Колко ще струва спасяването на климата

Правителството на България в сряда прие Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие, с което страната ни ще изпълни ангажиментите си по Парижкото споразумение за климата. Макроикономическият анализ засега е недостъпен, но според официално разпространената информация, ако не се предприемат действия, изменението на климата ще окаже негативно влияние във финансово отношение, като е възможно да ликвидира икономическия растеж на страната до 2050 г. Вероятно след като по-голяма част от документите станат достъпни в страната ни ще има и дебат. Вероятно такъв ще има и на европейско ниво.

Както личи  Полша вече е готова за такъв дебат, и тъй като българската страна има идентични проблеми е любопитно да се погледне как изглеждат те през погледите на две агенции.

Полша може да наложи вето на проекта на Европейския съюз за постигане на климатичен неутралитет през 2050 г.. и подкрепата му ще струва на съседите скъпо. Това отбелязва агенция Bloomberg.  Варшава иска тази помощ, от която страната се нуждае, за да се справи със „значителните разходи“ за екологичните усилия на ЕС, съобщи агенцията,  позовавайки се на вътрешен документ. (подготвен за отминалата двудневна среща в Брюксел). От него следва, че разходите за привеждането на инфраструктурата в съответствие с новите норми и отказ от въглища може да струват на Полша десетки милиарди евро годишно.

„Необходимо е да се разработят нови инструменти (в това число и финансови), за да се поддържа ефективно преходът към климатично неутрална икономика“, се казва в документа, подготвен от Варшава, с който агенцията се е запознала. „Ние имаме ясна цел, но има още важни въпроси, които трябва да се решат. Необходимият „зелен преход“, е свързан със значителни разходи и проблеми, с които се сблъскват нашите икономики“.

Стойността на прехода към климатична неутралност е огромна. Според изчисления на Европейската комисия допълнителните инвестиции в енергийната система и инфраструктура варират от порядъка на 175 млрд. евро (190 млрд. долара) до 290 млрд. евро годишно от 2030 г. Полша използва високата стойност като аргумент, опитвайки се да забави обсъждането и да получи колкото се може по-голяма финансова помощ.

„Тъй като разходите за преходния период могат да варират значително за различните страни от ЕС, ние очакваме, че комисията ще представи конкретни цифри с разбивка по държави-членки, представляващи необходимите инвестиции за целия ЕС и в частност за легионите, сблъскващи се с най-големи проблеми“, се казва в документа.

Полша не съобщава конкретните суми, които ще са необходими за „зелената“ трансформация, но заявява, че съществуващите инструменти за постигане на климатичен неутралитет са недостатъчно. Както отбелязва Bloomberg, финансовите спорове по всяка вероятност ще бъдат съсредоточени около Фонда за справедлив преход, който фон дер Лайен обеща да създаде за помощ за регионите, на които преходът към нулеви емисии ще струва скъпо. Предполага се, че финансовата основа на фонда ще са средствата, огласени в рамките на следващия проектобюджет.

Засега информацията за потенциалния капитал на фонда не е много, но както предполага агенцията, в началото ще става въпрос за сума от порядъка на 4,8 млрд. евро, одобрени от европейския парламент през миналата година. Предполага се, че с тези средства Фондът за справедлив преход към нисковъглеродна икономика ще оказва помощ на 41 зависещи от въглища региони в 12 държави. В същото време членът на Европейския парламент Йежи Бузек, който е бивш премиер на Полша и предложи този документ заяви, че в рамките на „зелената“ сделка бюджетът трябва да е „значително по-голям“.

Полският икономически институт е изчислил от своя страна, че за да бъде ефективен Фондът на ЕС ще се нуждае от не по-малко от 10 млрд. евро до 20 млрд. евро годишно в периода от 2021 г. - 2027 г. При средносрочен сценарий за сума от 15 млрд. евро, Полша ще е най-големият бенефициент със сума от 2,1 млрд. евро. След нея се нареждат Гърция и Франция с 1,7 млрд. евро и 1,6 млрд. евро съответно.

ЕС трябва да насочи финансиране „в тези сектори, региони и държави на блока, където емисиите са най-високи, а проблемът с достъп до капитал е най-голям“, заявява Полша. Варшава подчертава и ролята на Европейската инвестиционна банка за кредитирането на енергийните проекти, в това число и свързаните с природния газ и призовава ЕЦБ за подкрепи пускането на „зелени“ облигации.

Предложението за климатичен неутралитет получи подкрепата на 25 от държавите-членки. За последно към тази подкрепа се присъедини Естония, която преди бе в опозиция.

Осем от напредналите страни, сред които Нидерландия, Люксембург, Франция, Швеция и Испания вече активизираха кампания за приемане на споразумение по „Стратегия за защита на климата до 2050 г.“, не по-късно от декември. Някои от тях, според очакванията ще поставят този въпрос на срещата. Както отбелязва Bloomberg, одобрението от лидерите на ЕС традиционна ще се превърне в импулс за ЕК, която трябва да разработи съответното законодателство.  

Проблемите с въглищата

Парламентът на Полша миналата седмица отложи разглеждането на проекта на закон за минното дело, който визира  новите въглищни мини и се очаква да се отрази на  най-голямата електроцентрала в страната, PGE. Освен това цели полското правителство да се подготвят за постепенното закриване на Bełchatów, най-голямата в Европа електроцентрала, работеща с  въглища (кафяви въглища).

Към днешна дата оператор на електроцентралата Bełchatów и мажоритарен собственик е държавната компания PGE. Към момента компанията е изправена пред избор, който IEEFA определя като „фалшив“ - между разработването на нова мина за лигнитни въглища, разположена далеч от електроцентралата, за да удължи живота си, или строителство на  ядрена централа, която да замени въглищната.

Понастоящем Bełchatów осигурява доставката на  почти една пета от годишното потребление на електроенергия в Полша, отбелязва агенцията, като допълва, че  съществуващите мини за лигнитни въглища намаляват, като се очаква да бъдат изчерпани изцяло до 2035 г.

И мина, и ядрена централа ще са големи инфраструктурни проекти, които биха могли да осигурят базово натоварване, денонощно производство на електрическа енергия. От политическа гледна точка и двата проекта са печеливши, тъй като става въпрос за осигуряване на на хиляди работни места в краткосрочен план и за гарантиране на енергийна независимост.  В същото време както отбелязва в коментара си IEEFA това ще струва изключително скъпо.

PGE изчислява, че нова мина за лигнитни въглища за захранване на Bełchatów в Złoczew,  ще струва около 12 милиарда PLN или 2,8 милиарда евро ( 3,1 милиарда щатски долара), включително  и разходите, свързани с инфраструктурата.

В същото време IEEFA изразяват съмнение, че една бъдеща мина може да се превърне в значим актив за компанията, поради въглеродните емисии и вероятно необходимостта от преждевременно затваряни. Съмнение има и по отношение на намерението за строителството на АЕЦ.

За изграждането на нова атомна електроцентрала ще е необходимо поне десетилетие. Това все още изглежда далеч за Полша, като се има предвид необходимостта от набиране на значителни финанси, смятат от IEEFA и дават пример с проектите във Великобритания и Франция.

Във Великобритания ядреният проект Hinkley Point C от 23 милиарда британски лири е вероятно най-скъпата нова електроцентрала в света, и и сега е планирания за експлоатация от около 2026 г., след окончателно инвестиционно решение през 2016 г. Водещият ядрен проект на EDF във Фламанвил във Франция е планиран да започне да произвежда енергия през 2022 г., 15 години след започване на строителството през 2007 г. С други думи, вероятно е вече твърде късно за изграждане на атомна електроцентрала в Полша, която може да започне да замени   Bełchatów  в началото на 2030-те, според IEEFA.

Проблемът с въглищата в Полша е този, че нарастването на цените на електроенергията не върви в крак с нарастващите цени за въглеродните емисии. Надеждата е за спад на цените на електроенергията при нови ВЕИ и разбира се това е препоръчваният модел. Полша трябва спешно да разработи планове за ниски разходи за енергийния микс в страната през 2025, 2030 и след това, смятат от IEEFA, като допълват, че критичен фактор ще бъде използването на вече наличните фондове на ЕС и успешното лобиране на повече средства, за да се гарантира, че променящият се микс от електроенергия няма да жертва  работните места в региони като Bełchatów. Регионите преди  са просперирали с  въглища, но сега трябва да продължат да просперират с по-чист въздух и по-устойчива и рентабилна енергия.

Докладът на IEEFA: http://ieefa.org/wp-content/uploads/2019/10/PGE-Must-Abandon-Plans-for-a-New-Lignite-Mine_October-2019.pdf