МАЕ: Пазарната стойност на рециклирането на критични минерали може да достигне 200 милиарда долара до 2050 г.
Необходими са 600 млрд. долара инвестиции до 2040 г. за добив на критични материали. Сумата би била с 30 % по-висока, ако липсва рециклиране
Увеличаването на рециклирането на критични минерали може да гарантира големи ползи за енергийната сигурност, диверсификацията и намаляването на емисиите.
Увеличаването на новите политики и съоръжения за подпомагане на рециклирането на критични минерали като основни суровини, които се използват в технологиите за чиста енергия, може значително да намали потенциалния натиск върху доставките по време на енергийния преход на страните, заявяват от Международната агенция за енергетика (МАЕ).
Докладът „Рециклиране на критични минерали: стратегии за увеличаване на рециклирането и добива“ показва, че ръстът на предлагането на нови минни ресурси за получаване на критични минерали може да бъде намален между 25-40% до средата на века чрез увеличаване на рециклирането. Според сценарий, при който страните по света изпълняват всички национални ангажименти за климата, рециклирането може да намали необходимостта от разработване на нови мини за добив на мед и кобалт с 40% и с 25% за литий и никел до 2050 г., констатира докладът. Тези метали са жизнено важни за настоящите бързо развиващи се технологии за чиста енергия, включително фотоволтаици, вятърни централи, електрически превозни средства и батерии и други.
Инвестициите в нови мини все пак остават от съществено значение, тъй като необходимото предлагане към средата на века ще е много по-високо от настоящото производство. В същото време мините, които работят сега са изправени пред естествен спад на продукцията. Базирайки се на обявените ангажименти за климата, от МАЕ изчисляват, че до 2040 г. са необходими около 600 милиарда долара инвестиции в добив. При това тази сума би била с 30% по-висока без навлизане на рециклирането.
Въпреки нарастващите политически амбиции, използването на рециклирани материали засега не е в крак с нарастващото потребление на материали, като делът на вторичната мед и никел намалява, заявяват от МАЕ. Според експертите съществува обаче огромен потенциал за разширяване на рециклирането в световен мащаб, но само при правилни политически стимули, тъй като електромобилите достигат края на живота си, а наличието на суровини нараства бързо след 2030 г. Пазарът на рециклирани метали за батерии вече расте бързо - с 11-кратно увеличение за по-малко от десетилетие, макар и от относително ниска база.
Политическият интерес към тази област се засилва. През последните три години, според инструмента за проследяване на политиките за критични минерали на МАЕ, са въведени повече от 30 нови политически мерки за рециклиране. И ако всички съществуващи и обявени политики се реализират, пазарната стойност на рециклирането на критични минерали може да достигне 200 милиарда долара до 2050 г.
Разширяването на рециклирането може да има положителни косвени ефекти за енергийната сигурност чрез намаляване на зависимостта от внос и изграждане на резерви за смекчаване на бъдещи сътресения в доставките и нестабилност на цените. Ползите за сигурността могат да бъдат по-големи за региони с ограничени минерални ресурси и значително разгръщане на чиста енергия. Освен това намалява екологичното и социалното въздействие. Средно рециклираните критични минерали генерират 80% по-малко емисии на парникови газове в сравнение с първичните материали на минната индустрия и помагат за предотвратяване на загубата на технологии за крайна употреба.
„Рециклирането е жизненоважно за справяне с предизвикателствата около доставките на критични минерали и осигуряване на дългосрочна устойчивост“, казва изпълнителният директор на IEA Фатих Бирол. „Инвестициите в нови мини и рафинерии са от решаващо значение, но има достатъчно възможности за рециклиране, така че да се увеличат ресурсите, които вече са на наше разположение. Докато навлизаме в епохата на електричеството, трябва да се възползваме от тази съкровищница от износени батерии и електрически устройства, които могат да бъдат съживени и използвани повторно, но за да се направи това, трябва да се разработим устойчив пазар за рециклиране, така че да е привлекателен и лесно достъпен .”
Докладът подчертава, че мощностите за рециклиране на батерии се разширява бързо, с ръст от 50% на годишна база през 2023 г.
Китай остава световен лидер и в този сектор, като се очаква да държи над 70% пазарен дял и към 2030 г. Страната, която вече е с доминираща позиция в рафинирането на критични минерали, наскоро съобщи за старт на ново държавно предприятие за рециклиране и повторното използване на излезли от употреба батерии, както и на други материали.
Мощностите за рециклиране в момента изпреварват наличните суровини, но тази картина може да се промени драматично след 2030 г., според доклада, тъй като тогава повече от съоръженията за чиста енергия и електрически превозни средства ще достигнат края на живота си.
Има големи регионални различия. Китай продължава да поддържа по-висок капацитет в сравнение с вътрешните суровини. В Европа и Съединените щати обявените мощности за рециклиране покриват само 30% от суровината до 2040 г. Това е повече, отколкото в Индия, където през 2040 г. ще става въпрос само за 10%.
Някои от политиките, които вече са въведени в подкрепа на рециклирането, включват финансови стимули и специфични за индустрията цели за оползотворяване и събиране на материали. Много от тези стратегии обаче не са всеобхватни и трябва да бъдат разширени в други ключови сектори, според доклада. По-голямата яснота относно политиките и разпоредбите също е от съществено значение за подпомагане на навлизането на рециклирането на батерии, тъй като липсата на ясни, дългосрочни разпоредби, включително правилата за износ на използвани батерии и електромобили, създава бариери пред инвестициите, посочват още от МАЕ.
Въпреки че критичното рециклиране на минерали може да има положително въздействие върху разширяването на технологиите за чиста енергия и тяхната устойчивост, те не са лишени от екологични и социални въздействия, констатира докладът. Лошо управляваното рециклиране на батерии може да доведе до замърсяване, включително на водата и формиране на вредни емисии. Освен това има значителни възможности за засилване на съществуващите стандарти за рециклиране.