Лихвите в България по новоотпуснати жилищни кредити в национална валута са най-ниските в Централна и Източна Европа

Като цяло банковите услуги у нас са сред най-достъпните в Европейския съюз (ЕС), според Асоциация на банките в България

Икономика / Финанси
3E news
93
article picture alt description

Снимка: архив 3е-news/БТА

Банките в България предлагат най-ниските лихвени проценти по новоотпуснати кредити за домакинствата за покупка на жилище в национална валута измежду съпоставимите страни в региона на Централна и Източна Европа, а като цяло банковите услуги у нас са сред най-достъпните в Европейския съюз (ЕС). Това сочи анализ на отдел "Икономически анализи и политика" на Асоциацията на банките в България (АББ), изследващ съвременните тенденции при развитието на банковите услуги у нас и в ЕС. Фокусът на анализа попада върху съпоставими по територия, население и ниво на икономическо развитие държави в Централна и Източна Европа.

Към края на март 2025 г. средният лихвен процент в България в национална валута на новоотпуснатите заеми за покупка на жилище е 2,46 процента при 2,94 процента за Хърватия, 2,99 процента за Словения и 6,82 процента за Унгария, показва анализът на база на данните на Европейската централна банка.

Общият размер на жилищните кредити в България, отпуснати в левове със срок за погасяване над 5 години, възлиза на 25,9 млрд. лева към края на първото тримесечие на тази година, сочи справка на БТА в данните на БНБ. Това представлява близо 96 на сто от общия обем на всички заеми за жилище в страната, който достига малко над 27 млрд. лева към края на март 2025 година (редовни и лоши и преструктурирани). За сравнение, размерът на жилищните кредити със срок за погасяване над 5 години, отпуснати в чуждестранна валута, възлиза на 841 млн. лева към края на разглеждания период.

Според анализа, абонаментните пакети за обслужване на банките у нас осигуряват висока достъпност на банковите услуги. Те предлагат до 6,6 пъти по-ниска цена спрямо използването на единични услуги от тарифите на банките поотделно, като това включва откриване и обслужване на разплащателна сметка, дебитна карта, тегления от банкомати на банката, вътрешнобанкови преводи и междубанкови преводи на хартиен носител - до определен брой. Важно е да се отбележи, че някои предлагат и пакети, които са насочени към младежи и пенсионери при много по-благоприятни условия от тези, които се предлагат за средностатистическия клиент, отбелязват от АББ.

Според данни за такси на доставчици на платежни услуги, публикувани и публично достъпни на официалната страница на централната банка, най-евтиният "базов" пакет измежду страните България, Хърватия, Унгария и Словения е в България, на стойност от 1,70 евро/месец, съответно при 5,90 евро за Хърватия, 4,90 евро за Унгария и 5,90 евро за Словения. Базовият банков пакет в този разглеждан случай в България е със 188 процента по-евтин спрямо аналогичния му в Унгария и с 247 процента спрямо този в Хърватия и Словения, се посочва в анализа.

В същото време цената на "стандартен" пакет в посочените държави отново е най-евтин в България, съответно с 44,5 процента спрямо Унгария, с 248,9 процента спрямо Словения и 305,3 процента спрямо Хърватия. Тези пакети включват разширен пакет от услуги, освен обслужване на сметка и дебитна карта, превод по мобилен номер в същата банка, мобилно банкиране, преводи в лева и евро в същата банка чрез мобилното банкиране, битови сметки, вноски и тегления на банкомат на същата банка и други.

Дигиталните канали осигуряват висока достъпност на банковите услуги у нас, сочи анализът. Един от най-видимите аспекти на дигитализацията на банковия сектор е рязкото нарастване на безналичните плащания - особено чрез дебитни и кредитни карти, мобилни приложения и онлайн банкиране.

На база статистиката за плащанията на БНБ, се наблюдава тенденция към обръщане от наредени кредитни преводи на хартия към такива, инициирани електронно. Тя започва през 2023 г., като през същата година броят на хартиените кредитни преводи намалява със 73 на сто спрямо 2022 г., докато броят на инициираните електронно се увеличава с 32 на сто.

Една от основните причини за това е значително по-ниските такси за нареждане на кредитен превод чрез дигиталните канали на банките, която често е включена в банковите пакети, използвани от потребителите, както и удобството от използването на услугите чрез дигиталните канали, посочват от АББ.

По данни на БНБ към края на 2024 г. делът на преводите, инициирани през дигитални канали, е 76 на сто за банковата система. Средната цена на превод през дигитален канал е 5,4 пъти по-ниска спрямо тази на инициираните на хартиен носител, пише в анализа.

По отношение на нелихвените приходи на банковата система в България или съотношението на нетния доход от такси и комисиони към нетния общ оперативен доход, нивото в България е под средното за ЕС и еврозоната. Към края на 2024 г. по данни на Европейския банков орган (ЕБО), средното ниво в Европа е 28,1 на сто при 20,6 на сто за България (на база данни на БНБ), става известно от анализа на АББ.

При разглеждането на приходите от такси и комисиони на банките следва да се има предвид, че в тях попадат множество различни услуги, сред които инвестиционно посредничество, консултантски услуги и други, добавят от асоциацията.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща