Национална енергийна камара: Наложителна е промяна в механизма за постигане на националната цел за енергийна ефективност
Камарата предлага мерки за по-добър отчет на постигнатите енергийни спестявания в страната
Постигането на националните цели за енергийна ефективност по сега действащия механизъм би довело до допълнително финансово натоварване на крайните клиенти. Това стана ясно от становището на Националната енергийна камара (НЕК) по отношение изпълнението на целите за енергийна ефективност в България. То беше представено днес пред експертната общност от Калина Трифонова, като представител на организацията.
Енергийната ефективност е заложена в Интегрирания национален план за енергетика и климат, защото е свързана с политиките и целите за енергия от ВЕИ, вътрешен енергиен пазар, енергийна бедност. За насърчаване на енергийната ефективност България е предвидила механизъм, включващ комбинация от изпълнение на национални политики, алтернативни мерки и схеми за задължения. Тази комбинация от мерки обаче не съответства на спецификите на енергийния пазар в страната що се касае до схемите за задължени лица по смисъла на Закона за енергийната ефективност, сочат от Националната енергийна камара.
От организацията подчертават, че в 17 страни членки на ЕС схемите на задължени лица допълват мерките и политиките за енергийна ефективност като разходите им се покриват чрез компонента в регулираните тарифи за крайните клиенти.
"Членовете на НЕК смятат, че отразяването на разходите за ЕЕ в крайните цени на клиентите би довело до тяхното повишаване (напр. през цена „задължение към обществото“ аналогично на изпълнението на другите държавни политика по пакета енергетика-климат), и затова избраните от България механизми за постигане на националните цели по енергийна ефективност следва да бъдат преоценени", категорични са от НЕК. Анализът на камарата показва, че държави като Полша, Дания, Великобритания вече използват подобен подход и ревизират целите си, тъй като не могат да ги изпълняват, от една страна, поради нарастващи разходи за тяхното изпълнение, а от друга страна – поради политическо и социално недоволство от неизбежния ръст на цените, който те предизвикват.
Промяната в механизма за постигане на националната цел е наложителна, ако искаме да минимизираме необходимите допълнителни средства за постигане на ЕЕ в крайното потребление. Ето защо е необходимо да се направи преглед и анализ на възможностите за постигане на целите до 2020 чрез: отчитане на вече издадените Удостоверения за енергийни спестявания на незадължени лица; по-подробно отразяване на спестяванията, постигнати чрез алтернативни мерки за енергийна ефективност, както и на спестявания, финансирани с безвъзмездни средства по оперативни и национални програми и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство; мониторинг и отчет на всички вече извършени мерки от крайни клиенти – през данни за продажбата на енергийноефективни домакински уреди, дограма, изолация и пр.; приемане на методологии, приложими за енергийни спестявания в битовото потребление, включително отчитането на „меки мерки“, влияещи върху поведението на потребителите, е записано в становището.
Членовете на НЕК вярват, че темата за енергийната ефективност и отговорното отношение към ограничаване на климатичните промени са изключително важни. В същото време, би било справедливо към българското общество да се потърсят всички възможности за коректно отчитане на вече постигнатите стойности на националните цели за енергийна ефективност, с което да се избегне излишно натоварване както на крайните клиенти на задължените лица, така и на енергийната система като цяло. Не би било приемливо обаче поетият от държавата ангажимент в рамките на ЕС да бъде оставен като отговорност единствено на отделни компании в сектора без те да имат реалната възможност да я изпълнят.