Проф. Атанас Тасев: Европа все повече ще разчита на газ от южното направление, България остава на газовата й карта
С разширяването на капацитета на газохранилището в Чирен ще се гарантира стабилността на газовите доставки. То поема около 550 млн. куб. м. газ, които могат да се използват ефективно в газопреносната система. Европа, която е един от най-големите консуматори на руски природен газ, чиято консумация надвишава над 33%, ще изпита в бъдеще нужда от допълнителни количества газ и поради тази причина Русия резервира значителни количества газ в газохранилищата в Европа, предвид прекратяването на транзита на газ през Украйна. В резултат се появява нова конюнктура, в която България може да се впише успешно. Това казва в интервю за Радио „Фокус“ енергийният експерт проф. Атанас Тасев, който само преди дни се върна от участието си в 9-тия Петербургски международен газов форум.Публикуваме цялото интервю, в което проф. Тасев акцентира на някои нови идеи в развитието на газовия сектор, обсъждани на Петербургския газов форум.
Защо разширяването до 1 милиард кубически метра газ на капацитета на газохранилището в Чирен е толкова важно за България и дори твърдите, че може да се превърне в машина за пари?
- Газохранилището Чирен е вид източник на газ, тоест находище на газ. След като се изчерпят определени количества газ и спада налягането, тогава се дава възможност за втори живот на тези условно казано кухини, таверни, които могат да съхраняват газ, и се започва процедура по нагнетяване, а след това на добив на газ. В досегашната практика Чирен поема около 550 млн. куб. м газ, които могат ефективно да се използват в газопреносната система. Защо са необходими газохранилищата? Защото по изисквания на газопреносните дружества, това почти е стандарт- да се гарантира неприкосновеността на газоподаването и да се компенсира сезонната неравномерност на потреблението, е необходимо да има съхранение на газ в количества между 10 и 17%, при нас е около 14% от годишната консумация на газ. Така че това е един много съществен елемент, който гарантира стабилността на газовите доставки. Ако се върнем към 2009 г., когато бяха спрени доставките, почти месец ние получавахме около 60-70% от необходимото потребление за сметка на това, което днес сме акумулирали.
Освен това, като се има предвид, че бъдещето в енергетиката, която в момента прави гигантска енергийна трансформация към безкарбонова енергетика, е и на газа. Остават възобновяемите енергийни източници, остават атомната енергетика и газовите централи, които ще покриват неравномерността.
Така че газотранспортните системи непрекъснато се разширяват. В страната ние вече сме на път да реализираме съществена част от интерконекторните връзки със съседни държави, тоест ние реализираме газовия хъб „Балкан“, в който един от съществените елементи е и, разбира се, хранилището в Чирен.
Междувременно в Европа, която е един от най-големите консуматори на руски природен газ - потреблението му надвишава 33%, изпитва потребности в бъдеще от допълнителни количества газ. Поради тази причина руската страна, това беше казано и на Форума, в момента резервира значителни количества газ от газохранилища в Европа. Поради това и предвид предстоящото прекратяване на транзита през Украйна, се появява благоприятна конюнктура, в която България може да се впише именно в този профил – съхранението на газ.
Ако при нас за съхранението на природен газ на годишна база се заплаща около 7 евро за 100 куб. м. /това са условни единици/, в момента борсовите цени са стигнали до 70 евро. Ето това всъщност е идеята, с разширението на Чирен, което е планирано за количества почти 1 млрд. Куб. м ефективен газ, 500 млн. куб. м да бъдат предоставени на борсови котировки. При тази ситуация предвид конюнктурата „Булгартрансгаз“ ще получи значителен приход, който, както знаете, понеже е държавно предприятие, реално значителна част ще отиде в бюджета. Ето за това става въпрос. Ние, като държава с ограничен ресурс, трябва максимално да използваме това, което е налично, и колкото се може по-добре да се вписваме в международната конюнктура.
След този форум къде поставяте България на картата на европейската и световната енергийни системи?
- Ние като пазар за газ не представляваме особен интерес. Нашата консумация е около 3,3 млрд. куб. м на годишна база с тенденция, може би, до 4-5 млрд. в следващите няколко години предвид повишаване на ролята на газа като една от парадигмите в безкарбоновата енергетика. Страната ни представлява интерес като място, през което могат да се транзитират количества газ, и както се вижда от последното развитие с проекта на газовия хъб „Балкан“, ние сменяме вектора на движение, тоест не от север на юг, а от юг на север. Това е втората тръба на „Турски поток“, която, както вече беше съобщено, до края на годината реално ще бъде вече свързана с нашата газотранзитна система. Тук се вписва и интерконекторът между България и Гърция, който бе включен от Европейската комисия в списъка с проекти, които представляват общ интерес. Ние имаме значителен гранд, който е отпуснат, а Европейската инвестиционна банка допълнително отпусна значителна сума, над 150 млн. за приключването на този проект. Така и след спирането на транзита през Украйна ние отново можем да се върнем на газовата карат, като транзитираме между 18 и 22 млрд. куб. м, Пи това обърнете внимание – ще транспортираме не само газ с източник Русия, но и азербайджански и, разбира се, ще правим микс с втечнен газ от бъдещия терминал в Александруполис.
Така че с изпълнението на проекта за газовия хъб „Балкан“ България е и ще остане на газовата карта на Европа. Количествата газ на Европа са над 500 млрд.куб. м, това е известно, и Европа все повече ще разчита на доставки на газ от южното направление в т.ч., и поради това, че северното направление става все по-проблемно. Основният доставчик Норвегия общо взето за следващите години ще намали доставките на газ около 20 млрд. Куб м на годишна база. Това е вече съществен процент от потреблението.
Така че в заключение ние все още сме и се надявам да бъдем на газовата карта на Европа и да бъдем определен фактор. И ето тук вече е ролята на газохранилището, възможно е да потърсим възможност да създадем т.нар. пикови хранилища, като се има предвид, че когато започне да функционира газовата борса, тогава цената на пиковите количества газ ще бъде значителна, което прави икономически целесъобразно търсенето, проучването и изграждането на подобни пикови газохранилища. Така че това предстои.
Къде могат да бъдат ситуирани въпросните пикови газохранилища?
- Представители на Франция показаха на форума, че хранилищата на газ може да бъдат ситуирани в районите, където има добив на сол. У нас около Провадия имаме такива солни находища. Аз не съм геолог, но би трябвало все пак да се проучи какви са възможностите. В Турция например много активно се работи в това направление, така че това е едно близко и съвсем реалистично бъдеще в дейността на „Булгартрансгаз“.
Какви други новини носите от Петербургския международен газов форум?
- В Петербургския форум има пет работни комитета, пет програмни комитета и три специализирани работни групи, които обхващат проучване и добив, подземно съхранение на природен газ, пренос на природен газ, разпределение на природен газ, използване на природния газ, и най-любопитното е, че сега се разглеждаше и въпросът за водорода като един инструмент за смяна на парадигмата в сектора на енергетиката. Тоест вече се говори за хибридна енергетика. Знаете какъв е проблемът на възобновяемите енергийни източници. Това е неравномерността на тяхната генерация, а когато има такава неравномерност, някой трябва да я компенсира.
Давам пример, за да стане ясно на слушателите: фотоволтаичните панели генерират на пик около 12 часа електроенергия, но тогава консумацията на електроенергия не е най-голяма, тоест има излишни количества енергия, които, ако не бъдат оползотворени, просто пропадат. Ето тогава е идеята излишните количества енергия от подобни пикови моменти от производството на възобновяемите източници да се използва за процеса хидролиза, тоест разлагане на водата чрез принципа на хидролизирането на водород и кислород. Водородът от този процес може да бъде използван директно, а може да бъде използван и като се смеси с газопреносната система на съответната страна, тъй като е висококалорично съставляваща. Като замисълтова е прекрасна идея, която в момента се развива в идеен, технологичен и икономически аспект. В същото време страните, които са напреднали в реализацията на тази идея, вече показаха и няколко недостатъци. Оказва се, че директното влизане на водорода в газопреносната система и особено при подземно съхранение на природен газ, смесен с водород, възникват определени проблеми. Затова очевидно ще трябва да се разработват паралелни системи за отделно съхранение на водород.
Ето тук, колкото и да е странно, ние имаме стратегическо предимство. Това, че не успяваме да прилагаме най-новите постижения, специално в този сектор за пренос, добив и утилизация на природен газ, ни позволява да се възползваме от опита на икономически силните държави, които вървят напред, носят своите рискове, а ние просто получаваме, така да се каже, безплатно този опит. Така че в този смисъл, както виждате, подобни форуми са изключително полезни, защото, между другото, не само има разговори на трибуната, но има и кръгли маси, а има и неформални разговори, които безспорно обогатяват страните, защото се казват неща, които са изключително полезни за вяска една от страните, но не всички неща след това могат да бъдат разказани.
Интервю на Цоня Събчева, Радио Фокус