Председателят на НС: Надявам се диалогът, който поддържате в ИСС, да се пренесе и в Народното събрание

Надявам се диалогът, който поддържате в Икономическия и социален съвет, да се пренесе и в Народното събрание. Това заяви председателят на парламента Наталия Киселова, която поздрави участниците в последната за 2024 г. пленарна сесия на ИСС.

Наталия Киселова подчерта, че понякога диалогът е труден, но тя е търпелив човек и ще се постарае да го постигне. Тя изрази надежда след Нова година, при конституирани парламентарни комисии, Съветът да ги подпомага със своите анализи.

„Вашият орган е пример за това, че хора, представители на различни не само професионални и синдикални организации, но и на работодатели, и на гражданското общество, могат да говорят, да се изслушат и да постигат съгласие“, смята тя.

Председателят на ИСС Зорница Русинова благодари, че едно от първите посещения на председателя на 51-вото Народно събрание е в Съвета. Тя отбеляза, че той има висока експертиза и дава съгласуваното вече мнение на работодатели, синдикати и граждански организации по изключително важни теми. В рамките на заседанието членовете на съвета гласуваха Плана за дейността на ИСС за 2025 г., който предвижда работа по теми като минимална работна заплата, данъчна система, енергийна бедност,  образование, изкуствен интелект и други важни за социалния и икономически живот на страната въпроси.

Политиките за формиране на догонващ икономически растеж трябва да са във фокуса на изпълнителната и законодателната власт, посочва Икономическият и социален съвет в становище на тема „Политики за стимулиране за догонващ икономически растеж на България“, което прие на пленарната си сесия.

България трябва систематично да работи за подобряването на позиционирането си по всички ключови индикатори, с които се измерва конкурентоспособността на българската икономика, в това число производителност на труда, иновации, дял на завършилите висше образование в STEM специалности, дигитална трансформация на икономиката, способност за привличане на преки чуждестранни инвестиции, публичните капиталови разходи като % от БВП, въглероден интензитет на икономиката, енергиен интензитет на индустрията, подобряване на институционалната среда и условията за правене на бизнес.

ИСС препоръчва чрез държавния бюджет да бъде стимулирана инвестиционна активност, насочена към структурна промяна на икономиката, а не само към обезпечаване на текущото функциониране на обществените системи.

„Основата на високите доходи трябва да бъде догонващият икономически растеж, създадената добавена стойност и нейното ефективно и справедливо разпределяне и преразпределяне, стимулирането на сектори с производства с висока добавена стойност, водещи и до увеличена производителност. Нискотехнологичното ниво на икономиката, нейният висок енергиен и въглероден интензитет показват, че липсва достатъчно усилие за трансформационна промяна на структурата на българския БВП“, пишат авторите на  становището. И уточняват, че устойчивата индустриална политика, основана на най-добрите налични технологии, е крайъгълният камък, който е гарантира трансформацията на индустриалните сектори и техните вериги за доставка така, че да станат конкурентноспособни.

България може да изпълни и последния критерий за присъединяване към еврозоната – този за ценовата стабилност най-късно през декември тази година, се казва и в Декларация на ИСС относно присъединяването на България към еврозоната, приета на същата пленарна сесия.

ИСС настоява българските власти в най-кратки срокове да се подготвят да изпълнят решението на Народното събрание и след покриване на критерия за ценова стабилност, в двуседмичен срок от изпълнението да изискат извънредни доклади за конвергенция от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ).