Сметките за електроенергия във всички столици на ЕС на годишна база са се увеличили с 3 %, а за газ – със 7 %

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа за бита без данъци в европейските столици между януари 2009 г. и месец юни 2025 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH). 

Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Цените на електроенергията за бита намаляха устойчиво през първата половина на 2009 г. и стигнаха дъното от 96 индексни пункта през юни същата година, тъй като икономическата криза се отрази на търсенето и нивата им на едро се сринаха рязко. През втората половина на 2009 г. цените започнаха да се възстановяват. Оттогава са във възходяща тенденция. Индексът за електроенергия достигна цели 117 индексни пункта (и.п.) през декември 2014 г. През 2016 г. и 2017 г. се колебае около 108 и.п., а през 2019 г. между  115 – 120 и.п. Ограниченията по време на пандемията COVID-19 понижиха индекса до 112 пункта през 2020 г.,  През 2021 г. индексът следваше възходяща тенденция, тъй като започна възстановяване на дейността, търсенето се увеличи, а започна да се развива и енергийна криза.

Извънредните метеорологични условия, рекордно високите цени на едро на природния газ и липсата на достатъчно гориво в съоръженията за съхранение, които да покрият търсенето, доведоха до повтарящи се рекордно високи цени в повечето европейски столици до края на 2021 г. Възходящата тенденция стана по-екстремна през втората половина на годината, покачвайки се до 174 пункта през декември 2021 г. След като достигна най-рязкото си историческо покачване през януари 2022 г. и най-големия си връх през октомври 2022 г. от 298 пункта, индексът на електроенергията HEPI следваше низходяща тенденция повече от година. От пролетта на 2024 г. обаче той следва възходяща тенденция, макар че от началото на 2025 г. намалява и в момента е 182 пункта (EUR-15), се посочва в изследването, данните, от което се публикуват всеки месец.

Икономическият спад, който повлия на търсенето на енергия и цените на едро през 2009 г., личи много повече в развитието на цените на газа за битови нужди.

Разглеждайки цените на синьото гориво, експертите се спират на трудните периоди от 2009 г. насам.

Индексът на цените на газа спадна значително през 2009 г и достигна най-ниската си стойност едва през февруари 2010 г. при 81 индексни пункта (девет месеца след най-ниската стойност в индекса на цената на електроенергията). Стабилното нарастване, е регистрирано до началото на 2013 г. като се задържа между 105 и 110 и.п. оттогава, въпреки значителния спад на цените на природния газ на международните пазари през 2015 г.

През 2016 г. обаче цените на газа се сринаха и достигнаха 6-годишно дъно през септември при 88 пункта. След малко покачване до 91 пункта през март 2017 г., последва по-голямо увеличение до 98 пункта през ноември 2018 г. В продължение на две години се наблюдаваше тенденция на спад, докато индексът на цените на газа не започна да се увеличава, надминавайки нивата от ноември 2018 г. за първи път през август 2021 г. Продължаващата енергийна криза силно повлия на индекса на цените на газа, който почти се удвои през 2021 г., като се покачи от 82 пункта през януари 2021 г. до 158 пункта през ноември 2021 г. Оттогава стойността му се удвои отново през ноември 2022 г., достигайки 345 пункта. Подобно на пазара на електроенергия, оттогава той следва низходяща тенденция, но напоследък изглежда, че тя се е обърнала и в момента е 158 индексни пункта, установява изследването.

При разглеждане на средните стойности на крайните потребителски цени, както за електроенергия, така и за газ,  се наблюдават следните промени: спрямо месец юни 2024 г., сметките за електроенергия във всички столици на ЕС са се увеличили с 3 %, а сметките за газ – със 7 %.

Цени на електрическата енергия за домакинствата

В зависимост от това къде живее даден клиент в Европа, цената на електроенергията може да варира в съотношение над 4. Берлин и Лондон са най-скъпите градове за битови клиенти в Европа, следвани от Берн, Дъблин и Прага.

Будапеща изглежда има най-ниската цена на електроенергията, следвана от Киев, Белград и Подгорица. В номинално изражение цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са склонни да бъдат по-ниски от средните; този месец Прага и единствената столица сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през месец юни, са следните:

• 7% увеличение на цените в Мадрид, поради повишаване на компонентите за енергия и енергийни данъци;

• 6% увеличение на цените в Лисабон, поради поскъпване на енергийния компонент;

• 3% увеличение на цените в Атина, поради нарастване на енергийния компонент;

• 1% увеличение на цените в Амстердам, Лондон и Рим, поради скок на енергийни компоненти;

• 1% увеличение на цените във Виена, поради повишение на компонентите за енергия и енергийни данъци;

• 7% намаление на цените в Осло, поради понижение на енергийния компонент;

• 3% намаление на цените в Талин, поради спад на енергийния компонент;

• 2% намаление на цените в Брюксел, Рига, Стокхолм и Вилнюс, поради поевтиняване на техните енергийни компоненти;

• 1% намаление на цените в Хелзинки и Никозия, поради понижение на енергийни компоненти;

Промяната във всяка столица се изчислява, като се използват цените в местната валута, за да се изключи влиянието на колебанията на валутния курс.

През юни средната цена на електроенергията за крайните потребители, според авторите на изследването остава до голяма степен стабилна, показвайки само незначително увеличение в сравнение с месец май. Това бележи края на низходящата тенденция, наблюдавана от началото на пролетта, тъй като покачващите се летни температури, в резултат на горещи вълни по-рано от очакваното, започнаха да увеличават търсенето от системи за охлаждане. От 33-те разглеждани столици, в 7 се отчита повишение на цените, най-вече на Иберийския полуостров, докато при 8 има предимно незначително намаление. В повече от половината столици цените на електроенергията за крайните потребители остават.

Най-големите увеличения са регистрирани в Мадрид (7%) и Лисабон (6%), където цените на едро през юни бележат скок.

Очакваше се повишено търсене поради по-високите температури и по-ниското производство на водноелектрическа енергия през това време на годината, но скокът беше засилен и от спиране на електрозахранването в региона, което се случи в края на април. За да се поддържа стабилността на системата, бяха използвани широко газовите и ядрени централи, а оперативните и балансиращите разходи се увеличиха рязко. Доставчиците и в двете страни, в отговор увеличиха тарифите си, като някои активираха клаузи с фиксирани договори, които позволяват корекции на цените при изключителни обстоятелства, се казва в изследването.

От друга страна, най-забележимият спад в цените на електроенергията за крайните потребители се наблюдава в Осло (-7%), в резултат от по-ниските цени на едро на борсата Nord Pool. След два последователни месеца на рязко увеличение, цените в норвежката столица спаднаха, тъй като търсенето намаля, а нивата на водноелектрическите резерви останаха високи.

Когато се коригират спрямо стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка държава, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира общите разлики в ценовите нива между страните. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се изясняват спрямо цената на други стоки и услуги.

Най-ниските коригирани цени на електроенергията за домакинствата са  в Осло, Будапеща, Валета и Хелзинки, докато най-високите в момента са в Прага, Берлин, Варшава и Рим. Повечето страни от Централна и Източна Европа обикновено имат цени на електроенергията, които са относително ниски в сравнение с общото ниво на цените в страната и под средните за Европа.

Букурещ, Прага, Рига, Вилнюс и Варшава са единствените столици сред страните от Централна и Източна Европа, в които цената на електроенергията е била над средната за Европа през юни 2025 г.

Проучването показва, че средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 50% от цената на сметката за електроенергия за крайния потребител, разпределението - 29%, енергийните данъци - 8%, а ДДС - 14% за столиците на ЕС.

Ако се фокусираме върху цената на енергията като стока, в Будапеща тя в момента представлява само 14% от цената на електроенергията за крайния потребител, което е най-ниската стойност сред всички изследвани градове. Напротив, Никозия има най-голям процент на енергия, достигайки 79% от цената за крайния потребител през юни 2025 г.

Освен това, считано от януари 2020 г., типичен потребител в Амстердам плаща нулев енергиен данък поради увеличения размер на данъчния кредит, който надвишава посочения размер на енергийния данък. Той получава възстановяване на превишената сума на данъчния кредит. Целта на това възстановяване е да насърчи потребителите към електрификация и отказ от отопление и газови уреди.

По същия начин в град Люксембург типичният клиент плаща отрицателни енергийни данъци в резултат на компенсаторен механизъм. В момента той е в сила, и цели да компенсира увеличението на енергийния компонент и да стабилизира цените до нивата от 2022 г.

Преди енергийната криза фиксираните (цена и срок) и променливите цени бяха относително сходни. Фиксираната цена често е по-ниска, тъй като позволява на доставчика по-ниска лоялност и риск при снабдяването. Въпреки че клиентите по същество залагаха малко на посоката на пазара, това не беше особено важен избор за повечето клиенти. Поне на по-развитите пазари активните клиенти все пак са склонни да избират фиксирани цени. В резултат на кризата ситуацията беше почти обратна. Фиксираните цени, където са налични такива (на някои пазари те са недостъпни от началото или средата на кризата), бяха по-високи от променливите цени, в някои случаи с много голяма разлика.

Изглежда обаче, че и тази тенденция отново се обръща. През юни 2025 г. броят на предлаганите фиксирани договори се е увеличил, докато средната им цена е по-висока от средната променлива цена с 2.58 c€/kWh. На три от пазарите от EUR15, когато се разглеждат поотделно, се наблюдава, че фиксираните договори са средно по-евтини от променливите - във Франция, Германия, Великобритания.

Ситуацията към месец юни 2025 г. за избраните пазари от изследваните столици (EUR-15) показва, че средната цена за фиксирани цени е била  30.51 c€/kwh, а за променливите - 27.93 c€/kWh. Естествено, за пазарите, където фиксираните цени са едновременно налични и много различни от променливите цени, средната стойност на двете е по-малко представителна, отколкото на другите. Ако променливите цени се коригират спрямо паритета на покупната цена, вероятно ще има по-ясна картина за относителното значение на най-популярните цени през месец май 2025 г.

Природен газ

По отношение на цената на природния газ за битовите потребители от 27 европейски столици към 2 юни 2025 г. за пореден път в проучването се потвърждава наблюдението, че най-високата цена се плаща от жителите на Стокхолм, които плащат над 3 пъти над средната цена за крайни потребители в Европа, следвани от Амстердам, а на трето място се нарежда Берн. Цената в Стокхолм е почти 14 пъти по-висока от тази в Будапеща, която е най-евтиният град за газ в ЕС, и почти 21 пъти по-висока в сравнение с Киев.

Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). През месец юни тази година отново всички страни от ЦИЕ са с цена на природния газ, по-ниска от средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец юни са следните:

• Увеличение на цената с 1% в Брюксел и Лисабон, поради повишение на енергийните компоненти;

• Намаление на цената с 4% в Рим, поради понижение на енергийния компонент;

• Намаление на цената с 2% в Париж и Рига, поради поевтиняване на енергийни компоненти;

• Намаление на цената с 1% в Амстердам, Талин и Виена, поради спад на енергийни компоненти.

Средната цена на природния газ за крайните потребители през юни остава стабилна, като се наблюдава незначителен спад в цяла Европа. В 19 от 27-те разглеждани столици през този месец не е отбелязано колебание в цените. Само 2 са пазарите с минимално увеличение, а на други 6 се наблюдава ограничено намаление.

Референтната цена на TTF през юни следваше възходяща тенденция, като се повиши с повече от 20% между 10 и 23 юни, дори надхвърляйки границата от 40 €/MWh, което се дължи на създалото се  неотдавна геополитическо напрежение в Близкия изток. Цените обаче отново спаднаха към края на месеца, затваряйки малко под 33 €/MWh – ниво, наблюдавано за последно в началото на май, отбелязват експертите.

Европейските газови пазари отново изпитват висока волатилност поради нарастващото геополитическо напрежение, констатират експертите. Опасенията относно потенциални прекъсвания на доставките на втечнен природен газ (LNG) засилиха страховете относно тяхната сигурност, особено през критичния период на запълване на европейските газови хранилища преди следващия отоплителен сезон. Ситуацията се влошава допълнително от ниското производство на вятърна енергия и увеличеното търсене на охлаждане поради високите температури, е европейските газови хранилища в момента са запълнени до 55%. Това подчертава уязвимостта на газовия пазар към геополитически събития, а също и  ролята на ценовите спекулации за усилване на пазарната волатилност.

Пазарите на дребно на газ в цяла Европа отбелязаха минимално движение на цените този месец. Рим регистрира най-съществена промяна в цените на природния газ за крайните потребители, макар и ограничена до 4% намаление, в резултат на по-ниските цени на срочните договори.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа по PPS (паритет на покупателна способност) дават много различен резултат от действителните. През месец юни отново Будапеща, Загреб и Лондон са най-евтините градове, коригирани спрямо PPS.

Проучването показва, че за европейските столици, средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 50 % от крайната цена на природния газ, дистрибуцията - 24%, енергийните данъци - 10% и ДДС - 16%.

В Нидерландия, считано от януари 2020 г., енергийните данъци се използват за насърчаване на поведението на потребителите и потреблението на енергия. Понастоящем енергийният данък за битов потребител на природен газ представлява около 33% от крайната цена в Амстердам. Целта е да се насърчи използването на електрическо отопление и уреди вместо газ.. От друга страна, считано от януари 2025 г. във Вилнюс (Литва), типичен клиент получава отрицателни енергийни данъци поради корекцията надолу в компонента за сигурност на доставките. Това намаление отразява свиването на разходите, необходими за поддръжка и експлоатация на терминала за втечнен природен газ и свързаната с него инфраструктура, което в крайна сметка е от полза за потребителите чрез намаляване на разходите им за газ.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват около 50% от цената за крайния потребител на електроенергия и газ, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 50% чрез тарифи за разпределение, енергийни данъци и ДДС.

Енергийната криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС, но сега цените изглежда са намалели в сравнение с предходните две години. Делът на енергията в цената за крайния потребител на електроенергията е бил 59 % през месец юни 2023 г. и 52% през същия месец на 2024 г., докато в момента е 50%.

По подобен начин, на пазара на природен газ, процентът на енергийния компонент от цената за крайния потребител е бил 58 % през май 2023 г. и 52% през юни 2024 г., докато в момента е 50 % . На места, където енергийният компонент е по-нисък, е по-нисък и стимулът за клиентите да търсят по-конкурентни оферти.