Как се справи енергетиката ни в жегите?

Снимка: Dir.bg, архив.
Коментар на Боян Рашев в социалните мрежи
Миналата седмица беше най-горещата от текущото лято, а електроенергийната ни система трябваше да работи без единия блок на АЕЦ Козлодуй. Ето какво виждам аз в данните (energy-charts.info).
1. Централите ни произведоха и реализираха 660 GWh при потребление от 688 GWh, тоест нетният внос за седмицата възлиза на 28 GWh. Практически цяла Югоизточна Европа се оказа нетен вносител, но този път България не игра ролята си на износител от последна инстанция в региона.
2. Потреблението беше високо за лятото, но миниатюрно в сравнение с това, което се случва в зимните студове. През февруари например отчетохме седмица с 966 GWh потребление, което тогава успяхме не просто да покрием, а да бъдем и значим нетен износител. Разликата между натоварването през лятото и зимата у нас - в случая 1.4 пъти - е огромна и това не трябва да се забравя в управлението на енергетиката ни.
3. Соларните централи осигуриха 36% от тока в жегите, което ги нареди на първо място сред всички източници (първата графика). Това е напълно логично, когато имаш 5 GW инсталирани мощности и много слънце. Както ясно се вижда от първата графика, техният принос е концентриран в периода 8-16 часа всеки ден, когато те осигуряват големи количества енергия и България е нетен износител. За съжаление пиковото потребление (черната крива) идва в периода 16-21 ч. всеки ден, а слънцето в това време дава все по-малко. Съответно цената (червената крива) скача, а в микса се включват много по-активно въглищните ТЕЦ и големите ВЕЦ.
4. Батериите вече играят видима роля в покриване на пиковото потребление. Всеки ден в 21 ч. те отдават около 430 MW на системата, възползвайки се от разликата между ниските и високите цени. Приносът им обаче е само в рамките на 1-2 часа. Забележете, че графиката ги отчита като част от соларните централи (в жълто). Реално някои зареждат и нощем (ядрена и въглищна енергия) и отдават сутрин, за да могат след това да зареждат отново евтино през деня. През зимата това може да е по-честият им режим на работа, тоест отчитането им трябва да се промени - те зареждат и продават всякаква енергия.
5. Големите ВЕЦ на НЕК работеха както винаги, покривайки пиковете сутрин и особено вечер, когато достигаха около 800-1000 MW в периода 18-22 часа. ПАВЕЦ участваха само в 4 от 7-те вечери.
6. Големите лигнитни ТЕЦ осигуриха почти същото количество енергия (24%), колкото и единият блок на АЕЦ Козлодуй (25%). Те обаче плътно следваха кривата на потреблението и цените, като ограничиха участието си през уикенда. В най-горещите вечери големите ТЕЦ отново осигуряваха най-голям дял от електроенергията - около и над 1500 MW в периода 18-22 часа (втората графика). След 22 ч. до 6 ч. сутринта системата изцяло разчиташе на ядрена и въглищна енергия. Толкова по въпроса дали имаме нужда от въглищните ТЕЦ през лятото.
Поглед върху работата на отделните големи ТЕЦ показва някои интересни факти.
1. Видимо е включването на двата блока на "затворената" ТЕЦ ContourGlobal Марица изток 3. Единият обаче работи само 12 часа. Не мога да си представя как се изплаща подобно действие. На база пазарни цени не виждам съществена роля за тази централа извън зимата.
2. За разлика от зимата, когато най-голям производител беше държавната ТЕЦ Марица изток 2, през миналата седмица тази позиция е заета от ТЕЦ AES Гълъбово (два блока в червени цветове). Въпреки излизането на единия й блок в планов годишен ремонт в петък, тя е осигурила 52 GWh или точно 1/3 от цялото производство на големите ни ТЕЦ през седмицата.
3. Ако човек се порови в данните, лесно се забелязва, че ТЕЦ AES Гълъбово играе особено критична роля за системата (третата графика). Докато всички останали ТЕЦ работят относително равномерно - те така са проектирани - блоковете на ТЕЦ AES Гълъбово са тези, които осигуряват големи и бързи скокове и падове в генерацията. Това се случва не само сутрин и вечер, а по всяко време на денонощието. Извадих данните само за рождения си ден (21.07; четвъртата графика) - видимо профилът на работа на TЕЦ AES Гълъбово е различен, напомня на газовите ТЕЦ в Гърция. Централата работи така не само през изминалата седмица и зимата, а през цялата година.
За мен най-важното наблюдение с оглед на процесите в енергетиката е последното:
Ролята на ТЕЦ AES Гълъбово в балансирането и регулирането на системата явно е изключително важна!
Това е лигнитна централа, която също е проектирана да работи като базова мощност, но е най-маневрената и единствената у нас, която се ползва като газова. Договорът й с НЕК изтича след по-малко от година - през месец май, 2026 г. Тогава тя също ще излезе на "свободния пазар", където ще се сблъска със скъпите въглеродни квоти и ще трябва да затвори също като другата американска централа. Наскоро ръководството й обяви амбициозни инвестиционни проекти за преминаване към ниско-въглеродно производство със запазване на системните й функции, но те биха отнели поне 5 години за реализация. От гледна точка на системата (ЕСО), спирането на ТЕЦ AES Гълъбово е недопустимо, заради критичната й целогодишна роля.
Чудя се какво ли прави държавата, за да избегне такава ситуация?
Инсталирането на повече солари и перки не може да реши проблема. Напротив, задълбочава го, защото повече неконтролируеми ВЕИ в системата означава по-голяма ежедневна нужда от балансиране и регулиране. Изграждането на нови ПАВЕЦ в нашата реалност ще отнеме поне 1-2 петилетки, а батериите нямат нужния мащаб, нито пък могат да осигурят инерция и въртящ момент на системата. Трябва да се търси решение сега, а аз не съм чувал нещо да се случва.
Това виждам в данните от изминалата седмица. Системата не беше особено стресирана, но въпреки това разчитахме много на внос извън слънчевата част на деня. Отгоре на всичко се задава мащабен казус, който изисква държавата отново да търси решение в противоречие с европейските политики за затваряне на въглищните ТЕЦ.
Как мислите: Ще се прави ли това правителство?