Допълненията в Закона за ограничаване измененията в климата ще подпомогнат бизнеса, но ще вдигнат малко и цената на тока
С 10 за, 7 против и 1 въздържал се енергийната комисия към парламента прие на първо четене допълненията в Закона за ограничаване изменението на климата, които предвиждат индустриалните предприятия да получат помощ от приходите от продажбата на квоти от емисиите от парникови газове. Става въпрос за помощ от порядъка на 5 %, а в парични средства за сумата от 33 млн. лв. , стана ясно в процеса на обсъждането.
Както посочва в мотивите си вносителят в лицето на Министерски съвет със законопроекта се цели създаването на хармонизирана правна рамка в Закона за ограничаване изменението на климата, въз основа на която да се въведе механизъм за подпомагане на предприятията от индустриалните отрасли и подотрасли, изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“, поради индиректни разходи за емисии на парникови газове в крайните цени на електрическата енергия.
Средствата от квоти сега постъпват във Фонд Сигурност на електроенергийната система, което означава, че парите ще бъдат отпуснати оттам. Става въпрос за подпомагане на 190 предприятия. Това, според изказаното становище на председателя на КЕВР Иван Иванов ще доведе макар и малко до увеличение на цената на електрическата енергия за крайните потребители. Иванов предложи уточняване на три елемента. Тъй като размерът на годишната помощ от квотите от емисии за индустрията трябва да се разпредели върху регулираната цена, крайният срок за определяне на помощта трябва да е 1 май, за да може регулаторът да се произнесе за цените на електроенергията на 30 юни, посочи той. На второ място постави необходимостта от записване на краен срок за подпомагане на енергоемките предприятия. В евродирективата, касаеща този казус е записано, че подпомагането може да е до 25 %, посочи още Иванов. Според изчисление на КЕВР, ако подпомагането е с 25 % означава 220 млн. лв. да бъдат насочени в тази посока, което означава увеличение и то не малко на цена задължение към обществото, както и на цената на електроенергията за регулирания пазар с 6-7 %. Затова конкретното предложение на председателя на КЕВР е да бъде записано конкретно подпомагането на енергоемките индустриални предприятия да е до 5 %. Като увеличение за крайния потребител това ще е до 1 %. Освен това Иванов смята за уместно да се запише точния годишен размер на помощта.
Рамадан Аталай от своя страна постави въпроса дали това няма да наруши стабилността на Фонд Сигурност на електроенергийната система и поиска прецизиране на измененията и приемането на този закон за следващия период на европейската система за търговия с емисии, т.е. след 2020 г. Аталай, както и други депутати се обявиха за прецизиране на списъка на индустриалните предприятия.
Българският бизнес работи в жестока конкуренция с европейския, отбеляза от своя страна председателя на БФИЕК Константин Стаменов, който защити правото на индустрията за получаване на подпомагането от средствата от търговия с емисии. Стаменов припомни, че с намаляването на задължение към обществото бизнесът вече получава отстъпка за „зелена енергия“ не в размер на 120, а на 67 млн. лв. Той припомни, че докато преди ЕК само е препоръчвала този механизъм, сега е категорична, че трябва да се въведе.
Представителите на МОСВ и на икономическото министерство се обявиха в защита на промените в Закона за изменението на климата.
Депутатите от енергийнта комисия, както бе посочено не са водещата при този законопроект, в противен случай, както стана ясно при обсъждането биха го върнали за доработване.