LNG терминалът край Александруполис остава извън строя още поне месец

В деня, в който трябваше да бъде пуснат отново в експлоатация терминалът за втечнен природен газ в Александруполис, Гърция, операторът Gastrade удължи прекъсването с още един месец. Компанията така и не разкри подробности за неизправността на съоръжението, което продължава вече повече от месец.

Точно в момента, в който капацитетът на газовите хранилища в Европейския съюз спадна под 40%, операторът на терминала за втечнен природен газ в Александруполис значително отложи крайния срок за възобновяване на дейността. Съоръжението, разположено в североизточната част на Гърция, има голям потенциал за стимулиране на пазара в други страни от Югоизточна Европа и за осигуряване на достатъчно доставки.

Припомняме, че LNG терминала спря работа още на 23 януари тази година. След това Gastrade обяви, че ще бъде достъпна ограничена услуга за регазификация, но в продължение на няколко дни на практика нямаше никакви газови потоци. На 28 януари компанията обяви, че съоръжението за втечнен природен газ е изключено от експлоатация.

Gastrade трябваше да възстанови работата на най-новия терминал за втечнен природен газ в Европа до края на февруари. Вместо това в този ден тя удължи прекъсването за цял месец, което подхрани опасенията за сериозността на неизправността и спекулациите за причината. Информацията сега дойде от Асоциацията на операторите Gas Infrastructure Europe и Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ENTSOG).

Използването на капацитета на терминала за втечнен природен газ в Александруполис остава сравнително ниско

Пуснато в търговска експлоатация в началото на октомври, съоръжението ще може да регазифицира до 5,5 милиарда кубически метра втечнен природен газ годишно. Капацитетът на плаващото съоръжение за съхранение и регазификация (FSRU), корабът за втечнен природен газ, е 153 500 куб. м.

Важно е да се отбележи, че терминалът за втечнен природен газ в Александруполис има само няколко договора. Това означава, че спорната авария не застрашава пряко в голяма степен доставките на газ на Балканите.

Припомняме, че българската държава притежава 20% от LNG съоръжението край Александруполис и „Булгаргаз“ има подписани договори за доставка на синьо гориво. Към момента държавната „Булгаргаз“ е намерила алтернативни доставки през Турция за вноса на гориво. Там България също има дългосрочно споразумение за достъп до LNG терминалите на Анкара.

По информация на 3eNews проблемът е технически, макар да се появиха спекулации за липса на достатъчно натоварване на терминала. Източници, запознати с терминала, заявиха,че е доста вероятно съоръжението да остане затворено и до края на месец април.

Акционерът-основател Елмина Копелузу, собственикът и оператор на флота от кораби за втечнен природен газ GasLog, DEPA Commercial, Булгартрансгаз и гръцкият Национален оператор на газопреносната система (DESFA) контролират по 20% от съвместното предприятие в Александруполис.

В момента текат дискусии за намаляване на задължителното ниво на съхранение на 90% газ на 1 ноември всяка година до 80%. Мярката очевидно няма да помогне за сигурността на доставките през следващата зима, но ще има по-малко търсене и натиск за повишаване на цените.

Газопроводът „Балкански поток“ понастоящем е единственият пряк път за руски газ към европейски държави

Точно преди аварията на терминала за втечнен природен газ в Александруполис, авария в азербайджанското газово находище Шах Дениз прекъсна доставките за Европа по Южния газов коридор, към Трансадриатическия газопровод - TAP.

В началото на годината Украйна отказа да поднови договора си с Русия, като по този начин спря притока на газ към Централна Европа. Тръбопроводите „Турски поток“ и „Балкански поток“ останаха единственият пряк и действащ маршрут за руския газ, коментира Balkangreenenergynews.

Сърбия, Унгария, Босна и Херцеговина и Северна Македония разчитат на терминала за втечнен природен газ в Александруполис, на новите междусистемни връзки между Гърция и България (IGB) и България и Сърбия, както и на доставките на газ от Азербайджан. Освен това има планове за газопроводи, които да свързват Северна Македония с Гърция и Сърбия.

В същото време Сърбия и Румъния възнамеряват да изградят газова връзка с годишен капацитет от 1,6 милиарда кубически метра. Министърът на енергетиката Себастиан Бурдуя заяви миналата година, че Румъния се е превърнала в най-големия производител на природен газ в Европейския съюз. Освен това нейното офшорно находище Neptun Deep трябва да влезе в експлоатация през 2027 г.