Фанфари и бойна тръба за газопровода EastMed

Анализ на Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3e-news

Ход, който коренно променя енергийния пейзаж на Източното Средиземноморие. Така анализатори в Кипър коментират даването днес на „зелена светлина” на най-мащабния инфраструктурен проект в региона, с огромно политическо и геостратегическо значение, изправен пред много предизвикателства и част от бъдещи конфликти.

Гърция, Кипър и Израел, в лицето на енергийните си министри и в присъствието на правителствените си лидери /министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис, президента на Кипър Никос Анастасиадис и премиера на Израел Бенямин Нетаняху/, слагат тази вечер в Атина подписите си под междудържавно споразумение за изграждането на газопровода EastMed /Източносредиземноморския газопровод/. Италия, четвъртата и крайна точка на неговото бъдещо трасе, само ден преди церемонията потвърди подкрепата си за инициативата и се очаква да се присъедини официално по-късно.

Средиземноморският мегапроект

Днешното тристранно споразумение „на върха” става факт 8 години след първите проучвания за мащабната трансконтинентална газова връзка и 5 години, след като трите средиземноморски държави започват преговори за изграждането й. След поредица от срещи на правителствените лидери и енергийните министри, завършващи с декларации за „твърда ангажираност” за реализацията на проекта, страните постигнаха съгласие по окончателния текст на документа през декември 2018 г. Той обаче отлежа в папки и чекмеджета цяла година, през която на няколко пъти подписването му бе отлагано.

Финално ускоряване му даде сключеният в края на ноември меморандум между Турция и Либия за определяне на морска граница между тях, който предизвика нова ескалация на напрежението и конфронтацията в региона. Решението днес е политическият отговор на Гърция, Кипър и Израел на Анкара, а и на международната общност - че трите страни не приемат незаконните действия на Турция за разпределение на морски територии и въглеводороди в Източното Средиземноморие и са готови да продължат заедно енергийния си проект.

Междудържавното споразумение идва и по-малко от две седмици, след като получи благоприятен тласък от САЩ. С подписания от президента Доналд Тръмп на 20 декември „Закон за партньорство в областта на сигурността и енергетиката в Източното Средиземноморие” Вашингтон на практика даде рамо на нарастващото енергийно партньорство между Гърция, Кипър и Израел като част от перспективите за развитие на региона като алтернативен енергиен коридор за Европа.

В центъра на тези бушуващи политически и стратегически интереси е газопроводът EastMed, който е предвиден да транспортира природен газ от находищата на Израел и Кипър през остров Крит и континенталната част на Гърция /с възможност за продължение до Италия/ до европейските пазари. Той ще бъде най-дългият и най-дълбокият морски тръбопровод. Дължината му е почти 1900 км, над 1300 км от които ще бъдат под вода. На места тръбите ще бъдат полагани на дълбочина от 3000 метра, което според експерти е предизвикателство при много неравния и сеизмично активен подводен терен на Средиземно море, но е технически осъществимо.

Капацитетът на EastMed първоначално ще бъде 10 млрд. куб. метра природен газ годишно, като може да се разшири до 20 млрд. куб. метра.

От 2013 г. газопроводът е одобрен от ЕС като „проект от общ интерес”. Обявените резултати от технико-икономическите изследвания, проведени през 2016 – 2018 г. и съфинансирани от ЕС с почти 35 млн. евро, показват, че газовата връзка е технически възможна и икономически рентабилна. Според предварителните проучвания това е и вариантът, който носи най-много икономически и политически предимства за транспортиране на газ от Източното Средиземноморие до Европа.

Общата стойност на газопровода се изчислява на около 6 - 7 млрд. евро. Очакваше се той да влезе в действие през 2025 г., но този срок вече е нереален, тъй като приемането на окончателното инвестиционно решение и изграждането на тръбата ще отнемат 6 - 7 години.

Залогът: газ и политика

Споразумението от Атина е само първа, при това политическа стъпка към реализацията на газопровода и е далеч от поставяне на начало на строителството му. С него Гърция, Кипър и Израел осигуряват правната рамка на EastMed, която ще улесни неговото изграждане и експлоатация. Това е политически документ, който по принцип е необходим за проект от такъв мащаб като израз на политическата воля и гаранциите, които трите страни дават на бъдещи инвеститори.

Затова и в коментарите за грандиозната газова инфрастуктура, които станаха централна тема в трите страни-партньорки в последната седмица на изминалата година, доминират оценките за нейната политическа стойност и геостратегически предимства.

Политически и енергийни анализатори са единодушни, че EastMed безспорно ще промени кардинално района на Източното Средиземноморе и Близкия изток. Той ще даде възможност за разгръщане на неговия енергиен потенциал и икономически перспективи, съчетани със силно междудържавно сътрудничество.

Подводният газопровод засилва геостратегическото значение на Гърция, Кипър, Израел, а също така и на Египет, който не влиза в проекта, но има много добро енергийно партньорство с участничките в него. Точно тяхната нарастваща роля на бъдещи производители и износители на природен газ нарушава амбицията и стратегията на Турция, която се стреми да поеме целия контрол върху енергийните потоци в Източното Средиземноморие и да диктува решенията за тях. 

Потвърждаването на проекта EastMed с днешното споразумение е положителен знак, показващ, че все още има голям европейски интерес за внос на газ в големи количества.  Очаква се газопроводът да направи Гърция, Кипър и Израел ключови връзки в европейската верига за енергийни доставки. Чрез него Източното Средиземноморие може да се утвърди като алтернативен източник на природен газ за Европа, включително и за България, която може да се включи в газопровода чрез интерконектора с Гърция.

ЕС от години гледа към региона като възможност за диверсификация на енергийните си източници, намаляване на зависимостта си от Русия и гарантиране на енергийната си сигурност. Според енергийни експерти в Кипър обаче тези очаквания са завишени, тъй като количествата газ, получавани по бъдещото източносредиземноморско трасе, ще могат да задоволят едва от 2-3% до 10% от нуждите на ЕС.

Изграждането на EastMed е „изключително важно” и „желателно” от гледна точка на политическата и регионална сигурност в Източното Средиземноморие и Близкия изток, подчертават експерти по геополитика. Подписването на споразумението за газопровода е едно от най-важните политически постижения на междуправителствено ниво, което значително ще повиши сигурността и стабилността в един бурен и конфликтен регион. Реализацията на проекта ще е важен геостратегически ход за това. „EastMed ще бъде ос на стабилност и баланс в Източното Средиземноморие и Европа”, заяви президентът на Кипър Никос Анастасиадис часове преди церемонията в Атина.

Газовият алианс Гърция-Кипър-Израел и бъдещият газопровод заемат специално място в плановете на САЩ в региона. През миналата година форматът стана „3 + 1”, след като в срещата на върха на правителствените лидери на трите страни през март се включи и държавният секретар на САЩ Майк Помпео. Знаково бе, че негово посещение в Кипър бе насрочено за 7 януари, само дни след подписването на споразумението в Атина. То обаче бе отложено заради събитията, свързани с американското посолство в Багдад.

Вашигтон подкрепя тристранните партньорства и създаването на енергиен коридор от Източното Средиземноморие към Европа като част от стратегическите си интереси за намаляване на руското влияние и осигуряването на достъп и влияние върху бъдещи енергийни маршрути. Показател за значението, което САЩ придава на региона, е приемането през декември 2019 г. на т. нар. Закон за Източното Средиземноморие /Eastern Mediterranean Security and Energy Partnership Act of 2019/.

Технократи и финансиране

Въпреки оптимистичните политически послания и звънящите фанфари за срещата на върха в Атина, газопроводът EastMed все още е пред сериозни икономически, търговски и технически трудности, които подписването на така очакваното междуправителствено споразумение не решава, твърдят технократи. Според тях на този етап и с подписите днес EastMed остава само политическо споразумение за намерения, макар и на ниво правителства, далеч от реално изпълнение. 

Тръбопроводът има безспорната политическа подкрепа, включително от ЕС и САЩ, но изграждането му трябва да бъде финансово изгодно - то трябва да привлече международни петролни компании, които да инвестират, и да осигури купувачи за газа, който ще пренася, но и двата показателя в момента липсват, е погледът на енергийните експерти.

Заедно със споразумението днес в Атина политиците трябва да отговорят на редица въпроси за инвестиционния интерес и икономическите параметри, за да се провери реалистичен ли е проектът, смятат и експерти по геополитика. Без тези отговори тръбопроводът може да бъде изложен на риск от неизпълнение в следващите 10 години, предупреждават те.

East Med е голямо и трудно начинание, за което съществуват несигурни фактори, като обемите на газ, намирането на купувачи и други технически параметри, както и участието на ЕС със съфинансиране, за да се види в крайна сметка дали проектът ще е жизнеспособен, посочи в изявление правителството в Никозия.

Все още не е ясно какви количества газ могат да осигурят кипърските и израелските находища, за да се натовари капацитетът на EastMed, от което ще зависи и крайната цена на газа на европейските пазари. От досега откритите находища те са недостатъчни.

9 нови сондажи – проучвателни и потвърдителни, предстои да бъдат извършени в кипърската изключителна икономическа зона през тази и следващата година съгласно договорите между кипърското правителство и енергийните компании.

Шест от тях трябва да направи френско-италианският консорциум Total - Eni, като пробиванията му се очаква да започнат още през първото тримесечие. Една от най-важните цели е да се потвърдят залежите в находището „Калипсо” в блок 6. Програмата предвижда и пробиване в три блока, които Анкара оспорва. Един от тях е блок 7, за който Турция твърди, че част от него попада в нейния контнентален шелф и където в началото на октомври миналата година изпрати за сондаж кораба си „Явуз”.

Потвърдителен сондаж в находището „Глафкос” трябва да започне и американската ExxonMobil.

Цените на източносредиземноморския газ са другото голямо притеснение на енергийните експерти за търговската жизнеспособност на проекта. Тръбопроводът EastMed е скъпа инфраструктура и неговият газ няма да е конкурентен, когато излезе на европейските пазари, особено на намиращия се там руски газ, посочват анализатори.

Газопроводът се изправя и пред две нови европейски предизвикателства. Европейската „Зелена сделка”, която става един от приоритетите на новата Европейска комисия, се очаква да има огромно въздействие върху бъдещето на енергетиката, включително на газа, в Европа и ще направи газовите проекти по-предизвикателни. 

Освен това от края на 2021 г. Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ прекратява подкрепата си и спира да финансира проекти, които разчитат на изкопаеми горива – въглища, газ или нефт, и ще пренасочи ресурса към проекти за енергийна ефективност и възобновяема енергия, реши Управителният съвет на банката през ноември миналата година.

В последните часове на 31 декември, само часове преди срещата на върха в Атина, гръцкото Министерство на околната среда и енергетиката излезе с официално съобщение за първа търговска сделка за EastMed. Скоростта и изненадващото й обявяване, както и насрочването за сключването й часове преди подписването на междуправителственото споразумение, създадоха съмнение, че тя е пореден опит за политическа комуникация, за намаляване на критичните технократски гласове срещу проекта в навечерието на събитието.

Първата сделка е предварително споразумение между DEPA и Energean Oil & Gas, проправящо пътя за подписването на първото търговско споразумение, което ще ангажира количества природен газ за тръбопровода EastMed. DEPA ще закупува природен газ от Energean Oil & Gas, която оперира в газовите полета на Израел. Количествата възлизат на около 20% от първоначалния капацитет на мрежата и създават условия за по-нататъшно развитие на израелските находища за природен газ, се казва в официалното съобщение на гръцкото министерство.

Сметки без Турция

Големият проблем за мащабния газопровод обаче са политическите предизвикателства. Новата гореща геополитическа ситуация в Източното Средиземноморие, резултат от провокациите и напрежението, предизвиквани от Турция, засилва политическия риск пред реализацията на EastMed. Заради реакциите на Анкара е възможно самият проект да изправи региона пред нова конфронтация. Газопроводът, който трябва да легитимира сътрудничеството между страните, може да стане причина за нова ескалация на конфронтацията в региона.

Турция вече наду бойната тръба. „Ние не можем да седим с вързани ръце, когато Израел, Гърция и кипърските гърци планират транспортирането на газ, открит в Източното Средиземноморие, до Европа, заобикаляйки Турция”, заяви Ибрахим Калън, говорител на турския президент, в понеделник /30 декември/, коментирайки предстоящата среща в Атина.

Подписването на споразумението за EastMed не е акт срещу Турция, а мярка за потвърждаване на суверенитета на държавите и упражняване на техните суверенни права в техните изключителни икономически зони, заявиха от правителствата в Атина и Никозия. „Споразумението при настоящите обстоятелства показва силната политическа воля както на участващите държави, така и на Европейския съюз, и ясната им позиция, че те не приемат незаконните действия на Турция”, подчерта президентът на Кипър Никос Анастасиадис.

Въпреки „уточнението”, Гърция, Кипър и Израел влизат в челен сблъсък с Турция. Причината е новата морска сделка Турция-Либия, която допълнително усложнява и без това изключитено напрегнатата ситуация в региона.

В края на ноември Турция подписа меморандум с международно признатото правителство на Либия за разграничаване на изключителните икономически зони между двете страни, без да отчита гръцките острови, лежащи между тях.

С този ход, пореден в изпълнение на страгетията й за „Синята родина” в Средиземно море, Анкара демонстрира на Гърция, Кипър, Египет, Израел и Европейския съюз, че няма да позволи използването на средиземноморските енергийни ресурси без нейното участие и съгласие, дори и да се стигне до прилагането на военна сила. В отговор участничките в проекта EastMed демонстрираха, че не възнамеряват да предадат на Ердоган суверенните си права в региона.

При новото разграничаване на морските зони Турция обяви за турски води част от гръцката изключителна икономическа зона. Гърция и Кипър, които отдавна имат морски и териториални спорове с Турция, заявиха, че споразумението на Анкара с Либия нарушава международното морско право и е нищожно.

Трасето на бъдещия газопровод EastMed преминава именно през тази новообявена турска морска територия.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган още в началото на декември предупреди, че Турция няма да позволи никакви действия в новата си зона в Средиземно море без нейно съгласие. „Други международни участници не могат да извършват проучвателни операции в тези райони. Гръцкият Кипър, Египет, Гърция и Израел не могат да установят газопреносна линия без първо да получат разрешение от Турция. В региона няма да има тръбопровод без одобрението на Турция“, заяви Ердоган.

Според анализатори една от целите на Турция с подписването на меморандума с Либия е да направи всичко възможно, за да блокира плановете за изграждане на газопровода EastMed, като по същество се стреми да наложи своите изисквания за управление на природните богатства на региона. Турция и т. нар. правителство на кипърските турци в окупираната част на Кипър отново призоваха за включване на всички страни в справедливото споделяне на природния газ в Източното Средиземноморие.

Сделката Турция-Либия разтърси Източното Средиземноморие, увеличавайки още повече напрежението пред бъдещи газови проекти. Политическият риск в региона вече нарастна значително през миналата година, когато Анкара изпълни заплахите си и започна проучвателни сондажи за газ не само в изключителната икономическа зона на Кипър, но и в блок, за който правителството в Никозия вече е издало лиценз на международни компании.

Дори и определените от Турция граници на новите й териториални претенции да не бъдат признати от ООН, това едва ли ще попречи на Ердоган да възпрепятства, включително с военни кораби, прокарването на газопровода. Такъв опит той вече има и безпрепятствено прилага с намесата си в изключителната икономическа зона на Кипър. В началото на 2018 г. турски военни кораби спряха сондажната платформа на Eni и й попречиха да стигне до определения блок за сондаж съгласно лиценза й от правителството в Никозия.

Факт е също така и че въпреки приетите през миналата година санкции от ЕС и предупрежденията от САЩ, Турция продължава незаконната си сондажна дейност край бреговете на Кипър. В момента в офшорната зона на Кипър тя има две сондажни платформи, съпровожани и защитавани от военни кораби, а от миналия месец – и дронове. В средата на януари се очаква следващата провокация на Анкара. Тогава приключва обявеният период за работа на сондажния кораб „Явуз”, който от началото на октомври миналата година пробива южно от острова, в изключителната икономическа зона на Кипър, и Анкара трябва да определи новото му местоназначение.

Другият турски сондажен кораб „Фатих” се очаква да продължи проучванията си за газ край източния бряг на острова до март.

Анализатори очакват, че Анкара ще използва сделката си с Либия, за да засили още повече претенциите си за газови проучвания и сондажи във водите край Кипър. Със сигурност тя ще възпрепятства международните компании да извършат планираните за тази и следващата година сондажи в кипърската изключителна икономическа зона, под сериозен въпрос е и бъдещата експлоатация на находищата, чийто газ ще тръгне по EastMed.

Турция обяви и поредица от учения на турския флот до края на януари край Кипър. До края на май ще продължат пък незаконните сеизмологични проучвания на изследователския й кораб „Барбарос Хайредин паша” върху площ, която обхваща голяма част от два блока в югоизточната част на кипърската изключителна икономическа зона.

В допълнение към тази активност Анкара и признатата само от нея Севернокипърска турска република обсъждат изграждането на 80-километров подводен газопровод, който ще свърже континента и острова, съобщи в края на ноември турският енергиен министър Фатих Дьонмез. Той се предвижда да е готов до 2025 г.

Макар и още да не е ясно кога и как ще се осъществят газовите проекти в Източното Средиземноморие, ясно е, че то и Европа са пред нови предизвикателства.