Работниците във въглищните региони остават притеснени заради зелената сделка

Първите актуализирани прогнози за пазара на труда, отчитащи ефекта от зеления и дигиталния преход, се очакват през 2026 г. Те ще бъдат базирани на съвместно проучване на КНСБ и КТ "Подкрепа" и министерството на труда и социалната икономика.

Анализ на двата синдиката на този етап установява, че работниците в ТЕЦ-овете и въгледобивните мини в областите Стара Загора, Кюстендил и Перник притежават стабилна база от умения, необходими за преминаване към зелена и дигитална икономика. Анализ на Конфедерацията на независимите синдикати в България и КТ "Подкрепа" показва, че голяма част от тях имат техническо или инженерно образование - профили, които са търсени в сектори като възобновяема енергия, енергийна ефективност и цифрови технологии. Хората обаче не са запознати в детайли какво предстои за тях и какво значи зеления преход. Те лесно се ядосват, но и дават смели идеи и предложения, когато започне разговор по темата. Това стана ясно още от думите на синдикатите при представянето на текущата ситуация в трите въглищни региона.

Над 60% от работещите в Стара Загора и над 40% в Кюстендил са заявили готовност за преквалификация и обучение.

"Имаме стабилна основа за реализиране на справедлив и плавен преход към зелена икономика. Убедени сме, че можем да осигурим устойчиви алтернативи за заетост и развитие в засегнатите от този преход региони", заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова по време на форум, организиран от синдикалните организации.

В отговор на идентифицираните потребности, държавата вече предлага широк набор от инструменти: програми за преквалификация, обучения по дигитални и "зелени" умения, езикови курсове и подкрепа чрез бюрата по труда, включително за мобилност и предприемачество.

Според Ефремова, резултатите от проучването ще бъдат използвани за разработване на конкретни мерки в подкрепа на работниците и предприятията - както чрез обучения, така и чрез преход към чисти технологии. Освен това, събраната информация ще служи като база данни за потенциални бъдещи инвеститори в регионите.

Над 1 милиард лева са предвидени до 2027 г. за развитие на човешките ресурси - с национално и европейско финансиране. От тях над 665 млн. лв. са по Програма "Развитие на човешките ресурси", 380 млн. лв. са насочени към дигитални обучения по Плана за възстановяване и устойчивост, а още 110 млн. лв. по Фонда за справедлив преход ще бъдат използвани за обучения на хората, заети в енергийния сектор. Националният план за действие по заетостта също предвижда над 100 млн. лв. за обучения до 2030 г.

Повечето инженери искат да останат в предприятия си, не са склонни да работят за по-малко пари

Над 85% от анкетираните биха останали в енергийния сектор, ако им се предостави възможност. Над 60% от участниците в проучване на трудовата заетост във въглищните региони биха приели друга дейност в същото предприятие, ако тя съответства на техните умения или бъде подкрепена с обучения. Данните бяха представени от вицепрезидента на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Огнян Атанасов, цитиран от БТА.

Резултатите са от изследване на уменията и нагласите за развитие на наетите лица от ТЕЦ и въглищните мини в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил. Проучени са пряко заетите във въглищната индустрия – 13 409 души. Обхванати са 12 460 работещи в трите района. Картографираните лица съставляват около 92,9% от реално заетите в тези региони. Проучването за идентифициране на наличните професионални умения и нагласите за развитие в ТЕЦ и въглищните мини е от април 2024 г. и се изпълнява по проект на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (2021-2027 г.) с бенефициент социалното министерство и партньори КНСБ, КТ „Подкрепа“, Националния статистически институт и Агенция по заетостта. Проучването ще продължи до края на 2025 г.

Стара Загора показва най-висока мобилност – 46,9% са готови да пътуват ежедневно, а в Перник само 11,4%. В Перник и Кюстендил желанието за мобилност е минимално. „Това подчертава нуждата от различни подходи в трите региона“, се казва в изводите на изследването.

В Кюстендил и Стара Загора около 18-22% от работещите имат интерес към усъвършенстване на технически умения, в Перник този дял е 15%. Желанието за чуждоезикови курсове е най-голямо в Стара Загора (39,8%). Машинен оператор, монтажник на слънчеви панели, аналитична дейност в химическа лаборатория са част от по-желаните курсове за обучения. Значително предпочитание има и към специфичните дигитални умения, предимно в Стара Загора (10,6%). Базовите дигитални умения са в по-умерени проценти, като най-високи са в Кюстендил (9,5%) и Стара Загора (6,2%).

Около 23% от домакинствата в Стара Загора и 18,7% в Кюстендил имат повече от един член, зает във въглищния сектор, което показва, че „над една пета от анкетираните са изложени на потенциална двойна загуба на доход, което увеличава риска от двойна безработица при затваряне на производства“. Изследването показва още, че има различие в заплащането. По отношение на доходите Перник доминира с 43% от работещите с брутна заплата между 1501 и 2000 лв., заплати над 2500 лв. получават до 8% от картографираните работещи в Перник, докато в Стара Загора почти 24% получават над 3500 лв. „Тези различия могат да се отразят на икономическото благосъстояние и мотивацията за обучение и професионално развитие в отделните региони“, се казва в изводите на анализа.

„Предприятията са изправени пред значителни рискове за работна заетост“, отчитат още анализаторите на данните.

Като особена критична се посочва възрастовата структура на заетите. Над 53% са над 50 г., а 81% - над 40 г. До пет години ще придобият право на пенсиониране 17,7% от анкетираните в Стара Загора, 24,6% в Кюстендил, 19,6% в Перник. Работещите в пенсионна възраст са 13,8% от анкетираните в Кюстендил, 13% в Перник. Най-малък е делът на работещите пенсионери в Стара Загора.

Редовна и прозрачна информация относно бъдещите стъпки в енергийния преход, обучения с фокус върху практическа приложимост, подкрепа за младите работници и за тези в предпенсионна възраст, развитие на местната икономика чрез привличане на нови инвеститори – това са част от препоръките, изведени от анализа.

Чист и справдлив преход искат от Министерство на енергетиката

Преходът за чиста енергия трябва да бъде социално отговорен и адаптиран към местните реалности, фокусиран върху хората. Това каза заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов по време на форума.

Съхраняването на жизнеспособността на съществуващите предприятия трябва да остане приоритет, коментира Ненов. По думите му запазването на оборудването и на квалифицирания персонал е важно. Ненов изтъкна още, че бъдещите инвестиции следва да са фокусирани в дългосрочна устойчивост и от гледна точка на опазване на околната среда. Дейностите трябва да имат висока добавена стойност, добави зам.-министърът.

Важно е да се инвестира и в повишаване компетентностите на засегнатите от енергийния преход работници, като за това има предвидени мерки, открои Ненов. Според него е нужно да се обърне внимание на онези, които „не виждат себе си в прехода“, не са толкова готови да повишат уменията си или да намерят реализация в новите икономически дейности.

Средствата за зеления преход на въглищните региони се управляват предимно от министерството на регионалното развитие и благоустройството. Техни представители не бяха на форума. За момента е видимо, че се дават средства за саниране на сградите в регионите и се подготвят програми за преквалификация и ново обучение на хората. Специалистите трудно проявяват интерес към подобни програми, а и няма млади хора, които да желаят да работят в минната индустрия там, обясниха от синдикатите.