Проблемът "енергийна ефективност"
Енергийната ефективност, която стоеше някак встрани от вниманието на експертите и на която никой не обръщаше особено внимание е на път да се превърне в заплаха и то не само за енергийните компании, но и за потребителите. Разбира се, такса „енергийна ефективност“ няма да има. Държавата обаче ще трябва да вземе допълнителни мерки, за да не се случи така, че потребителите все пак да плащат.
Темата е пример за това как трябва да се четат числата, щедро разписвани от евроинституциите и държавата. Трябва да е ясно, че зад никое от тези числа не стоят празни думи.
Енергийната ефективност и всички мерки с огромните изискуеми усилия и суми за постигането й не са празни приказки, а реалност. С тази разлика, че ангажиментите са прехвърлени на компаниите. И ако през 2017 . проблемът „енергийна ефективност“ само дава сигнали, че нещо не е наред, през 2018 г. набира сила, а през 2019 г. вече е „бомба със закъснител“.
Проблемът е схемата, по която работи страната ни. „България работи по целите за задължените лица. Единствено България работи по тази схема. Тази схема обаче не съответства на енергийния пазар в България. Във всички останали страни минава през цените на регулираните услуги“. Това коментира в рамките на дискусията „Интегриран национален план за енергетика и климат за периода до 2030 г.“ вицепрезидентът на Националната енергийна камара Калина Трифонова. Механизмите и целите за енергийна ефективност трябва да се преразгледат, категорична бе тя.
Както изглежда енергийната ефективност в настоящия си вид може да доведе до поражения в системата на енергетиката, да преобърне планове и да предизвика трус не само в този сектор, но и в икономиката. Може би все още има време за някакви действия, макар че от първи март започва да тече срокът, в който компаниите, по-точно така наречените задължени лица по Закона за енергийна ефективност трябва да се отчетат пред Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Месец по-късно след обобщаването на данните АУЕР ще започне да налага административни санкции.
Задължението, което страната ни е поела е за изпълнение на 20 % енергийна ефективност до 2020 г. и то е заложено и в Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г. и разбира се, пред Брюксел. Сега, в предварителния интегриран план за енергетиката до 2030 г. ангажиментът за енергийна ефективност на страната ни скача до 27 %. Европа има още по-висока цел – 32,5 %.
Експертните проучвания показват, че при една средна ефективност на инвестициите за достигането на 1 mWh енергийни спестявания са нужни 2000 лв. Така, необходимите вложенията от задължените лица за достигане на целите им за периода 2017 – 2020 г. ще съставят 5.44 млрд. лв. Алтернативно, ако извършват компенсаторни вноски във фонд за енергийна ефективност за същия период разходите на 89-те задължени лица ще достигнат общо 3.88 млрд лв.
В свой анализ Bulgaria Engineering посочва, че общите цели в сектор търговия с електрическа енергия за 2018 г. са за 31,379 ktoe, еквивалент на 364,962 GWh и съставляват 52 % от прогнозните общи цели за същата година.
По сектори задълженията за енергийни спестявания са както следва – търговци на газ – 10,892 ktoe или 18 %; търговци на топлинна енергия – 8,705 ktoe – 14 %; търговци на електрическа енергия 31,379 ktoe – 52 %; други – 9,561 ktoe - 16 % (търговци на твърди и съответно на течни горива).
Общо задълженията за енергийни спестявания са за 60,539 ktoe еквивалент на 704,07 GWh ( +15% спрямо 2017 г.).
В анализът си Bulgaria Engineering посочва още прогнозният размер на инвестициите, необходими за покриване на индивидуалните цели на всички задължени лица за целия програмен период 2017 – 2020 г.
Общата стойност на инвестициите , необходими за покриване на задълженията за периода 2017 – 2020 г. изглежда доста стряскаща.
Според него при оптимистичен вариант с много висока ефективност на реализираните мерки за енергийна ефективност – 2.5 kWh/BGN – 1 088 961 600,00 лв.
Реалистичен вариант с висока ефективност на реализираните мерки за енергийна ефективност – 1.5 kWh/BGN – 1 814 936 000,00 лв.
Компенсаторна вноска за реализираните мерки за енергийна ефективност – 0.95 kWh/BGN (с коефициент 1.5 и 1.85 за 2019 и 2020 г.) - 3 877 086 315,79 лв.
89 са компаниите със задължения, определени от Агенцията. Начело е НЕК. Всяка компания, която не е изпълнила определените от АУЕР цели за енергийна ефективност (нивата, в проценти са различни за всяка компания) подлежи на санкции, като те варират от 5 хиляди до 500 хиляди лева. Средствата събрани от тези санкции отиват обаче не за удовлетворяване на непостигнати цели по енергийна ефективност, а в държавния бюджет.
Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов обаче не смята, че компаниите са поставени в по-неблагоприятна ситуация. „Не, не са поставени в неблагоприятно ситуация, защото това са изисквания в по-голямата част от страните от ЕС. Там всъщност се касае за действителна конкурентна среда. Между снабдителите, крайният клиент избира този доставчик, който всъщност му гарантира, че ще има енергийни спестявания на по-високо ниво. Защото крайният потребител трябва да види своята полза от енергийните спестявания, а не доставчика“, каза той.
„Ако се реализират спестявания за крайния потребител, които да компенсират евентуално повишение – да, но ако само за да се удовлетворят исканията на снабдителите с повишаване на крайната цена това не може да се приеме и регулатора няма да го допусне“, уточни той.
Предстои среща с Европейската комисия за изчистване на схемата, каза пред журналисти и заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков. В момента има получено уведомително писмо, уточни той, но то касае по-скоро транспонирането на определени текстове в законодателството. Той бе категоричен, че в никакъв случай не става въпрос за санкции. Станков бе ясен – държавата трябва да изпълни ангажиментите си към Европа за енергийна ефективност. За програмния период, който приключва 2020 г. досега изпълнението е над 43 % към края на 2016 г.
Трябва да се видят какви са най-добрите практики. По никакъв начин не искаме да прехврълим тежестта върху някой от системата, каза преди това в рамите на дискусията зам.-министъра. Той призна, че темата е провокирана от много писма от задължени лица, като уточни, че "диалог има".
Изпълнителният директор на АУЕР Ивайло Алексиев от своя страна обясни, че от 2013 г. се опитват да водят разговори по темата. Калина Трифонова пък изрази надежда за постигане на резултат от дискусиите. Тя даде и пример за практики, които не могат да се отчитат като обучения в училищата.
Вече е констатирано - проблем има. Въпросът е как да се реши. Преди малко повече от две години години АУЕР излезе с предложение за бели сертификати. Схемата бе разработена и представена на пресконференция. Имаше дори дати, очаквания...После ? Нищо.
Повече информация можете да намерите на прикачените файлове по-долу:
Energy efficiency obligation schemes: their future in the EU
Индивидуални цели за енергийни спестявания за 2018 г.
EU - Good practice in energy efficiency
Преход от търговия с Удостоверения за енергийни спестявания към пазар на Бели сертификати
Национален план за действие по енергийна ефективност 2014 - 2020 г.
Energy Saving Policies and Energy Efficiency Obligation Scheme
Списък на притежателите на активни удостоверения за енергийни спестявания
Бележките на един експерт:
Поименен списък на задължените лица по чл.14 ал.4 от Закона за енергийната ефективност и стойностите на определените им индивидуални цели за енергийни спестявания за 2018 г. Приет с протоколно решение на МС №27 от 11 юли 2018 г., стр.3. Виж колони «Индивидуална цел 2017 г.» и «Неизпълнение 2017»
Именно липсата на ефективни икономически стимули в днешната икономическа обстановка обяснява слабата ефективност на действащата у нас схема за задължителни енергийни спестявания. Българските граждани и фирми много по-трудно могат да инвестират в мерки за енергийна ефективност, което се констатира в постигнатите ниски резултати: индивидуалните цели на задължените лица през 2017 г. бяха изпълнени едва на 6.3%.
· Поименен списък на задължените лица по чл.14 ал.4 от Закона за енергийната ефективност и стойностите на определените им индивидуални цели за енергийни спестявания за 2018 г. Приет с протоколно решение на МС №27 от 11 юли 2018 г., стр.1 - 3
Неизпълнените годишни цели на задължените лица не се отписват, а се удвояват и се прибавят към целта за следващата година, като по този начин тежестта на изпълнението нараства от година на година лавинообразно.
· Национален план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., стр.23
През периода 2016 – 2020 г. обхванатите от схемата за задължения търговци на горива и енергия трябва да осъществят спестявания в размер на 282.36 от 382.9 ktoe/г, или 73.7 % от спестяванията за цялата българска икономика, а през миналата 2018 г. е трябвало самостоятелно да отчетат 60.6 от всичко 77.1 ktoe/г енергийни икономии, или да изпълнят 78.6 % от агрегатната национална цел.
· ЗЕЕ, чл.14 ал.7
Законът за енергийната ефективност не ограничава прилагането на стимулиращите крайните потребители алтернативни мерки и политики. Нещо повече, ЗЕЕ посочва конкретни мерки, които биха били насочени към цялото общество:
1. енергийни данъци или данъци за въглероден диоксид,
2. схеми за финансиране за прилагане на енергийноефективни технологии,
3. разпоредби за прилагане на енергийноефективни технологии,
4. въвеждане на стандарти и норми, целящи подобряване на енергийната ефективност на продуктите и услугите.
· Национален план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., стр.29, 3.1.1. Схеми за задължения за ЕЕ и алтернативни политически мерки
Въпреки това, в НПДЕЕ за периода 2016 – 2020 г. е предвидена една единствена алтернативна мярка – «Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради». Това е посочено пряко в документа, но също така се вижда от калкулациите на целта на задължените лица: от агрегатната национална цел се изваждат спестяванията от единствената алтернативна мярка, а полученият «остатък» се разпределя между задължените лица.
· ЗЕЕ чл.15 ал.1
Без наличието на законови стимули или задължения за крайните потребители и без ясен и достатъчен източник на финансиране индивидуалните цели на 89-те енергийни дружества представляват по същество неизпълнимо, лишено от икономическа пазарна логика задължение. На посочените в закона доставчици на енергия е вменено да отчитат не своите спестявания, а спестявания «при крайните клиенти», като по същество те са поставени в ролята на финансираща организация и дългосрочен инвеститор без заинтересовани клиенти и с неограничен пазарен риск.
· ЗЕЕ чл.21
Задължените лица могат:
1. да предлагат енергийноефективни услуги;
2. да правят вноски във Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници" или в други финансови посредници за финансиране на дейности и мерки за енергийна ефективност в размер на инвестициите, необходими за изпълнение на мерки за постигане на индивидуалните им цели;
3. да сключват споразумения с доставчици на енергийноефективни услуги за прехвърляне на енергийни спестявания чрез прехвърляне на удостоверения за енергийни спестявания.
· Good practice in energy efficiency, стр.6
Съгласно доклада Good practice in energy efficiency изготвен от ГД Енергетика на ЕК само четири от членовете на ЕС са въвели схеми базирани изцяло на задължителни спестявания при които доставчиците на енергия трябва да стимулират мерки за енергийна ефективност «при клиентите си». Тези четири държави са България, Полша, Дания и Люксембург.
· Евростат
Между България и останалите три държави Полша, Дания и Люксембург има съществена икономическа разлика: при на практика еднакви международни цени на енергоспестяващите уреди, технологии и материали доходите в Полша са с 48% по-високи, а в Дания и Люксембург – с 86% и 87% по-високи от доходите в България. А при национални цени на енергийните услуги (като смяна на дограма или изолация на сграда) съотношението цени на услугите / доходи, коригирано според покупателната способност в Полша е с 40% по-добро от това на България, а в Дания и Люксембург е по-благоприятно съответно с 61% и с 66%.
· ЗЕ, чл.31 ал.1 и ал.2 т.5
Въпреки че в Закона за енергетиката е предвидено правото на енергийните предприятия да искат компенсирането на разходи, произтичащи от енергийната ефективност, а крайните снабдители на ЧЕЗ, ЕВН и ЕНЕРГО-ПРО ежегодно да заявяват на КЕВР компенсирането на такива разходи тази норми никога не е прилагана в ценовото регулиране у нас. С други думи, реалните и обосновани разходи за енергийна ефективност на дружествата никога не са били компенсирани от страна на Регулатора.
· 4-я Доклад за политиките в енергийната ефектвиност на ENSPOL
В 4-я Доклад за политиките в енергийната ефективност на ENSPOL се разглеждат 16 държави от ЕС и още 14 водещи индустриални държави. Във всички от тях, с изключение на България, са въведени национални схеми за възстановяване на разходите за енергийна ефективност от тарифните или пазарните цени на енергия.
· Good practice in energy efficiency, стр.6
Действащата у нас схема за енергийни спестявания, в която ¾ от спестяванията са вменени на минимален брой доставчици на енергия не съответства на преобладаващата европейска практика на смесени модели с ефективна и добре развита номенклатура от алтернативни мерки.
· Energy efficiency obligation schemes: their future in the EU. Energy Efficiency (2019) 12:57 – 71
https://doi.org/10.1007/s12053-018-9657-1
Опитът на европейските партньори показва, че от 15 изследвани държави с въведени задължителни схеми за спестявания, в Дания и Великобритания националните схеми са подложени на сериозни ревизии, поради ръст на свързаните с тях разходи. Най-малко в девет държави, от които в най-голяма степен в Хърватска, Латвия и Испания са официално отчетени сериозни проблеми с достигането на националните цели поради неефективност на задължителните схеми. В тази връзка, до момента не е известно България да е информирала ЕК за голямо неизпълнение на националните цели за енергийни спестявания.
· https://www.economic.bg/bg/news/9/top-10-na-proektite-za-koito-balgarite-teglyat-kredit.html
Дейностите по финансиране на крайните потребители у нас са в силно конкурентна среда, а енергийната ефективност не се нарежда в топ 10 на приоритетните причини, поради които българите са склонни да търсят финансиране.
· Преход от търговия с удостоверения за енергийни спестявания към пазар на бели сертификати. Механизми за покриване на индивидуалните цели за енергийни
спестявания на задължените лица по чл. 14, ал. 4 от закона за енергийна ефективност, Bulgaria Engineering S.p.A., стр.14
Експертните проучвания показват, че при една средна ефективност на инвестициите за достигането на 1 mWh енергийни спестявания са нужни 2000 лв. Така, необходимите вложенията от задължените лица за достигане на целите им за периода 2017 – 2020 г. ще съставят 5.44 млрд. лв. Алтернативно, ако извършват компенсаторни вноски във фонд за енергийна ефективност за същия период разходите на 89-те задължени лица ще достигнат общо 3.88 млрд лв
· Списък на притежателите на активни удостоверения за енергийни спестявания, съгласно чл. 75, ал. 3, т.2 от ЗЕЕ публикуван от АУЕР на 09.10.2018 г.
Масата от натрупаните у нас активни удостоверения за енергийни спестявания в размер 968 хил. MWh представляват спестявания на бенефициенти по програми с европейско и национално грантово финансиране.
· ЗЕЕ чл.14 ал.11
Удостоверения за спестявания получени за дейности, финансирани по европейски и национални програми не подлежат на закупуване от задължените лица, за да бъдат отчетени от тях. Възмездната им продажба от една страна би представлявала двойно субсидиране на бенефициентите според нормите на ЕС, а от друга, в ЗЕЕ е предвидена пряка забрана за двойно отчитане на енергийни спестявания от изпълнението на индивидуалните цели на задължените лица и от прилагането на алтернативни мерки.