Еврокомисарят Йоргенсен: Преговорите между Русия и САЩ не влияят на плановете на ЕС за отказ от руски енергийни ресурси

Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен твърди, че преговорите между Русия и САЩ не влияят на плановете на ЕС за отказ от вноса на руски енергийни ресурси.

Според неотдавнашна информация на агенция Ройтерс, възможността за възобновяване на доставките на руски газ за Европа е била разисквана по време на преговорите между Русия и Съединените щати.

„Не искаме да внасяме нито една молекула в бъдеще. Имаме ясна пътна карта за прекратяване на зависимостта, тя не зависи от никакви преговори, които може да се проведат. ЕС има ясна позиция: в бъдеще не искаме да получаваме енергия от Русия. Не я искаме сега и няма да я искаме в бъдеще“,  каза европейският комисар по енергетиката пред репортери във Варшава във вторник.

Освен нежеланието „отново да стане зависим от Русия“, европейският комисар обясни идеята за отказ от руски енергийни ресурси като „израз на солидарност с Украйна“.

Европейският комисар е  в Полша за участие в неформална среща на министрите на енергетиката от ЕС, а изказването му беше излъчено на на уебсайта на ЕК.

Преди седмица Европейската комисия публикува предложението си за пълен отказ от руските енергийни ресурси, включително втечнен природен газ (LNG), петрол и ядрено гориво. Унгария и Словакия разкритикуваха плановете на ЕК.

В продължение на много години председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен настоява за пълен отказ от руското гориво и наложи идеята си, че ЕС не трябва „да бъде зависим от неприятелска държава, за задоволяване на енергийните си нужди“. Според нея ЕС вече е намалил вноса на газ от Русия от 45% до 18% от общото количество.

Въпросът за намаляването на покупките на руски газ през газопроводите за сметка на цените обаче остава отворен.

Както е известно, Пътната карта включва мерки в следните области:

•газ. Страните от ЕС трябва да прекратят целия внос на руски газ до края на 2027 г., като по този начин увеличат прозрачността, контрола и проследяването на руския газ на пазарите на ЕС. Нови договори с руски доставчици на газ ще бъдат забранени, а спот договорите (с незабавно плащане) ще бъдат прекратени до края на 2025 г.;

• петрол. Планират се нови мерки срещу сенчестия флот - плавателни съдове, използвани от Русия за заобикаляне на санкции при транспортиране на петрол;

·        • ядрена енергия. Предлага се ограничаване на новите договори за доставка на уран, обогатен уран и други ядрени материали от Русия, подписани от Агенцията за доставки на Евратом  (Euratom Supply Agency, ESA).

Самата пътна карта (COM/2025/440) включва 9 точки:

• Действие 1 - Правила на ЕС, изискващи от купувачите да разкриват информация относно договорите за внос на руски газ и редовно да обменят информация между митническите органи и съответните държавни агенции,

• Действие 2 - Държавите от ЕС планират и наблюдават поетапния отказ от руския газ чрез национални планове с ясни действия и срокове (които да бъдат представени до края на 2025 г.).

• Действие 3 - Разпоредби относно забраната за внос на руски газ по нови договори и съществуващи спот договори не по-късно от края на 2025 г., а по съществуващи дългосрочни договори - не по-късно от края на 2027 г.,

• Действие 4 - Проучване на възможности за агрегиране на търсенето и премахване на оставащите регулаторни и пазарни бариери пред по-ефективното използване на инфраструктурата,

• Действие 5 - Търговски мерки върху вноса на обогатен уран от Русия за изравняване на условията и стимулиране на политически и бизнес решения, насочени към ускоряване на изграждането на капацитет във веригата за създаване на стойност в ядрената енергетика на ЕС, както и ограничения върху новите договори на ESA за доставка на уранови продукти, обогатен уран и други ядрени материали от Русия,

• Действие 6 – Подготовка на национални планове на страните от ЕС с ясни действия и срокове за изпълнение за поетапно спиране на вноса на руска ядрена енергия и наблюдение на тяхното изпълнение,

• Действие 7 - Предложение по Европейска инициатива в областта на радиоизотопите (ERVI) (инициатива, насочена към осигуряване на доставките на медицински радиоизотопи в ЕС чрез увеличаване на местното производство),

• Действие 8 - 2 държави от ЕС да разработят национални планове за постепенно премахване на вноса на руски петрол и неговото заместване до края на 2027 г. с ясни действия и срокове (планът ще бъде представен в края на 2025 г.),

• Действие 9 - по-нататъшно въвеждане и прилагане на санкции срещу организации за превоз на петрол и кораби, заподозрени в незаконна дейност.

До края на 2025 г. страните от ЕС да подготвят национални планове, в които ще се очертае, как ще се улесни поетапното премахване на вноса на газ, ядрена енергия и петрол от Русия.

Същевременно ще продължат усилията за ускоряване на енергийния преход на ЕС и диверсификация на енергийните доставки, за да справяне с рисковете за сигурността на доставките и стабилността на пазара.

Очакването е това да допринесе за икономическия план, посочен в „Компас за конкурентоспособност“, „Споразумението за чиста промишленост“ и „Плана за действие за достъпна енергия“.

Конкретни законодателни предложения в подкрепа на пътната карта REPowerEU ще са ясни през юни 2025 г.

Изчислението на ЕК е, че през 2025 г. дела на руския газ да падне до  13% поради спирането на транзита на газ през Украйна.

ЕК очаква, че през 2025 г. ЕС ще получи 36,5 милиарда кубически метра газ от Русия (13% от обема на вноса), вкл. 20 милиарда куб м под формата на втечнен природен газ (LNG) и 16,5 милиарда куб м през международния газопровод „Турски поток“. Дали това е постижимо предстои да се разбере. Според съществуващите данни, през първото тримесечие на 2025 г. ЕС е внесъл 16% от общия обем втечнен природен газ (LNG) от Русия.

Освен това експерти смятат, че решението на ЕК ще затрудни бизнеса. Това важи особено за промишлените предприятия, за които ще бъде трудно да оцелеят при високите цени на газа.

Изчисленията сочат, че според пътната карта, ЕК очаква да спре доставките на газ, петрол и обогатен уран/ядрено гориво за ЕС до края на 2025 г.

Това означава, че по данни от 2024 г. трябва да бъдат подменени следните количества от доставки:

• 52 милиарда куб м газ, вкл. 32 милиарда куб м, постъпващи през газопроводи и 20 милиарда куб м под формата на втечнен природен газ (LNG), доставени до 10 от държавите от ЕС.

• 13 милиона тона петрол, доставен на 3 страни от ЕС (от април 2025 г. този обем е по-малък поради прeминаване на Чехия към алтернативни доставки чрез тръбопровода TAL).

• 2,8 хиляди тона обогатени уранови продукти/ядрено гориво за 7 държави от ЕС.

ЕК очаква, че пълното прилагане на енергийния преход и наскоро приетият план за действие за достъпна енергия ще позволят замяната до 100 милиарда кубически метра природен газ до 2030 г.

Това съответства на икономии за ЕС от над 15 милиарда кубически метра газ годишно или на допълнително намаление на търсенето на газ с 40-50 милиарда кубически метра до 2027 г., което се очаква да улесни постепенния преход от отказа от внос на руски газ.

ЕК разчита и на увеличаване на на световните доставки на втечнен природен газ:

• 25-30 милиарда куб м допълнително се очаква през 2025 г., около 60 милиарда куб м през 2026 г., около 80 милиарда куб м през 2027 г. и около 40 милиарда куб м през 2028 г.,

• това би трябвало да увеличи общия капацитет за производство на втечнен природен газ (LNG) с приблизително 200 милиарда куб м/годишно до 2028 г., което е 5 пъти повече от вноса на руски газ в ЕС.

Дали и как точно ще се случи всичко предстои да се разбере.