Енергетиката е в ново състояние. Мрежите стават все по-натоварени, а потокът непредсказуем
Министерство на енергетиката планира да продължи с дигитализацията на електропреносната мрежата, с разширяване на междусистемната свързаност и разбира се поддържането й. В същото време трябва да се работи внимателно, така че да не се случи като в Швеция – цената на мрежата да е по-висока от цената на електроенергията. Внимателно трябва да се работи и по отношение на присъединяването на нови технологии, за да не се случи това, което стана в Португалия и Испания в края на месец април. Това коментира министърът на енергетиката Жечо Станков в рамките на кръгла маса на Института за енергиен мениджмънт „Спринт към устойчиви мрежи“. В същото време той подчерта, че България е уникална по своя микс (АЕЦ, ТЕЦ, ПАВЕЦ, ВЕЦ и вятърни и слънчеви мощности). Предстои към този енергиен микс в бъдеще да се добавят и батериите, каза Станков като напомни приключилата неотдавна процедура за изграждане на национална инфраструктура за съхранение на енергия по ПВУ. България има възможности за изграждане на поне 3 ПАВЕЦ, а това ще гарантира разгръщането й като балансираща система.
Ако не инвестираме в мрежите няма да можем да се възползваме от технологиите, коментира от своя страна генералният секретар на Европейската асоциация на електроенергийната индустрия Eurelectric Кристиан Руби. По думите му, ако досега тенденциите бяха към декарбонизиране на мрежите, то сега европейските страни трябва да се насочат към изграждането им, но много внимателно. Има много категорични тенденции за увеличаване на производството на електроенергия, предвид ръста на потреблението, посочи той.
Един от аргументите е за нарастване с 60 пъти на зарядните станции на електромобили през следващите години. Наред с това обаче има и много други предизвикателства като кибератаките, екстремните климатични предизвикателства наред с високите очаквания на потребителите и 40 годишна електроенергийна мрежа в повечето страни от ЕС, посочи Руби. По думите му напоследък се наблюдава около 8 % увеличение на инвестициите в електроенергийните мрежи, но това не е достатъчно. „Когато говорим за 27 държави нивото на инвестициите става огромно“, посочи той. Според изследването на Eurelectric става въпрос за необходима стартова сума от 67 млрд. евро, но при това трябва да се говори за интелигентни мрежи и съответно за изпреварващи инвестиции. „Ако не се инвестира в електроенергийните мрежи, хората няма да могат да се възползват от услугите, от технологиите“, обясни той като наблегна и на необходимостта от цялостното развитие на мрежова инфраструктура и вложения в средно и ниско напрежение. При това по думите на Руби е необходимо да има конкурентна възвръщаемост и върху това трябва да работят регулаторите.
Кристиан Руби беше също така категоричен, че идеята, България да се превърне в балансиращ енергиен хъб е осъществима.
В рамките на дискусията Калина Трифонова, член на съвета на директорите и на УС на EVN България обърна внимание върху ниската мрежова тарифа. Тя припомни кризата с електроснабдяването през зимата, ниските инвестиции, обусловени и от ниските цени на електроенергията.
Освен от инвестиции е необходим цял комплекс от мерки, регулаторна подкрепа и човешки ресурси, посочи управителят на Енерго-Про Пламен Стефанов. Той не спести сложните и бавни процедури, през които трябва да мине дадено електроразпределително дружество за да подобри определен участък, а и забавянето с месеци заради обществените поръчки.
Революционна промяна в мрежите с преминаващ поток, който вече е непредсказуем. Това е ново състояние на енергетиката. Така от своя страна главният изпълнителен директор на Електрохолд Георги Миков определи настоящия етап на развитие на този сегмент от системата. По думите му, очаква се потреблението на електроенергия в България да нарасне от 40 до 55 ТВтч през 2050 г., което при това ще премине през електроразпределителните мрежи. Трябва да се осигури устойчива работа и сигурност на електроснабдяването, необходими са инвестиции, а потребителите са основният източник на инвестиции, каза той, като не подмина и структурата на инвестициите. Междувременно грубата оценка на Електрохолд сочи, че само за столицата, София необходимите инвестиции до 2030 г. са от порядъка на 200 милиона лева.
Трябва да е ясно защо се правят инвестициите в мрежата. И смисълът е само един – сигурността на електрозахранването. А сигурността няма цена, заяви от своя страна изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев като не подмина огромните инвестиции във ВЕИ, което не е лошо, но при неразбиране от страна на ЕК за значението и управлението на енергийния микс. „Затова сега се сблъскваме с проблеми“, каза той. Цачев уточни, че в момента се работи по изчистване на тесните места в мрежата и възможностите за разширяването на капацитета й. „Работим по проектите за два коридора - Изток-Запад и Север-Юг“, посочи той и изрази очакване скоро да бъдат представени пред Европейската комисия. Цачев не подмина и въпроса за „работата на две скорости“ на еврокомисарите. В частност става въпрос за мерките и програмите за инвестициите в Югоизточна Европа, които са доста по-малко от други региони на ЕС. А това, по думите му води до изоставане и то не само в енергийния, но и в икономическия сектор.
Необходимостта от облекчаване на процедурите за засилване на електроенергийната мрежа и ударни инвестиции беше подчертана и от заместник-министъра на енергетиката Красимир Ненов.
По-късно в рамките на дискусията преподавателят в Техническия университет професор Валентин Колев обърна внимание, че студентите, които постъпват от професионалните гимназии вече не са с такава подготовка, каквато е била преди години, а това е проблем. „Силните техникуми отпаднаха“, констатира той. Трудността с кадрите беше подкрепена и от декана на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Атанас Георгиев, който предвид последните събития в световен мащаб обърна внимание и на факта, че „свободния пазар се движи на каишка“.
В рамките на дискусията електроразпределителните дружества заявиха и необходимостта от по-високи заплати за персонала.