Експерт: На България ѝ е нужна национална програма за проучване и разработване на редките минерални ресурси

Закриването на Комитета по геология през 1997 година в България нанесе тежък удар на геологическата наука и изследването на подземните богатства на страната ни. Документалната памет и различни изследвания, бази данни бяха разграбени. Това заедно с липсата на държавна политика е причината и за липсата на проучвания и разработването на извличане на редки метели у нас, заяви пред Радио Фокус председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски .

По думите му трябва да се осъществи идеен рестарт на въглищните производства в България, за което трябва да се разработи продължителна национална програма и да се намери финансиране за геоложки проучвания с анализи на химическия състав, да се разкрият тези концентрации на ценни метали и да се обяви за концесиониране. С разработването им от някой, който има техническата възможност да го направи. Така и в България ще остават много средства.

"Българските въглища съдържат елементи от цялата Менделеева таблица. В момента най-скъпите метали, които се продадат на борсите, в нашите въглища ги има в не по-ниски количества. Това са ванадий, кобалт, германий, но трябва да се проучат в кои пластове се намират. В голяма част от разкривките, преди да се достигне до въглищния пласт, също съдържат ценни минерали, но основните са в нашите лигнитни въглища,“ обяснява Хиновски.

 Нашата миннодобивна индустрия се оценява като най-висока степен на ефективност в Европа, посочи експертът и добави, че подобряването и развитието на процеса е необходима национална програма за проучване и разработване на редките минерални ресурси, от което България може да спечели много.  

 "Само концесията в Челопеч за добив на златен концентрат, дава в бюджета между 80 и 100 милиона лева средства. Другият приносител в бюджета е фирмата в Крумовград. Това са примери за концесиониран добив на редки метали, които имат принос. Не говоря за това, че отварят работни места и регионите са модернизирани, както и социалната политика за подпомагане на местните пътища инфраструктура,“ каза той.

 Експертът е категоричен, че не трябва да има затваряне на концесии, каквито гласове се чуват от българските политици, тъй като това са високотехнологични производства, които България не притежава.  "Можем да ги направим центрове за интензивно и икономическо развитие чрез обява за търгове и покана към концесионерите за разработването на природните богатства“, разсъждава още Хиновски.

Украйна и ценният литий

Украйна е много важна, защото гарантира независимостта на добива на литий в световен мащаб, тъй като всички останали концесии се държат от китайски компании. Това обясни Хиновски малко по-късно в предаването „120 минути“ по bTV.

„Украйна има много редки ценни метали. Трябва да знаете, че Украйна е една от най-богатите държави в Европа, най-богатата по редки метали. Тя разполага с над 800 находища на 94 елемента – различни химически, ценни и редки елементи. Ако тръгнем да ги изреждаме всичките, списъкът ще е дълъг“, посочи той.

Според него въпросът е, че Украйна наистина разполага с много сериозен ресурс от литий. Тази държава е на пето място в света, като първото се държи от Китай, а след това се нареждат няколко държави в Латинска Америка и Казахстан.

„Украйна разполага с доказани около 13 млн. тона литий. На борсите през последните няколко месеца цената на лития спадна, защото се оказа, че борсовите прогнози за развитие на електроавтомобилите спаднаха – те бяха надценени. Има известно забавяне в търсенето на литий точно поради твърде оптимистичните теории за развитие на електроавтомобилите“, каза още Хиновски.

Експертът е категоричен, че Украйна е „малък остров, който е независим от Китай“, защото всички други находища в света са концесионирани от китайски компании. „Китай изсмуква всички литиеви производства от всички страни“, допълни Хиновски.  

Той говори и за залежите на титан, уран, волфрам и графит в Украйна, като посочи, че тези елементи са важни за военната индустрия и енергетиката.