климата. Целта за 2040 г., която понастоящем се обсъжда, изглежда е насочена някъде между 80 и 95 % като цел, която ще бъде решена вероятно през 2025 г. Независимо от окончателната цел за 2040 г., натискът върху всички сектори на икономиката и обществото да допринесат за декарбонизацията се засилва, а заедно с това и необходимостта да се гарантира, че тези цели са поставени и изпълнени.
В настоящия контекст обаче обхващането на всеки сектор от търговията с емисии се нуждае от внимателна оценка по отношение на въздействието му върху конкурентоспособността и риска от изместване на въглеродни емисии, засягащо както новите участници, така и историческите такива.
Въпреки че икономическата теория предполага, че използването на праг за общия брой квоти емисии и търговията е икономически най-ефективният подход за постигане на целите за намаляване на емисиите, от съществено значение е да се прецени дали системата за търговия с емисии трябва да бъде единствената политика за всеки сектор. ЕС може също така да обмисли дали комбинация от политики може да бъде по-ефективна за постигане на целите за декарбонизация за конкретни сектори, независимо дали те вече са част от система за търговия с емисии в ЕС или са потенциални кандидати за включване.
Тъй като ЕС гледа към 2030 г., СТЕ1 ще обхване различни сектори с адаптирани амбиции. Целта на СТЕ1 е намаляване на емисиите с 62 % до 2030 г., а на СТЕ2 – с 42 %. Тези диференцирани цели отчитат уникалните предизвикателства и възможности на различните сектори, като дават възможност за балансиран и реалистичен път към значително намаляване на емисиите. Включването на други области в търговията с емисии в ЕС, без значение каква е окончателната структура, произтича от необходимостта от сигурност на прага от квоти и от нарастващата нужда от гъвкавост и ефективност.
Разширяването на системата за търговия с емисии може да доведе и до няколко потенциални недостатъка според ERCTS, като например:
- По-високи разходи за предприятията: дружествата в нововключените сектори могат да се сблъскат с повишени оперативни разходи поради необходимостта да закупуват квоти за емисии и да инвестират в мерки за постигане на съответствие, което може да повлияе на финансовата им стабилност и конкурентоспособност.
- Нестабилност на пазара: интегрирането на нови сектори може да доведе до колебания в цените на пазара на въглеродни емисии и до повишена нестабилност, тъй като пазарът се адаптира към промените в динамиката на търсенето и предлагането, което може да наруши стабилността на пазара.
- Риск от изместване на въглеродни емисии: разширяването на системата за търговия с емисии може да доведе до изместване на въглеродни емисии, при което предприятията се преместват в региони с по-малко строги разпоредби за емисиите, което може да подкопае ефективността на системата за намаляване на глобалните емисии.
- Повишена административна сложност: разширяването на търговията с емисии в ЕС включва разработването и прилагането на нови разпоредби, системи за мониторинг, докладване и проверка за допълнителни сектори, което може да доведе до значителна административна и бюрократична тежест. Когато става въпрос за отрицателни емисии, достигащи до нетни отрицателни, ще трябва да се обърне внимание на допълнителни аспекти, които не могат да функционират в рамките на настоящата система.
- Технически предизвикателства и предизвикателства, свързани с измерването: точното измерване и проверка на емисиите от различни и сложни сектори може да бъде трудно, като изисква сложна и често скъпоструваща инфраструктура за мониторинг и докладване;
- Обществена и политическа съпротива: разширяването на обхвата може да срещне съпротива от страна на промишлеността и потребителите поради предполагаемо или реално увеличение на разходите, което ще доведе до политически предизвикателства и потенциална съпротива, които могат да повлияят на изпълнението и успеха на разширяването.
За повече информация вижте тук.