Митническият спор между САЩ и Китай предизвика сътресение на пазара на въглища

Новият кръг от взаимни мита на Пекин и Вашингтон разтърси пазара на коксуващи се въглища, заплашвайки да подкопае износа от САЩ в момент, когато той започна да се възстановява и карайки доставчиците да търсят нови купувачи сред и без това пренаситената с предложения Азия, се казва в публикация на S&P Global.

Допълнителните мита на САЩ върху вноса на китайски стоки в размер от 34 %, влизащи в сила на 9 април ще увеличат общите мита за Китай до 54 %. В отговор Пекин въведе допълнителни мита в размер на 34 % върху стоки от САЩ, които влизат в сила на 10 април. Това означава, че експортираните за Китай американски въглища ще се облагат с общо мито от 52 %.

„Това току-що заби кол в сърцето на американския въглищен сектор…“, коментира ситуацията представител на австралийска въглищна компания, посочва изданието. Източници от пазара очакват, че митническата война в края на краищата ще ограничи доставките на американски въглища за Китай – най-голямата страна за добив на стомана в света, което ще задълбочи проблемите, с които вече се сблъсква експортът на САЩ заради забавеното търсене на морски превози и ниските цени през четвъртото тримесечие на 2024 година.

По данни на S&P Global Commodities at Sea, експортът на въглища от САЩ по море през 2024 г. се е възстановил, достигайки до 50,34 млн. тона, което е само малко под нивото от 2021 г. от 51,46 млн. тона.

Експортът на САЩ за Азия – Индия, Китай, Япония, Югоизточна Азия и Южна Корея се е увеличил до 22,64 млн. тона през 2024 година в сравнение с 13,99 млн. тона през 2018 година.

През първото тримесечие на 2025 г. обаче експортът от САЩ е бил 6,58 млн. тона, което е с 48 % по-малко от предишната година на фона на усложнените пазарни условия.

Китайските търговци и производителите на стомана смятат, че новите взаимни мита едва ли ще повлияят съществено на вноса на коксуващи се въглища в Китай, тъй като и без това цените на американските въглища са били неконкурентоспособни след въведените през февруари 15 процентни мита, в резултат на което общият ефект от митата достига 18 %.

„До въвеждането на митата Китай беше пазарът с най-ниско плато, а когато първият кръг от тях влезе в сила, фактически унищожи целият внос на въглища от САЩ за Китай“, заявява един от американските производители.

Вътрешните нагласи претърпяха удар, тъй като цените на фючърсите за стоманени продукти, включително стомана, желязна руда и коксуващи се въглища, паднаха на стоковата борса в Далиан и фючърсната борса в Шанхай на 7 април след пореден кръг от повишения на митата от Вашингтон и Пекин, се казва в публикацията.

Участниците на пазара смятат, че намаляването на котировката на фючърсите в резултат ще доведе до спад на цената на физическия пазар в Китай, а търговците, че цената на металургичните въглища с доставка CER Китай още повече ще падне в сравнение с цената на FOB Австралия на фона на свиването на доставките.

„Тези показатели могат също така да повлияят на международния пазар. Тъй като купувачите от Индия или от Югоизточна Азия ще плащат повече при липсата на Китай“, смята регионален търговец. „Доставките от САЩ в резултат ще бъдат пренасочени тук (Индия и Югоизточна Азия). Те трябва все някъде да отидат“.

Търсенето на стомана може да окаже натиск върху цените на въглищата.

Що се касае до косвеното влияние на митническия спор върху потенциалното намаляване на търсенето на стомана, то индийските източници остават относително невъзмутими, възприемайки тактика на изчакване.

„Засега не е ясно колко ще спадне световното търсене (на стомана), ако митата се запазят в по-дългосрочен период“, заявява индийски анализатор на търговията. „Но за индийската стоманена индустрия експортът е само малък процент от общото производство, тъй като голяма част от търсенето се пада на вътрешния пазар“.

Това отговаря на последната протекционистка стъпка на Индия от 19 март, когато Генералния директорат по търговските мерки за защита препоръча въвеждане на временни защитни мита в размер от 12 % върху вноса от плоски валцувани продукти от нелегирана и легирана стомана от Китай и Виетнам за срок от 200 дни.

„С изключение на Индия, определено виждам намаляване на производството (на стомана) от другите страни“, казва местен индийски търговец, добавяйки, че това може да повлияе върху задоволяването с въглища в тези региони.

Източници от Япония изразяват безпокойство, че съседните страни може да въведат аналогични протекционистки мита като ответен ефект. „Експортът (на стомана) от Япония за САЩ е минимален. Японските производители на стомана са много повече обезпокоени от възможни антидъмпингови мита от страна на Южна Корея“, казва японски търговец, добавяйки, че Югоизточна Азия също е ключов купувач на японската стомана.

През първото тримесечие на 2025 година Южна Корея започна антидъмпингово разследване по отношение на горещо валцована стоманена ламарина от Япония и Китай.

„Всички просто трескаво запълват дупките“, казва регионален търговец на металургични въглища, добавяйки, че в крайна сметка страните производителки на стомана, зависещи от експорта ще бъдат принудени да обсъдят въпроса за намаляване на производството.

В Европа реакцията на пазара на стомана също е нееднозначна: основните опасения са съсредоточени върху специализираната продукция от стомана и производителите на оригинално оборудване, експортиращи продукцията си пряко за автомобилната индустрия на САЩ.

Според източници, митата от 26 % на САЩ върху вноса на автомобили, влезли в сила на 2 април, според очакванията, ще предизвикат по-нататъшно прекъсване на търговските потоци през следващите месеци, което ще засегне, както Европа, така и Азия.

През последните седмици просто валцуваните продукти в Европа се увеличиха, което се дължи основно на фактори, свързани с предлагането, докато голяма част от купувачите от средната част на веригата за доставки съобщават за вяло търсене от страна на крайните потребители от ключови сектори, се казва още в публикацията.