Смяната на касовите апарати – хаос, рискове и недомислени мерки

Икономика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1017
article picture alt description

Автор: Адриан Николов, ИПИ

 

В политиката истинското отношение на дадено управление си личи колкото по големите  политики, така и по малките неща. На теория настоящото управление би следвало да е част от десния политически спектър, като нееднократно се е обявявало на думи като подкрепящо бизнеса. Редица решения обаче сочат тъкмо обратното - видимо недомислената поредна промяна на касовите апарати и софтуера към тях е поредното такова.

С две думи промяната изисква от бизнеса да подмени както физическите си касови апарати, така и софтуера, който ги управлява. Основната причина за това е Националната агенция за приходите да получава информация за продажбите в реално време, вместо веднъж месечно както досега, а на касовите бележки да има QR код, който да позволява на потребителите да проверяват в реално време дали покупката им е отразена и данъкът – платен. Сама по себе си идеята не звучи зле – повече икономика на светло, ускоряване на процеса и въвеждане на допълнителен механизъм на прозрачност, който не затруднява данъчната администрация, тъй като контролният механизъм е в ръцете на потребителя. На практика, обаче, няколко обстоятелства около подмяната оставя доста съмнения за това колко е обмислена тя.

 

1) Липса на предварителна оценка. Днес стана ясно, че засега не е направена оценка на въздействието на промяната; не е направено дори изчисление колко ще струва това, колко търговци и производители на софтуер ще бъдат повлияни от него, и дали сроковете са възможни. С други думи смяната на касовите апарати и съпътстващият ги софтуер е поредния пример за политика, за която се смята, че ще има положително въздействие, но това мнение от страна на администрацията не е подкрепено с анализ на потенциалните ползи и щети. За пореден път се потвърждава очевидността, че мерките, въведени без анализ и оценка, водят до хаос, неразбиране и дори могат да навредят повече отколкото да помогнат, независимо от добрите си намерения.

 

2) Нереалистични срокове. Този проблем е до голяма степен свързан с горния – въпреки че добросъвестният бизнес, съдейки по реакциите на бизнес организациите, не се противопоставя на самата смяна, сроковете за въвеждането на новите касови апарати и софтуер изглеждат прекалено кратки – до началото на април за фирмите, регистрирани по ДДС и до началото на август, за тези без такава регистрация.. По тази причина представителите на редица браншови организации поискаха отсрочки, които на този етап не се знае дали ще получат такива. Показателно е и обстоятелството, че засега едва 20 хиляди от общо 400 хиляди касови апарати са сменени и отговарят на новите изисквания.

 

3) Затваряне на пазара на софтуер. Новите мерки ще изискват от търговците да ползват софтуер за управление на продажбите, одобрен от НАП, като досега такова одобрение са получили 11 такива, а още няколко десетки чакат проверка. Докато за малките търговци, които често ползват стандартни (off-the-shelf) решения за управление на продажбите, това надали ще създаде проблеми, то големите фирми често създават собствени системи, адаптирани към особеностите на бизнеса си. Това ги поставя в положение или търпеливо да изчакат приходната агенция да оцени софтуера им (което от своя страна може да доведе до нужда от въвеждане на изменения и съответно – допълнителни разходи и технологично време), или да въведат някоя от одобрените системи на цената на всички допълнителни разходи около преминаването към нея. Отделно въвеждането на изискване за преглед от НАП на системите за управление на продажбите създава и риск от затваряне на пазара в полза на установените в него фирми, тъй кат оскъпява и забавя навлизането на нов софтуер.

 

4) Финансова тежест.Според повечето оценки цената на подмяната на касовите апарати и  софтуера ще струва на бизнеса над 100 милиона лева. Въпреки че цената за отделните фирми не е особено значителна (обикновено цитираните суми са около 500 лева за касов апарат и софтуер), остава впечатление, че бизнесът просто е длъжен да плаща каквото администрацията реши по свое усмотрение и да се съгласява безропотно. Проблем е и че поддръжката на новия софтуер ще струва на фирмите около 300 лева годишно – докато за големите търговци тази сума не е значителна, то за малките всяка стотинка може да представлява разликата между оцеляването и отпадането от пазара.

 

5) Пропуска се сивата икономика.Част от обявените причини за новите правила е борбата със сивата икономика. На практика обаче те засягат само търговците, които вече плащат данъците си и издават касови бонове, тъй като изискването за нови касови апарати и често-отчитащ-се софтуер по никакъв начин не засяга онези, които нарушават вече съществуващите правила; то няма да ги накара да излязат на светло и да започнат да декларират транзакциите си. Подходяща мярка за борба с продажбите на сиво би било затягането на контрола и по-високите санкции, но обсъжданите тук промени не са в тази посока.

 

В общи линии новите изисквания към отчитането на продажбите са особен казус – видимо добро намерение, но не докрай обмислено и съпроводено с лоша комуникация от страна на администрацията. Остава само да се надяваме, че този път замесените органи ще се вслушат в бизнеса и ще извършат прехода така, че разходът за бизнеса да е колкото е възможно по-нисък, а времето за адаптация - достатъчно.

 

Прочетете повече на:

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща