Константин Константинов, БНЕБ: След обединението на пазарите „В рамките на деня“, на дневен ред е пазар „Ден напред“

Господин Константинов, вече сме част от единния европейски пазар „В рамките на деня“. Какъв е конкретния ефект от присъединяването и от какво значение е това както за БНЕБ, така и за българските пазарни  участници?

Обединението на пазарите в сегмента „Ден напред“ предстои, но България, в частност БНЕБ, вече е част от Единния европейски пазар „В рамките на деня“. Присъединяването на страната ни към пан-европейското пазарно обединение „В рамките на деня“ стана факт в следобедните часове на 19 ноември, чрез българо-румънска граница, като физическите доставки започнаха още от първия час на 20 ноември.

От старта на т.нар. Втора вълна на присъединяване все още не е изминал пълен календарен месец, но категорично може да се каже, че присъединяването ни към Единния европейски пазар „В рамките на деня“ имаше сериозен ефект върху количествата, които се търгуват на сегмента „В рамките на деня“. Ликвидността на този сегмент (обемът на изтъргувани количества), която е един от основните показатели, нарасна 10-15 пъти. Тоест, говорим за стотици проценти увеличение. Това е една много добра новина, но не и изненада, защото очаквахме подобен ефект. Тук е моментът да кажа, че едно пазарно обединение и неговото добро развитие са функция на разполагаемите трансгранични права за пренос или т.нар. капацитети между отделните пазарни зони. В случая колегите от двата преносни оператора – българския Електроенергиен системен оператор (ЕСО) и румънския -  Транселектрика, предоставиха много високи нива разполагаеми капацитети, които в някои часове надхвърлят дори 1000 МВт. Този размер на капацитетите определя до каква степен българските участници на БНЕБ ще виждат офертите на участниците от цяла Европа. Практически, през Румъния и Унгария, българските участници имат достъп до оферти „купува“ и оферти „продава“ на пазарни участници от всички държави-членки на Европейския съюз, плюс скандинавските държави (Норвегия не е член на ЕС). Тоест, работейки в режим на пазарно обединение, българските пазарни участници виждат оферти, които са подадени от пазарни участници навсякъде в Европа (Испания, Португалия, Франция, Германия, Норвегия и т.н.) и при наличие на свободни трансгранични капацитети те могат да сключват сделки.

Това може ли да ги ориентира и към ценовите нива ?

Абсолютно. Като казвам оферти, имам предвид, че се вижда какви количества се предлагат за продажба и за покупка, и на какви цени.

Отразява се и в посока намаляване на волатилността ?

Това е другата интересна възможност. Ще дам един пример за пазарен сегмент „Ден напред“ от първите работни дни на декември. Тогава отново наблюдавахме доста по-висока средна цена на сегмент „Ден напред“ в сравнение с тази в съседните пазарни зони. Това се дължеше на факта, че в този ден предложената на пазара електрическа енергия, произведена от ВЕИ, беше по-малко, като вероятно това е било в резултат на намаленото производство в този ден. Това намалено предлагане доведе до ръст на цената за въпросния ден. Търговски участници, които не успяха да закупят определени количества на сегмент „Ден напред“, поради повишената цена, след няколко часа станаха активни на сегмент „В рамките на деня“, откъдето те си закупиха необходимите количества, дори на по-ниска цена в сравнение с постигнатата на „Ден напред“. Така че, според мен, това е един от основните ефекти и добри страни на пазарното обединение, а именно -  увеличаване неколкократно на дълбочината на пазара. Под дълбочина имам предвид броя оферти, които са налични за търговия. С други думи, във всеки един момент търговските участници имат възможност да се обърнат към този пазар и  да задоволят нуждата си от дадени обеми електрическа енергия, било то за покупка или за продажба. Естествено, на пазарна цена, спрямо конкретните предложения и в рамките на този сегмент.

Ако преди присъединяването ни към европейския пазар „В рамките на деня“  за всеки час в системата имаше подадени по  5-6 оферти купува и 2-3 продава, сега броят им се увеличи многократно. Сега виждаме от 20 до 40 оферти, като за всеки час се предлагат обеми с обща мощност от порядъка на 100-150 МВт. Това би трябвало да даде  сигурност на търговските участници и да смекчи предлагането на много ниски цени от страна на производителите, защото знаете, че на тези пазари може да се сключи сделка и на отрицателни цени, което е някакъв вид аномалия. От друга страна пазарното обединение дава сигурност и на купувачите, като не ги принуждава да предлагат прекомерно високи цени за покупка, защото знаят, че дори да не успеят да задоволят своето търсене на пазара „Ден напред“, винаги ще могат да се обърнат към този пазар, който работи в режим на пазарно обединение „В рамките на деня“ и там ще има достатъчно количества свободни за търговия.

Неотдавна отчетохте напредък при преговорите с Македония за пазарно обединение  в сегмента „Ден напред“ ?  Какви са реалностите към днешна дата ?

Говоря ентусиазирано за тези обединения, но истината е, че всъщност те не зависят изцяло от нас и от българските институции. БНЕБ, като борсов оператор, заедно с преносния оператор (ЕСО) и с подкрепата на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), работим и гледаме в една посока, а именно тези обединения да станат факт. Това, обаче, трябва да се демонстрира и от страна на аналогичните институции в съседните държави. Не мога да не изтъкна факта, че вече имаме сериозен напредък,  благодарение на подкрепата на Европейската комисия, тъй като една от основните цели на главна дирекция „Енергетика“ е да създаде общ енергиен пазар на ниво „Ден напред“ и на ниво „В рамките на деня“.  Преди един месец подписахме с румънската борса споразумение, в което са заложени фиксирани срокове за обединение в сегмента „Ден напред“. Най-важното е, че изработихме пътна карта. Разбира се, предстоят много процеси, които трябва да се завършат, но според пътната карта българският и румънският пазар „Ден напред“ трябва да са обединенят  преди Коледните празници на  2020 г. Преди това румънската борса, която е част от локалното обединение 4MMC (4M Market Coupling), в което влизат част още Унгария, Чехия и Словакия, трябва да се присъединят към Единния европейския пазар „Ден напред“ (Single day-ahead coupling, преди MRC). Планирано е това да се случи през третото тримесечие на 2020 г. Едва след това ние ще можем да обединим пазарните си сегменти „Ден напред“ с Румъния.

Отчитаме напредък и в преговорите с Гърция, където успяхме да се присъединим към един съществуващ проект (IBWT - Italian Borders Working Table), по който се работи от няколко години и чиято цел е осъществяване на пазарни обединения на всички граници на Италия. Гърция има връзка с Италия чрез кабел по морското дъно, което се приема за т.нар. електрическа граница. За да може да бъде завършен този проект, Гърция трябва да има работещ пазар „Ден напред“, което към момента не е факт. Гръцките колеги обещаха, че до средата на следващата година ще имат работеща борса „Ден напред“ чрез новосъздаденото дружество Hellenic Energy Exchange, след юни 2020 г. Веднага след това вратата за пазарно обединение ще бъде отворена. От гръцка страна беше изтъкнато, че приоритетът е осъществяване на пазарното обединение с Италия, но ние ще направим всичко възможно процесите да вървят успоредно. Заложеният срок предвижда пазарното обединение „Ден напред“ с гръцката страна да заработи до средата на 2021 г. Отстрани може да изглежда, че нещата се случват бавно, но истината е, че тези процеси отнемат доста време, тъй като са свързани с ежедневни преговори, чийто успешен завършек се базира на постигането на приемливи за всички страни решения. Както и с множество административни процедури.

По отношение на проекта за обединение на пазарите „Ден напред“ със Северна Македония, в момента очакваме новосъздаденото дружество, което поема ролята на пазарен оператор МЕМО, да бъде номинирано за оператор на пазара на електрическа енергия от техния регулатор. Тъй като Северна Македония не е член  на ЕС, тя трябва доброволно да  промени законодателството си в областта на енергетиката. Работим непрекъснато с колегите, помагаме им, но те трябва първо да изградят работеща борса, за да може да пристъпим към пазарно обединение.

В ход е и още един проект за пазарно обединение. То е тристранно – между Хърватска, Сърбия и България. Въпреки че Република Сърбия има работеща борса „Ден напред“, проблемът е същият като в Северна Македония – законодателството. Очакваме Сърбия да промени законодателството си съобразно европейското, така че да могат да номинират оператор на пазара на електрическа енергия. Това е много важно, защото самият факт, че има такова юридическо лице – пазарен оператор, означава, че той трябва да работи по унифицирани с ЕС параметри в сегмента „Ден напред“ - час на затваряне, изчисляване на клирингови цени и обеми, съгласно алгоритъма Euphemia, публикуване на резултати. По отношение на проектите със Сърбия и Северна Македония не съм в състояние да дам срокове, защото всичко зависи от това как ще придвижат законодателството си.

Сроковете, които сме си поставили за тези две страни са пожелателни и индикативни, докато сроковете за Румъния и Гърция са фиксирани, разписани и предадени на главна дирекция „Енергетика“.

Какво е изтъргуваното количество електроенергия за 2019 г., както и за периода от старта на БНЕБ досега? Расте ли броят на търговските участници и може ли да се каже към кой от сегментите има най-голям интерес ?

От началото на годината до края на ноември на пазарни сегменти „Ден напред“ и в „Рамките на деня“ са изтъргувани, съответно 7,5 млн. МВТч и 356 хил. МВтч. За същия период доставените количествата по сключени сделки на Централизирания пазар за двустранни договори възлизат на 15,3 млн. МВТч. От старта на пазар „Ден напред“ през 2016 г. до момента са сключени сделки за общо 20,3 млн. МВТч. За сегмент „В рамките на деня“, който заработи от април 2018 г., общо изтъргуваните до момента количества възлизат на 527,6 хил. МВтч. Централизираният пазар за двустранни договори стартира през 2016 г. От тогава до края на ноември тази година доставените количества по сключени на него сделки възлизат на 36,3 млн. МВТч.

Средно за тази година имаме по 11 нови участника за всеки от трите сегмента. Нарастването на броя на участниците, което отчитаме, не е изненада предвид развитието на пазара и факта, че бариерата за търговските участници за участие на борсовия пазар е ниска. Например, участниците, които се регистрират на сегмента „Ден напред“, без почти никакви допълнителни разходи могат да участва и на другия сегмент - „В рамките на деня“.

През пролетта стартира търговията с енергийни фючърси. Сега към края на годината какви резултати ще отчетете ?

Листването на български енергийни фючърси е партньорство между БНЕБ и германската енергийна борса ЕЕX. В началото на юни ЕEX предложи деноминирани в евро български финансови фючърси за продукти със седмична, месечна, тримесечна и годишна база, чийто финансов сетълмент се основава на постигнатата референтната цена на пазар „Ден напред“ на БНЕБ ЕАД. Нашият ангажимент е да предоставяме на колегите от EEX данните за постигнатата цена на пазара „Ден напред“, на база на която фючърсите се клирват. От юни до момента има сключени сделки за 1,4 млн. МВТч. Повечето от тях са за продукти със срок на доставка през 2020 г. (говорим за фючърси).

Поради висок интерес от страна на български търговски участници, съвместно с колеги от EEX AG, организирахме сертификационно обучение в София. Надявам се този пазарен инструмент да се развива все по-добре и да се радва на внимание от страна на български продавачи и купувачи, защото фючърсите позволяват да се хеджира риска, да се фиксира цената за по-дълъг период от време. В допълнение, по този начин се ограничава волатилността на пазара „ден напред“.

Пазарът на енергийни фючърси е доста успешен пазар и до него имат достъп всички европейски пазарни участници. Който разполага с добра  и адекватна информация участва на този пазар. Тези 1,4 ТВТч  са изтъргувани главно от европейски участници, които на базата на добри прогнози си позволяват да сключват сделки и да печелят.

Господин, Константинов, наскоро КЕВР обсъди промените в Правилата за търговия с електрическа енергия. Няма да ви питам за всички изменения, но какво смятате за въвеждането на  новото понятие „агрегатор на група обекти“?

 С влизането в сила на промените на Закона за енергетиката, с които се въведе задължение на производителите с инсталирана мощност над 1 МВт да продават електроенергията си на борсовия пазар, при нас практически има агрегатори. Това са тези координатори на балансиращи групи, които обединяват производители, предимно от ВЕИ, и от тяхно име, продават енергията им на борсата. Това не е новост и не мисля, че ще се отрази негативно на БНЕБ. Напротив, за нас това е уточняване на вече съществуваща ситуация.

Кога да очакваме клиринговата къща ?

Клиринговата къща е изключително сложен въпрос. И спорен. Затова работим усилено да изясним при какви условия и при какви разходи, както за нас, така и за борсовите участници би било добре да се въведе роля на клирингова къща, както на краткосрочните, така и на дългосрочните сегменти.  Когато сме готови, като очаквам това да стане в рамките на няколко месеца, ще предоставим за обсъждане цялата информация, която сме събрали и съгласно волята на пазарните участници ще предприемем действия по-нататък.

От миналата година се говори за въвеждане на нови стандартизирани продукти за търговия на БНЕБ. Има ли напредък ?

Както е известно,  платформата на т.нар. пазар за дългосрочни договори има три екрана „Търгове“, „Непрекъсната търговия“ и „Часови продукти“, като към момента ползваните от търговските участници са само първите два. Третият също е работещ, но неизвестно защо не се използва и най-вероятно, по предложение на пазарните участници, ще го деактивираме. На екран “Непрекъсната търговия“ продуктите са стандартизирани. Какво разбираме под стандартизация? Там се предлагат само продукти с базов профил на доставка, дневен профил на доставка и нощен такъв (Base, Peak, Off-Peak). Стандартизацията се изразява също и дефинирайки периода на доставка, т.е., само календарно денонощие, календарен ден, календарна седмица, календарен уикенд, календарен месец, тримесечие, шестмесечие и година. Няма как да се предложи продажба на продукт от 1 януари до 20 май, например. В цял свят се търгува по този стандартизиран начин, първо защото, когато продуктът е стандартизиран има отработени системи за оценка на риска и много по-лесно се извършват взаимоотношенията между пазарните участници и борсата или клиринговата къща, която поема риска по трансакциите. На второ място, когато продуктът е стандартизиран, той се ползва за референция от ценова гледна точка и така може за даден продукт, независимо от броя сделки да се натрупа ценова история, която да се ползва от пазарните участници като референтна. Не така обаче стои въпросът на екран „Търгове“, на който всички параметри по търга да се дефинират от участника, който го инициира. Към момента продължаваме да поддържаме това като практика, поради задължението всички производители да продават енергията си на борсата.  По този начин, освен една задължителност, която идва от закона, ние осигуряваме и гъвкавост за участниците - те определят всички условия за начина, по който искат да продават дългосрочно своите продукти. Въпрос на време е и на този екран да се стандартизира търговията. Към момента, ние сме единствената борса в Европа, на която има възможност за търгуване на нестандартизирани продукти. Дори има възможност за търгуване на сделки с отклонения от номиналната мощност – т.е. възможност предлагане на примерно 50 МВт плюс-минус определен процент, който се дефинира от продавач или купувач. В същото време тази липса на стандартизация ни пречи да имаме референтна цена. Засега Съветът на директорите на БНЕБ взе решение да продължим с възможността за търговия на нестандартизирани продукти, именно поради задължителността, която въвежда Законът за енергетиката за продажба на борсата на всички количества електроенергия от производители с инсталирана мощност над 1 МВт. Според мен обаче, бъдещето е стандартизацията на продуктите. Така или иначе, вече имаме работещи пазари „Ден напред“ и „В рамките на деня“. Мисля, че тези два сегмента ще са свързани поне с две граници до края на следващата година, което ще гарантира добро ниво на ликвидност. Предвид това, дори производител, продал на дългосрочна база определено количество енергия по стандартизиран договор, ще е в състояние да купува заместваща енергия от краткосрочните пазари, по време на прекъсвания по производствени, ремонтни или други причини.

След една година изтичат ангажиментите на държавните компании по делото БЕХ/електричество за предоставяне на определено количество електроенергия на борсата при определена цена. Може ли да се прогнозира отсега как ще се отрази това на предлагането ?

Непрекъснато анализираме бъдещата ситуация, но все още е рано за конкретни прогнози - има повече от година. Силно се надявам дотогава да е в сила поне едно пазарно обединение „Ден напред“, така че приключването на ангажиментите по това дело да не се отразят ликвидността на този сегмент. Естествено, това ще зависи и от решението на мениджмънта на трите дружества относно начина на продажба на  енергията след януари 2021 г. Надявам се част от производството им да се реализира на сегмента „Ден напред“, както и досега. Резултатите, които са постигнали през тези години на пазара „Ден напред“ не са никак лоши.

Господин Константинов, от средата на 2020 година се очаква да стартира т.нар. поетапна либерализация на електроенергийния пазар и за битовите потребители. Идеята засега е само част от електроенергията за бита да остане регулирана, а останалата да минава през борсата. Възможно ли е технологично това да се случи и как виждате развитието на тази идея през годините до момента на пълна либерализация на електроенергийния пазар ?

Това е дълъг процес. Надявам се правителството да проявява воля и всички заедно да завършим либерализацията. Предвид Вашия въпрос, важен момент е да се създаде необходимата организация, така че търсенето, което ще се появи на пазара, да бъде посрещнато от съответното предлагане, за да няма ценови аномалии.

Как виждате бъдещето на БНЕБ до 2030 г.?

Като осъществила пазарните обединения и на двете нива - „Ден напред“ и „В рамките на деня“ със страните-членки на ЕС. А защо не и БНЕБ да е водеща в рамките на борсовата търговия и на страните от Западните Балкани. Те са още по-малки пазари от нашия и би било добре да се обединим с тях. Интересно е и обединение с Турция. Турският пазар е огромен и мисля, че може да имаме само позитиви, ако работим с тях.