FT: При какви условия Украйна ще подпише споразумението за природни ресурси със САЩ

Споразумението, датирано от 25 февруари и получено първо от Financial Times (FT) е значително по-малко обременяващо и всеобхватно от първоначалното предложение на Вашингтон.

От текста е изчезнала сумата от 500 млрд. долара приходи от добива на полезни изкопаеми, която фигурираше в предишната версия. В споразумението също така  няма явни гаранции за сигурността на Украйна от страна на САЩ, които Киев е искал да получи в замяна на споделените печалби от техните природни ресурси, се казва в публикация на FT.

Украинските преговарящи са успели да стеснят сферата на действие на споразумението и да отклонят някои от най-обременяващите условия, поставени от администрацията на Тръмп, но все още остават спорни моменти.

Къде ще отиват приходите от добива на украинските полезни изкопаеми

Киев и Вашингтон ще създадат „съвместен инвестиционен фонд“, в който Украйна ще внася 50 % от всички приходи, получени от „бъдещата монетизация“ на природните ресурси, собственост на украинското правителство. Теоретично фондът ще инвестира в следвоенното възстановяване и икономическо развитие на Украйна, потенциално във всички сектори, а не само в природните ресурси.

Ще контролира ли САЩ фонда

Фондът ще се намира под обща собственост и ще се управлява от правителствата на САЩ и Украйна. Детайлите на формата и характера на управление ще се съгласуват на по-късен етап в „споразумение за фонда“. В началото САЩ настояваха за 100-процентна собствености пълни права при вземането на решения.

Вместо това, в споразумението се казва, че „максималният процент на собственост на акционерния капитал на фонда+, собственост на САЩ и „пълномощията за вземане на решения ще се в предели, допустими от законите на САЩ“. Това може да е свързано с факта, че американските агенции може да се сблъскат с ограничения на участието си в такъв фонд.

Например, ако Международната финансова корпорация за развитие на САЩ управлява интересите на страната (на САЩ) в този фонд, според съществуващото законодателство, инвестициите й в акционерния капитал биха били ограничени до дял от 30 % в какъвто и да е проект. Нито САЩ, нито Украйна не могат да продават дела си във фонда без съгласие на друга страна.

Ще бъдат ли инвестирани приходите в Украйна или ще се изплащат на САЩ?

Този въпрос също все още не е съгласуван. Окончателното решение ще бъде взето по-късно и ще бъде разписано в споразумението за фонда. Досега е известно, че фондът ще получава и реинвестира доходи „поне веднъж годишно в Украйна, за да гарантира сигурността, защитата и просперитета на Украйна“.

Но не се предвижда, че всички приходи ще бъдат реинвестирани, и има уговорката, че последващите споразумения за фонда „ще предвиждат бъдещи разпределения“.

Какви украински ресурси обхваща споразумението?

Украйна притежава големи находища на критично важни минерали, включително литий, графит, кобалт, титан и някои редкоземни метали. Тя разполага със запаси от петрол, газ и въглища. Споразумението обхваща всички, включително свързаната с тях логистика – при условие, че те принадлежат „пряко или косвено“ на украинското правителство.

Споразумението обаче не обхваща находищата, които вече носят приходи на държавната хазна под формата на данъци, лицензионни или други такси. Това изключва текущите операции на Ukrnafta и Naftogaz, държавните нефтени и газови компании, които са може би най-печелившите от всички добивни индустрии на Украйна.

Находищата в Украйна също не са подложени на значителни проучвания или разработки, процеси, които отнемат години дори в стабилни юрисдикции. Липсват и данни за качеството на запасите. Инвеститорите имат нужда от такава информация, преди да решат да инвестират милиони в нови мини. Повечето от находищата се намират на територия, контролирана от руските войски.

Добивът на критична важни минерали в Украйна ще изисква огромни инвестиции. На теория фондът би могъл да финансира някои от тях, но ще започне от нулата, освен ако САЩ действително не вложат предварително средства. Освен това ще отнеме години, преди проектите да генерират облагаема оперативна печалба.

Получава ли Украйна гаранциите за сигурност, които е поискала?

Президентът Доналд Тръмп описа споразумението за минералите като начин за получаване на „компенсация“ за предишната помощ на САЩ за Украйна. Той спомена за огромната сума по тази схема – от 350 до 500 млрд. долара. Предвид трудностите за комерсиализация на тези находища, вероятно тя ще допринесе за малка част от тази сума.

Администрацията на Тръмп твърди, че самото присъствие на икономическите интереси на САЩ в Украйна ще е достатъчно за предотвратяването на бъдещи конфликти. Президентът Володимир Зеленски иска по-ясни гаранции за бъдещата военна помощ на САЩ, както и гаранции за сигурност в споразумението. Той не ги получи.

„То не съдържа всички гаранции за сигурност, които Украйна искаше, а аз исках поне едно изречение, което споменава гаранции – и то е там“, каза той в сряда.

Високопоставени украински служители, участващи в преговорите, са казали пред FT, че администрацията на Тръмп е оказала силен натиск върху тях да подпишат споразумението. Те се надяват, че когато Зеленски и Тръмп го подпишат в Белия дом в петък, това ще даде възможност за по-подробно обсъждане на военна помощ и допълнителни гаранции като част от стремежа на президента на САЩ да прекрати военния конфликт.

Но Тръмп каза на първото заседание на кабинета от втория си мандат в сряда: „Няма да дам гаранции за сигурност над очакваните“.