Бумът в производството на мед в Китай може да е заплаха за устойчивостта на производството в света

Китайските заводи за мед се сблъскват с необходимостта да забавят разширенията си, тъй като това се отразява на рентабилността на сектора. Устойчивостта на заводите в целия свят може да се окаже под заплаха, според публикация на Bloomberg Intelligence. Страната, която е най-големият потребител на мед в света, тази година държи около половината от световното производство на рафинирания метал след треската за изграждане на топилни заводи, така че да може да осигури необходимите доставки за енергийния преход. Увеличаването на мощностите продължава, въпреки жестоката конкуренция за оскъдните суровини, което повсеместно подкопава маржовете.

Излишъкът в Китай поставя под заплаха бъдещата преработка на мед извън страната, смята шефът на отдела за изследвания в сектора за метали и минна индустрия към Bloomberg Inelligence. Според него доставките от Чили за Европа и Индия може да се окажат под заплаха.

Нарастващите призиви за ограничаване на производството вътре в страната и за свиване на доставките от новите заводи остават недочути. Ако главоломното разширяване продължи, голяма част от производството ще бъде съсредоточено в Китай, независимо, че западните правителства се тревожат за контрола върху стратегическите минерали.

Ситуацията ще достигне своя апогей в Азия по време на конференцията на медната индустрия през тази седмица в Шанхай. Там топилните и минните компании провеждат стратегически важни преговори по договорите за доставка на руда, които определят техните маржове.

Миннодобивните компании имат право на натиск на годишните преговори, тъй като мощностите за топене изпреварват световното производство на мините.

Таксите за обработка и рафиниране, плащани на топилните заводи за превръщане на рудата в метал, може да паднат от 80 долара за тон през 2024 г. до 40 долара на тон или под тази сума през следващата година, според оценки на индустрията, според публикацията. Смята се, че това може да доведе до големи загуби като се пояснява, че предишният минимум, отчетен през 2004 г. е бил 43 долара за тон според консултантската компания CRU Group, която има данни от 1992 г.

Търсенето от страна на възобновяемите източници на енергия, електромобилите и мрежовата инфраструктура трябва да се увеличи рязко през следващите десетилетия. Това ще стимулира повече инвестиции във веригата за доставките на мед, но топилните заводи се строят много по-бързо и за много по-малко средства, отколкото това могат да предоставят новите рудници.

Дефицитът на руда се изостря и от изграждането на нови заводи в Индия, която се стреми да намали зависимостта си от вноса, а и от Индонезия, където правителството планира да спре износа на руда, която в момента се доставя до топилните заводи в цяла Азия.

Това засилва необходимостта от въвеждане на ограничения в Китай. Производството на рафинирана мед в Китай се е увеличило с 5% през 2024 г. През миналия месец основната металургична асоциация в страната призова за по-активна намеса от правителството, за да спре разширяването на производството „на сляпо“.

Това е добре позната тема за всички сектори на китайската индустрия – от сектора за стомана до слънчевата енергетика и електромобилите, които се борят с последствията от излишъка на мощности, опитвайки се едновременно да защитят работните места и да постигнат целта за икономически ръст, се казва в публикацията.

Китай остава нетен вносител на мед и засега не доставя огромни количества за чужбина, за разлика от секторите за стомана и алуминий, които се сблъскват със засилен протекционизъм от страна на търговските партньори в света. Но това може да се промени, ако разширенията продължат.

Според запознати, висши ръководители на ключови китайски стоманодобивни заводи са се срещали през последните дни, за да обсъдят неблагоприятните пазарни условия. На срещите, на които са присъствали и представители на правителството, са били обсъдени въпросите за по-стриктно спазване на плановете за намаляване на производството, твърди Bloomberg, позовавайки се на конфиденциални източници.

Но има и скептицизъм. Анализаторите смятат, че китайските производители може да успеят да издържат на условията по-добре от другите поради предимството си по отношение на стойността. Повечето от по-старите, по-малко ефективни централи вече са изведени от експлоатация, казват от изданието. В същото време, големите частни топилни заводи през последните години са били принудени да напуснат индустрията, в резултат на което, секторът, в който доминират държавни компании е станал по-устойчив на финансов натиск.

Със съкращения по Bloomberg Intelligence