Бъдещето на българските миньори: Проучване на КНСБ очертава пътя към (справедлив) преход

Енергетика / България
Георги Велев
212
article picture alt description

Източник: Мини "Марица Изток", архив.

Преходът към нисковъглеродна икономика поставя сериозни предизвикателства пред въглищните региони на България, но мащабно проучване, проведено от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и експерти от Българската академия на науките (БАН), предлага конкретни изводи и препоръки за осигуряване на справедлив преход за засегнатата работна сила. Проектът, изпълняван по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г., картографира уменията и нагласите за развитие на близо 12 500 пряко заети лица в ТЕЦ и въглищните мини в Стара Загора, Перник и Кюстендил. Представянето на резултатите днес бе направено в сградата на КНСБ от синдикати и заместник-министрите на енергетиката и социалните дейности.

Ключови и препоръки тук са свързани с демографски предизвикателства и привързаност към сектора.

Проучването категорично показва, че преходът трябва да бъде социално отговорен, адаптиран към местните реалности и фокусиран върху хората. Основните предизвикателства включват:

  • Възрастова структура: Над 53% от заетите са на възраст над 50 години, а 81% – над 40 години, което ги поставя в рискови групи за преквалификация и мобилност.
  • Привързаност към региона и сектора: Над 85% от анкетираните заявяват, че биха останали в енергийния сектор, ако им се предостави възможност, показвайки силна професионална идентичност. Повече от 60% биха приели друга дейност в същото предприятие, ако е съобразена с техните умения или е подкрепена с обучение.
  • Ниска мобилност: Желанието за мобилност е минимално, особено в Перник и Кюстендил, където дългогодишният стаж на заетите затруднява адаптацията.
  • Предпенсионна възраст: Значителен дял от работниците в Кюстендил (13.8%) и Перник (13%) са в пенсионна възраст, което предполага, че предсрочното пенсиониране може да е част от решението в тези региони.
    Домакинства с множество заети в сектора: Около 23% от домакинствата в Стара Загора и 18.7% в Кюстендил имат повече от един член, зает във въглищния сектор, увеличавайки риска от двойна безработица при затваряне на производства.
  • Интерес към обучения: Работниците проявяват слаб до умерен интерес към обучения, предимно свързани с технически умения и с осигурена последваща реализация. Сред популярните направления са машинен оператор, монтажник на слънчеви панели, специалист по управление на газови електроцентрали, счетоводство и финанси. Интерес към чуждоезикови курсове е най-голям в Стара Загора (39.8%).

    Ключови препоръки са целенасочената подкрепа и социален диалог, сочат данните от проучването.

Въз основа на проучването, КНСБ отправя конкретни препоръки към държавните институции, бизнеса и социалните партньори:

  • Прозрачна информация и социален диалог: Необходима е редовна и прозрачна информация относно бъдещите стъпки в енергийния преход и решенията, касаещи работните места. Трябва да се институционализира социалният диалог чрез постоянни механизми за участие на работници, мениджъри, синдикати, общини и граждански организации в процесите на вземане на решения.
  • Приоритетно обучение с практическа приложимост: Да се разработят и предлагат краткосрочни, сертифицирани обучения, съобразени с възрастовата структура и настоящите умения на работната сила. Обученията трябва да включват и "меки умения" (комуникация, работа в екип, дигитална грамотност) и да бъдат тясно обвързани с реални работни позиции и развитието на зелени индустрии в региона.

Подкрепа за различни възрастови групи:

  1. Млади работници: Специални програми за задържане и привличане на млади хора чрез стажантски позиции, дуално обучение и субсидирана заетост в нововъзникващи сектори. Това включва и инвестиции в качество на живот, достъпни жилища и социални услуги.
  2. Работници в предпенсионна възраст: Специални мерки за служители над 55 години с ограничена мобилност и ниска мотивация за преквалификация, включително частична заетост, финансови стимули, "гъвкаво пенсиониране" и преход към по-леки, подкрепящи роли в съществуващи предприятия.
  3. Запазване на индустриалната заетост: Насърчаване на трансформацията на съществуващи производства чрез инвестиции в технологии за улавяне на въглерод, за да се запазят работни места и да се адаптира индустрията.
    Финансиране и контрол: Фондът за справедлив преход (ФСП) и Социалният план за климата трябва да отразяват конкретно нуждите на работещите, с приоритет към проекти, които гарантират пряка заетост на освободени работници. Предлага се и механизъм за публичен контрол и прозрачност чрез онлайн платформа за публикуване на данни за напредъка по проектите, финансовите разходи и резултатите.
  4. Участие на местните общности и синдикатите: Приемане на законови норми за ангажиране на местните общности и синдикатите в процеса на вземане на решения, включително задължителни обществени консултации и включване на работниците и мениджърите в планирането и мониторинга на прехода.

Тези мерки изискват неотложна политическа ангажираност и съгласувани усилия на всички нива на управление, за да не се допуснат социални и икономически сътресения в засегнатите региони.

От КНСБ имат и три конкретни предложения към правителството за стъпки в краткосрочен план в подкрепа на работещите във въглищните региони. Първото е да има приоритетно формално обсъждане на направените по-горе предложения в рамките на подходящ експертен формат (напр. в рамките на Консултативния съвет за европейската зелена сделка. Това трябва да се случи не по-късно от 30 септември 2025 г.

Важни са и проектите на държавата, заложени в извеждане на качеството на живот на хората като първостепенен приоритет с фокус върху здравеопазването, образованието и развитието на пазара на труда. От ключово значение е и предоставянето на подкрепа за малките и средни предприятия в регионите Кюстендил, Перник и Стара Загора.

Синдикатите са категорични, че е необходим финансов ресурс на „Мини Марица Изток“ ЕАД за дейности по възстановяване и рекултивация на терени в изпълнение на Решения на Народното събрание и Министерски съвет от 2024 г. Друг ключов проект за региона е изграждане на газопреносно отклонение за захранване на инвеститори в индустриални зони в Източномаришкия регион

Предлагаме Правителството да приеме конкретна пътна карта за изпълнение на посочените дейности не по-късно от 15 октомври 2025 г. , вкл. и на база на предложеното експертно обсъждане в рамките на Консултативния съвет за европейската зелена сделка.

В заключение, КНСБ декларира пълна готовност да подкрепи усилията на правителството и Народно събрание за постигане на заложените цели във всички изброени направления както в организационен, така и в експертен план.

Цялото проучване можете да видите на прикачения файл.

Ключови думи към статията:

Прикачени документи:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща