При завръщането на ядрената енергетика в света Южна Корея изглежда като победител в надпреварата

В южнокорейския пристанищен град Чангвон денонощно работи машина с височината на осеметажна сграда, която полага масивни плочи от нагорещена стомана със силата на 240 000 души. Ковашката преса на Doosan Enerbility Co. - най-голямата по рода си в света - извайва нажежения, съскащ метал в шахти за кораби, валове за стоманодобивни заводи и други градивни елементи на световната индустрия.

В наши дни тя произвежда много части за ядрени реактори.

От десетилетия Южна Корея разработва собствена атомна технология с оглед на нарастващото потребление на енергия и на нарастващата глобална необходимост от отказ от изкопаеми горива. Сега тази тиха и ефективна индустрия, която процъфтява на югоизточното крайбрежие на страната и в цялата източноазиатска държава, привлича вниманието на западните държави, които желаят да добавят към собствената си надеждна енергия с ниски емисии на достъпна цена, без да ангажират Русия или Китай, водещите световни строители на атомни електроцентрали. Това коментира изданието Bloomberg Businessweek.

През последните години световната ядрена индустрия преживя драматичен ренесанс, задвижван от опасенията за климата и неумолимите изисквания за енергия на технологиите от 21-ви век. Реакторите осигуряват почти една десета от световната енергия, но прогнозите сочат, че производството на атомни централи в света трябва да се утрои до 2050 г., за да се ограничи най-лошото въздействие на затоплянето на планетата. Повече от 30 държави са поели ангажимент да помогнат за постигането на тази цел. До 2027 г. генеративният изкуствен интелект ще може да използва толкова енергия, колкото Испания е имала нужда през 2022 г., изчисли Morgan Stanley миналата година. Вятърната и слънчевата енергия могат да помогнат за намаляване на въглеродния отпечатък, свързан с този скок, а разходите за съхранение на енергия намаляват, но те не могат да осигурят лесно достъпна, нисковъглеродна енергия денонощно, както ядрената енергия.

„Търсенето на енергия се увеличава и хората искат чиста енергия, която да е на разположение 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата“, казва Джонгву Ким, вицепрезидент в Doosan. „Ядрената енергия е единствената възможност, която осигурява и двете.“

Тъй като компании като Amazon.com, Microsoft и Meta Platforms се нареждат на опашка за използване на повече ядрена енергия, посланието е ясно: спешно са необходими повече реактори. Според Clean Air Task Force, организация с нестопанска цел за борба с климатичните промени, през следващия четвърт век ще са необходими инвестиции в ядрена енергетика в размер на 9 трилиона долара, за да се утрои ядреният капацитет - приблизително 250 милиарда долара годишно.

Това, което не е толкова очевидно, е кой ще ги построи, като се има предвид степента, до която вече концентрираната индустрия се свива под натиска на високите разходи, дългите срокове, тежките регулации и политическите отхвърляния. САЩ и Франция, които някога бяха крайъгълният камък на индустрията, имат история на превишаване на разходите и забавяния. Русия и Китай, тежките играчи в сектора, се борят да привлекат западни купувачи поради опасения, свързани с националната сигурност. (Обединеното кралство наскоро реши да продължи проект за ядрена енергия без китайска подкрепа, което отразява засилването на позицията срещу тази страна). А Япония все още наваксва след аварията във Фукушима през 2011 г. Така Южна Корея, която е сравнително ново дете в блока, когато става въпрос за износ на ядрена енергия, е в състояние да се възползва от изгодната възможност.

Южна Корея е готова да се възползва от бума на ядрената енергетика

Планирани и предложени ядрени реактори по местоположение

Според анализ на Bloomberg Businessweek на повече от 400 планирани и предложени ядрени реактори по света, страната е в състояние да спечели бизнес с 43% от тях, което я превръща в един от най-големите износители на атомни технологии през следващото десетилетие. Китай, който до 2030 г. ще стане най-големият производител на ядрена енергия в света, ще бъде основен доставчик, но предимно за вътрешния си пазар.

„Можем да доставим атомна електроцентрала навреме и в рамките на бюджета“, казва Кум Йонг Джанг, изпълняващ длъжността кмет на Чангвон. „Ето защо останалата част от света се интересува от корейската технология.“

През 2022 г. Корея се ангажира да изнесе 10 реактора до края на десетилетието. Първото й начинание в чужбина е проектът „Барака“ в Обединените арабски емирства на стойност 20 млрд. долара - договор, спечелен през 2009 г. и завършен през 2023 г. Това, което накара ветераните от индустрията да обърнат внимание, беше, че той се справи с ограничени закъснения - забележително постижение в сектор, известен с огромните си преразходи. „Хората бяха много скептични“, казва Чанхо Ан, директор на отдела за нова енергия в Hyundai Engineering & Construction Co., който отговаряше за изграждането на четирите реактора. „Направихме точно същото с това, което сме правили досега в корейските проекти“.

Следващият тест ще се проведе в Европа. Миналото лято южнокорейска група, ръководена от Korea Hydro & Nuclear Power Co. (KHNP), беше избрана за предпочитан участник в чешки проект пред Électricité de France SA за изграждане на два ядрени реактора в рамките на проект на стойност 18 млрд. долара. В началото на май чешки съд временно блокира подписването на сделката от правителството, след като EDF оспори резултата. Европейската комисия също изрази загриженост.

Част от предимствата на Корея са свързани с мрежовия ефект - инженерингови фирми, строителни компании, комунални услуги, доставчици на горива и банки, които работят заедно в една сплотена индустрия. Някои от тях са държавна собственост, други са частни компании, като много от тях се възползват от държавно финансиране и заеми. Това е подход, който не се различава от този в Китай или Русия, където местните вериги за доставки се използват, за да се сключат и изпълнят сделки между правителствата. „Те имат огромни предимства, произтичащи от подхода на сплотения екип на Корея“, казва Марк Нелсън, управляващ директор в Radiant Energy Group, консултант, който работи предимно със западни клиенти от ядрената индустрия. „Те идват в страната на клиента като едно цяло.“ Друга съставка е последователността, казва Бум-Джин Чунг, професор по ядрено инженерство в университета Kyung Hee, който работи в правителствени консултативни съвети и като директор на компанията за малки модулни реактори (SMR) NuScale Power Corp.

Още преди да започне да изнася технологията, Южна Корея изпитва ядрените си способности в продължение на половин век. След края на Корейската война през 1953 г. първият следвоенен президент на страната Сингман Ри вижда в реакторите ключов инструмент за осигуряване на енергия за възстановяване на страната; първата търговска централа започва да се строи през 1971 г., като се използва американска технология. (В крайна сметка Корея разработва своя собствена технология за реактори.) Днес в страната има 26 реактора, като до 2038 г. се очаква да бъдат пуснати в експлоатация още няколко.

„Строим атомни електроцентрали повече от 50 години“, казва Чунг. „Никога не сме спирали.“

За разлика от това, развитието на ядрената енергетика в САЩ спира след аварията на остров Три Майл през 1979 г. близо до Харисбърг, Пенсилвания. Френската индустрия трябваше да се справи с обществената опозиция след катастрофата в Чернобил, Украйна, през 1986 г. Япония претърпя голямата си авария през 2011 г. Всички те преживяха години на бездействие и загуба на експертен опит; Южна Корея досега е избегнала тази съдба. Нейните проекти на реактори са сертифицирани за използване в Европа от Европейската организация за изискванията към комуналните услуги, а десетилетията опит са обучили армия от квалифицирани работници, които знаят как да изграждат сложни енергийни системи, които обикновено избягват превишаването на разходите и забавянето на други проекти.

При целия ентусиазъм корейската индустрия има и спънки. Според Кьонгсук Чой, координатор по въпросите на енергетиката и изменението на климата в Корейската федерация за екологични движения, група активисти, една от основните причини, поради които „Барака“ е успяла да се вмести в бюджета, са възникнали въпроси относно готовността ѝ да използва евтина мигрантска работна ръка, която се предлага в Близкия изток. Това прави проекта труден за възпроизвеждане в Чешката република, където правителството очаква KHNP да наеме местни работници, които ще получават по-високи заплати. „Проектът в ОАЕ не е успешен“, казва Чой. (KHNP отказва да коментира, въпреки че основният изпълнител на проекта, Korea Electric Power Corp., казва, че сделката с ОАЕ трябва да се счита за рядък успех, като се имат предвид честите закъснения и превишаване на разходите при мащабни ядрени проекти).

Корея също така все още изостава от гигантите в отрасъла. Китай, който е най-големият строител, има 30 реактора в процес на изграждане, което е почти половината от общия брой в света, като използва предимно местни технологии. Нейният водещ реактор „Хуалун-1“ може да бъде изграден на цена, която е малка част от цената на западните блокове, въпреки че досега е изнесен само на един обект - в Пакистан. Русия е прекарала години в усъвършенстване на собствената си технология и е изнасяла реактори за купувачи в Индия, Иран и други страни.

Вътрешните сътресения и политическите промени в страната също могат да попречат на амбициите на Корея. През април Конституционният съд на страната единодушно потвърди импийчмънта на президента Юн Сук Йол, твърд привърженик на ядрената енергетика. След като Юн се оттегли, лидерът на основната опозиционна Демократическа партия Лий Дже Мюн е спряган за негов заместник. Лий не е направил официално изявление относно ядрената си политика. В миналото обаче Лий е обещавал да не строи реактори и да извежда блоковете от експлоатация след изтичане на срока им на експлоатация. Това може да означава по-предпазлив подход от страна на държавата, особено в области като финансовите гаранции. "Кой е готов да поеме огромния финансов риск от строителството? Ядрените проекти почти винаги са твърде големи, за да могат да бъдат финансирани от една-единствена компания, доставчик или банка", казва Нелсън от Radiant. „Корея поема огромен финансов риск като държава, за да предложи конкурентни пакети на заинтересованите страни.“

Единственото спасение е, че проблемите на други места са също толкова болезнени или дори по-болезнени. Да вземем например Хинкли Пойнт С в Обединеното кралство, построен от EDF. Двата реактора трябва да бъдат завършени и пуснати в експлоатация около 2030 г. след многобройни закъснения и на очаквана цена от почти 48 млрд. паунда (64 млрд. долара) в текущи стойности. Или в САЩ, където двата реактора в централата Vogtle в Джорджия, разработени от Westinghouse Electric Co., закъсняха със седем години и надхвърлиха бюджета с повече от 100 %. Междувременно Doosan, собственик на ковашката преса в Чангвон, очаква до 2029 г. обемът на поръчките за ядрено оборудване да нарасне три пъти до 20,6 трилиона вона (14,4 млрд. долара). Компанията е изработила части за централата в Джорджия и ще доставя компоненти за NuScale - единственият проект за SMR, който досега е получил одобрение от САЩ.

„Ако трябва да посъветвам някоя държава да строи големи реактори“, казва Крис Гадомски, водещ ядрен анализатор в BloombergNEF, „бих предложил на корейците“.