Мини “Марица-Изток” - плавният край на една енергийна ера

В контекста на амбициозните европейски климатични политики и все по-нарастващия натиск за декарбонизация, България е изправена пред предизвикателството да управлява прехода от въглищна към по-устойчива енергетика. В центъра на този преход стои комплексът „Мини Марица Изток“, чието бъдеще е предмет на задълбочени дискусии и стратегическо планиране. Заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов очерта визията на държавата за осигуряване жизнеспособността на мините и централите, същевременно подготвяйки региона за нови икономически дейности. Изказването си той направи по време на експертната дискусия Зелената трансформация и бъдещето на въглищата в България – икономически, социални и демографски аспекти на устойчивото развитие. Тя бе част от третия ден на програмата на Green Transition Forum. Най-голямото събитие за трансформация и развитие в региона се провежда от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори са Green Transition Forum и Dir.bg и 3eNews.

Оптимизация и адаптация на „Мини Марица Изток“

Въпреки че въглищата са доказали своите предимства в кризисни моменти, производството на „Мини Марица Изток“ през 2024 г. е спаднало до по-малко от четиринадесет милиона тона. Заместник-министър Ненов подчерта, че целта на ръководството на дружеството е да се оптимизира дейността чрез фокусиране върху добива в участъци, които могат да обезпечат нуждите на централите. За участъците с по-ниска ефективност фокусът ще бъде върху възстановяване на терените и привеждането им в дългосрочна устойчивост. Това включва обединяване на дейността на рудници „Трояново 3“ и „Трояново 1“ под наименованието „Трояново Юг“, докато „Трояново Север“ ще бъде насочен към рекултивация и подготовка за нови икономически дейности. Този подход цели да съхрани жизнеспособността на мините и съответно на централите, осигурявайки перспектива за заетите в тях.

Социална и икономическа трансформация

Преходът изисква значителни средства, като в момента се работи по нотифициране на мярка пред Европейската комисия. Вече са одобрени териториални планове от края на 2023 г., а договори за мерки, свързани с енергийната ефективност, са сключени от Министерството на регионалното развитие. Предстоят следващи стъпки в посока възстановяване на терени, както и социална и икономическа трансформация, подготвяща терени за нови икономически дейности. Работи се активно и по националния план за декарбонизация, който ще отключи мащабно финансиране за тези нови икономически дейности.

Финансова подкрепа за близо половин милиард евро за нови работни места

Значителна подкрепа се търси от международни финансови институции, включително Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Анализ на ЕИБ е идентифицирал инвестиционни проекти на стойност над четири милиарда евро. В момента се подготвя апликационна форма за финансиране от Механизма за финансиране на публичния сектор в размер на около половин милиард евро, като част от тези средства (около осемдесет и осем милиона) се очаква да бъдат безвъзмездни. Останалата част ще бъде заемен капитал за нови проекти, реализирани от дружества в рамките на БЕХ, с цел създаване на качествени нови работни места и добавена икономическа стойност.

Преквалификация и запазване на служителите в областта

Фондът за справедлив преход също предвижда процедури за квалификация и преквалификация на пряко засегнатите служители от около дванадесет дружества в трите въглищни региона. Въпреки първоначалната липса на интерес към преквалификация от страна на местните, се предвижда удължаване на сроковете, за да се даде възможност на засегнатите да се обучават, а работодателите им да бъдат облекчени чрез покриване на част от разходите за заплати.

Заместник-министър Ненов подчертава, че въпреки че ролята на въглищата като източник на енергия намалява поради климатичните политики, те не могат да бъдат изместени веднага. Лигнитните централи имат ключова роля в настоящото десетилетие, предоставяйки ценни услуги на системата. Затова е важно да продължи оптимизацията на мините, за да осигуряват необходимите въглища за централите, като същевременно усилено се работи по създаване на алтернативни и нови икономически дейности, осигуряващи качествена заетост. Проучване на нагласите на служителите показва, че те предпочитат да останат при същия работодател или да преминат в съседно предприятие със същия профил. Най-голямото притеснение е, че при трайно предизвикателство пред целия сектор, хората биха търсили реализация извън региона.

Синдикалните организации също поискаха повече яснота как точно ще се запази работата на въглищното сърце на България. Добивите са спаднали до критично ниските 14 милиона тона през 2024 г., а прогнозите са спада да продължи и тази и в следващите години. Впоследствие може да се задържи на ниво от около 10-12 млн. тона, което са скромни количества, спрямо предишни рекордни години. Загубата на Мини „Марица Изток“ също се задълбочава и дружеството се подкрепя постоянно от БЕХ в последните няколко години.

Бъдещето на „Мини Марица Изток“ е комплексна задача, изискваща баланс между енергийна сигурност, екологични цели и социална отговорност, с акцент върху плавен преход и създаване на нови възможности за региона. Около това мнение се обединиха работодателите и синдикатите по време на кръглата маса.